Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Боби Ваклинов: Никой не може да избяга от Златния скункс
Боби Ваклинов: Никой не може да избяга от Златния скункс
Медиите за нас
0
Коментар

Боби Ваклинов не е наркоман, не пуши трева и не заспива по баровете дрогиран. Ако някой е прочел, чул или предположил нещо такова за него, да знае, че не е вярно. Вярното е: че е от Благоевград, роден е на 13 август 1988 г., че вдига тежести, че не паркира върху пешеходна пътека, че обича Ицо Хазарта и че досажда на иначе достойни хора, като разнася някакъв си скункс, за който дори твърди, че е златен. 

 

Между другото скунксът, който от тринадесет години се вживява като звезда на тв екрана, е дребен подобен на пор хищник. Слави се с това, че има развити анални жлези, отделящи секрети с ужасна миризма. Може да ги изстрелва на височината на човешкия ръст. Логично се цели в носа. 

 

Боби пък се цели в професори, треньори, гледачи, баячи, депутати, дори и министър-председатели. Условието да им вдигне мерника е, те в нещо да са сгафили. И понеже никой простосмъртен не е застрахован от грешки, не се учудвайте, ако в някой прекрасен ден Боби или Бобчо, както го нарича една екранна легенда, се изпъчи пред вас с бял костюм и шапка и се усмихне невинно. Тогава не бягайте. Ще ви хване, даже ако отлетите за Нубия, или се заключите в банята. И роднина по съребрена линия да му сте, няма спасение. Защото той е повелителят на скункса. Иначе е хипохондрик, страх го е от болести, но това не пречи на него и колегите му от "Господари на ефира", да бъдат номинирани и получават награди на тв фестивала в "Свети Влас", а и другаде. И тази година не направи изключение.

 



- Г-н Ваклинов, имало ли е основание да ви възнаградят със скункс, докато сте били ученик и защо?
- С математиката бях много зле, едвам съм изкарал. И то благодарение на това, че учителите бяха снизходителни към мен. Пишеха ми по милост нещо, само да мина. Много тежко беше. И така от първи клас. Въобще точните науки: физика, химия, смятане ми бяха голяма мъка. Интересувах се най-вече от литературата. Българският език ми вървеше като цяло.

 

- Майка ви е известна актриса, баща ви – радиожурналист - навремето престижни професии. Правеше ли ви това по-специален сред съучениците?
- Не… Не мисля. Израснал в театъра. Докато майка ми репетираше, аз обикалях зад кулисите, гледах представления, катерих се зад сцената. Майка ми е била бременна с мен в осмия месец и е играла. Така че отрано съм там. Помня постановката на "Домът на Бернарда Алба". В една пиеса, не се сещам коя, лошият герой напада майка ми и започна да я удря. Аз, на пет години, като видях какво става, скочих и хукнах да я спасявам. На сцената. Тя нежно ме прегърна и изкара зад кулисите, а в салона си умираха от смях.

 

През тези години безспорна моя звезда и любима актриса в театъра бе майка ми. Извън Благоевград се възхищавах на Иван Ласкин и сериала "Васко да Гама от село Рупча." Бях много впечатлен от него и после като се запознахме, му го казах. Той е добър актьор. Кефя се на подхода и възгледите му. 

 

- Баща ти пък е радиожурналист. В студиото не беше ли по- интересно?
- В радиото, в предаването "Хей хлапета", започнах от малък. Във втори клас, когато подхванах журналистическата си кариера. Още тогава, на тази невръстна възраст, имах рубрика за рапа. Четях пред микрофона някакви неща. Записваха ме, защото се притеснявах да изляза на живо. Това ме правеше по-различен, но не и по-специален, в очите на моите съученици. В разрез на общоприетия ми днешен образ: нахален, напорист, като малък бях много скромно, тихо и свито момче.

 

- Казвате, че сте избрали журналистиката, защото сте видели, че в театъра е много трудно. Как да си обясним тогава стремежа на толкова много хора да станат актьори?
- Искат тези, които нямат артист вкъщи. Професията на театралния актьор, освен че е трудна, е неоценена и много зле платена. Извън тези два часа, в които артистът е на сцената и му ръкопляскат, има месеци тежка работа. Майка ми непрекъснато държеше някоя пиеса и репетираше дори в тоалетната. Къртовски труд. Аз много уважавам актьорите, и ми е тъжно, че държавата има такова отношение към тях. С това не мога да се примиря.

