Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Боби Ваклинов: Ценностите на плейбоя са скъпа кола, силиконка и купена диплома
Боби Ваклинов: Ценностите на плейбоя са скъпа кола, силиконка и купена диплома
Медиите за нас
0
Коментар

Репортерът на Господари на ефира Боби Ваклинов даде интервю на в. "Жълт труд". В него Боби отговаря на въпроса защо хората търсят Господарите, а не държавните институции, като разяснява и за своето друго амплоа - рап музиката. В този материал поместваме интервюто. Интервю за същия вестник даде и продуцентът Джуди Халваджиян. Четете го тук!

 

Боби Ваклинов, или Повелителят на скунксовете, както още го наричат, не е от хората, които често дават интервю - обикновено той е човекът, който задава неудобните въпроси. И се сблъсква или с доброто чувство за хумор, което се оказва рядкост, или с лошия нрав на родните публични личности. Боби е роден в Благоевград и не крие, че е идеалист, амбициозен, темпераментен, малко властен, великодушен, справедлив и понякога прекалено смел. Твърди, че никога не оставя днешната работа за утре, а... за вдругиден. Това обаче не важи за репортажите му (в случай че продуцентът Джуди Халваджиян чете това).

 

Още в 12 клас Ваклинов се чуди какво да избере - журналистиката или сцената. Майка му Маруся Ваклинова е известна актриса от Благоевградския театър. Баща му Христо е завършил българска филология в Пловдив, но работи като радиожурналист. Познавайки тежкото битие на актьора, Боби избира журналистиката и идва в София, но скритата му цел е да търси пътя като рапър. Малко преди това работи в радиото на Американския университет, където води предаване за рап без хонорар, ей така - да овладее занаят. А първоучители в хип-хоп културата са му Еминем и Спенс.

 

Днес Боби умело съчетава и двете си амплоа - репортер и рапър. Казва, че общото между тях са кирливите ризи на известните хора у нас, които той изважда на показ.

 

- Боби, наричат те Повелителят на скунксовете, за малко беше и Черешката на тортата. Как приемаш тези определения?

- Положително разбира се. Повелителят на скунксовете го измисли един от нашите сценаристи и мисля да си го патентовам. Всички определения ми харесват, но има и още едно – раппортер, понеже илюстрира и двете ми амплоа – рапър и репотер.

 

- Как си обясняваш факта, че хората се доверяват повече на Господари на ефира, отколкото на институциите?

- Институциите са мудни, тромави и нехаят за проблемите на хората. Вие знаете, че лайтмотивът на нашето предаване е "Уникална държава!". Като отиваме в дадена институция, виждате на какви проблеми се натъкваме. Дневно получаваме по стотина-двеста сигнала, които растат лавинообразно. Те са от всякакво естество - от корупция и злоупотреби в здравеопазването до плъхове в мазето. Често звънят деца, които искат да връчим Скункс на техен учител, защото много ги тормози и разни други такива щуротии.

 

- В началото имаше доста сериозна агресия към репортерите. Сега когато хората ви познават, намаля ли тя?

- Много е относително. Лично аз, благодарение на мекдонската ми осанка и излъчването ми, рядко имам проблеми. Като цяло всички репортери на Господари на ефира сме смели и не се страхуваме. Последният случай, при който към мен беше проявено насилие, условно казано, беше на Женския пазар. Искаха да ни счупят камерата и собственика на един магазин ми замахваше с юмрук. Вътре по машините за месо сновяха плъхове. И въпреки, че втория път отидохме с полиция, тези хора пак ни налетяха на бой. Ако искаш да я работиш тази работа трябва да имаш големи топки и  да си малко джаста-праста.

 

- След като излъчите някое предаване, в което има очевидни доказателства за престъпление, полицията или прокуратурата свързват ли се с вас?

- Много рядко прокуратурата се самосезира. Обикновено се размърдва като почнем ние да я ръчкаме и да правим призиви от екрана. И пак опираме до безхаберието на институциите. За тях повечето от нашите сигнали са прекалено дребни за да се занимават с тях. В тая държава хора с влезли в сила присъди успяват да забегнат в чужбина и се отървават. Какво да говорим за престъпления от друго, битово естество?

 

 

- Какво трябва да се случи според теб, за да се променят нещата и не телевизията да решава проблемите ни?

Въпреки че влязохме в комплект с Румъния в Европейския съюз, вече ни отделят от нея. Може би трябва да се приложи техния модел, където доста народ от висшите етажи вече търкат наровете. Ние бяхме с тях на едно дередже, но те вече ни бият не само по музикални хитове, но и в политиката. След като западния модел не можахме да възприемем, да се повлияем от съседите.

 

- Много от хората, на които връчваш Скункса, отказват да го приемат.

- Ооо, това ме амбицира още повече. Нещо в мен помръква, когато те го вземат без бой. Аз обичам да се гоним по улиците. Знаете един от най-пресните случай е с Михайл Миков, който първия път го гоних от дома му до парламента. Спирах на светофарите да му говоря, за да го увещавам и на втория ден видя, че няма къде да ходи след като осъмнах пред дома му. Вие нали не се съмнявате, че предвид нашето разузнаване, мога да разбера всеки един човек къде може да бъде намерен. Така че никой не може да се измъкне. Знаете, че и от храсти съм излизал.

 

- На кого все още не си успял да връчиш Скункс?

- Пак опираме до Христо Бисеров и тук искам изрично да кажа, въпреки че той беше оправдан от съда, не е оправдан от сянката на Скункса, която продължава да тегне над него. С Бисеров ще продължим да се преследваме в България, по света и у нас. Ние вече може да стъпим на международна почва. Обмисляхме Златен скункс на Септ Блатер, шефа на