 

- И заради всичко това избирате журналистиката за ваша бъдеща професия.
- Има предистория. Още в осми клас имах в Радио Благоевград рап рубрика. После направих концепция за предаване и влязох в "Аура", станцията на американския университет. Там всяка събота водех "Мръсен ритъм" - предаване за хип-хоп. През лятото, когато студентите заминаваха на бригада в САЩ, четири месеца цялото радио се мениджираше от мен. Бях в десети клас и се занимавах с реклами, програма, всичко. Това се оказа решаващо. Да влезеш във Факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" по онова време, се изискваше на кандидатстудентския изпит по литература да получиш оценка най-малко 3,50. Падна се темата "Любов и спасение в разказите на Йовков". За късмет, сутринта бях преговорил точно него и Елин Пелин. Получих 3,75. На устния изпит по журналистика изкарах пълно шест. Бях от най-добрите. Сега в "Господари на ефира" има и от журналистиката, и от актьорството. За мен е комплимент, че не малко хора ме питат, дали не съм завършил НАТФИЗ.

 

- Какво мислехте, че ще правите, след като станете висшист?
- Още като студент чух, че в БНТ търсят репортери и водещи за тийнейджърското предаване "13 плюс". Влязох там и благодарение на Ралица Филипова, която ми даде първите уроци, научих А-то и Б-то на телевизията. Аз съм амбициозно момче от провинцията, гледам да се реализирам, и тогава разбрах за кастинга на "Господари на ефира". Бях завършил втори курс. Между другото, още като ученик в Благоевград чух, че предаването търси кореспондент. Обадих се, но ми казаха, че нямам възрастта. Бях на 16. Казах, че ще се обадя след две години.

 

- Виждал ли си жив скункс?
- Да, като идваха в телевизията от цирка. Някой трябваше да приюти животинчето, но тогавашната приятелка не ми даде.

 

- Знаете ли кой е направил пластиката, която раздавате?
- То е тайна, която се пази строго, като рецептата за кока-кола. Много хора ме питат от какъв материал е. И това не мога да издам, както и хората, които го правят.

 

- С какво спечелихте комисията на кастинга за "Господарите..."?
- Трябваше да се подготви репортаж в навечерието на поредните избори. Отидох на пазара "Ситняково" и направих анкета за нагласите на хората. Може би заради чувството за хумор продуцентът Джуди Халваджиян избра мен. Имаше десетки кандидати. Шокът дойде, когато на втория месец разбрах, че вече аз ще раздавам скунксовете. Защото тази работа става без уговорки, в нея нищо не е нагласено, а освен това скунксът е най-яркият символ на "Господари на ефира". Преди това го връчваха Мавриков и Дейвид.

 

- Кой беше първият ви обект?
- Тодор Батков. За т.нар. казанска афера. Става въпрос за лъжлива информация за продажба на футболист в някакъв руски отбор. Преди това Дейвид не успя да пробие охраната на известния адвокат. И аз на 21 години, силно притеснен, се приближих към кортежа му. Всичко мина нормално. Господин Батков беше съвсем спокоен. Това беше бойното ми кръщение. Годината е 2009-а.

 

- Допускате ли, че може да дойде ден и на вас да ви връчат скункс?
- Може, разбира се, дори има такива примери. Моят предшественик Мавриков получи статуетката заради някакво паднало негово предаване. Така че не се знае. Но понеже съм много навътре и съм запознат с всички тънкости, ще се оправя. Зависи колко съм сгафил. Но едно е сигурно, няма да бягам.

 

- Дразнят ли ви обектите ви, които бягат?
- Напротив. Другото е скука. Атрактивният, хубавият човек бяга, отказва да вземе "приза", гоня го с коли, преследвам го с дни. Господин Христо Бисеров го следя вече трета година. Като влиза в съда, казва, че ще вземе скункса на излизане. После отказва. Имаше борба, паднах, строши ми зъбите... Но съдът го правда по някои дела. Това не значи, че ние сме го оправдали и се отменя връчването на скункса. Фактът, че е стигнал до такова обвинение, е достатъчен да продължим да го гоним. Той е рекордьор по дълго преследване.

 

- Имало ли е прецедент да сгрешите, като се насочите към невинен или оклеветен човек?
- По време на моя мандат на повелител на скункса такъв случай няма. Ние не вземаме решението за половин час, а обсъждаме дълго внимателно. Проверяваме информацията от няколко страни.

 

- Ставало ли е така, да давате пластиката против волята си?
- Нямам такъв случай. Ще кажа обаче, на кого не бих искал да връча скункс. Дано не се стига дотам. На Кубрат Пулев. Голям фен съм му и много треперя да не падне. Преди мача му с Чисора отидох на пресконференцията, да му пожелая успех, а той ме погледна странно: Боби, какво бе, скункс ли ще ми даваш?” Въобще появата ми независимо къде, притеснява.

 

- Имало ли е "клиенти", които ви се радват?
- Скунксът е лакмус доколко човек е широко скроен. В последните 2-3 години обектите ми нахитряха и вместо да бягат, ме посрещат с широка усмивка. Знаят, че така ще станат по-симпатични в очите на зрителите. Треньорът на националите по футбол Петев е единственият, който не е обелил нито дума пред мен. А при професора от ВИФ действахме като агенти на ЦРУ. Той, както е известно, си бе уредил среща с една от адреналинките в хотел. Там трябваше да я "изпита". Няколко часа преди това ние наехме стая на горния етаж. Той влезе в банята и когато излезе, вместо красавицата го чакаше Боби Ваклинов. Още ме е яд, че не се сетих да се скрия под леглото. Като ме видя, човекът изпадна в шок. Стъписа се и се скри отново в банята. Заключи се. Но къде ще отиде? Бях готов да го чакам колкото трябва. А и колко може да издържи? Излезе по хавлия и започва да скалъпва някаква история, че чака масажистка... 

 

- Повече от ясно е, че след като сега си на 27, едва ли ще се пенсионираш на тази служба. Какво смяташ, че ще правиш занапред?
- Бих се радвал да си имам вечерно предаване. Да бъда водещ в телевизията. Може и политическо. Вече имам достатъчно познание в тази област. Връчих скункса на премиера Пламен Орешарски с особено удоволствие. Бях повлиян от енергията, която тогава заливаше улиците. Той, чест му прави, реагира много добре.

 

- Допускате ли, че ще дойде време, да сме толкова безгрешни, че да нямате на кого да връчите скункса?
- Не в тая страна, както е тръгнало, за нас винаги ще има работа. В редакцията получаваме по 200 сигнала на ден. "Господари на ефира" стана институция. И то благодарение на зрителите. 

 

- Казвате, че ако не е била телевизията, още да сте били девствен. Помага ли популярността в любовта и въобще?
- Ходя пеша, не съм с нещо повече от другите. Поздравяват ме непознати, ако някой каже, че всичко това е неприятно, значи лъже. Колкото до жените, тях не можеш да ги разбереш, заради теб ли идват или заради телевизията.

 

- Раздялата ви с Ивана стана обществена драма. Годежът ви се развали, но фактът, че останахте ерген, като че ли не ви натъжи много? 
- С Ивана се запознахме в телевизията, където беше на стаж. Вече всичко е приключило, годежният пръстен е даден за скрап. Нещата са нормални. Новата ми изгора не иска да е под светлините на прожекторите. Не дава да говоря за старата. Живеем заедно. Не мислим за сватба. Вече прозрях, че дали с брак или не, има ли обич, хората могат да живеят заедно.

 

Рапът - втората страст

 

Като всеки уважаващ себе си рапър, и Боби Ваклинов не знае нотите и не прави разлика между хармония и хармоника. Въпреки това рапът е неговата страст. Отдавна пише текстове, прави записи. Затова и дошъл в София, за да се развива в жанра. Първата си песен написал на петнадесет. Казвала се: "България над всичко" – "Много скъпи за мен са моите близки/ живеем щастливо въпреки заплатите ниски /, скъпи за мен са семейството ми и моя дом, /място където прочел съм първия Вазов том."

 

Боби признава, че не е добър певец, ядосва се обаче, че не е овладял някакъв музикален инструмент. Някога започнал с барабани, но ги изоставил. А баща му и най-вече чичо му Никола Ваклинов са големи музиканти.

 

Днес рапът за него е страст и вътрешна необходимост, премина на втора житейска линия. Телевизията го изпревари. Последните му две парчета имат доста голям успех. С текстовете си се рови в социалното. Смята, че това е мисията на рапърите и че няма да й измени.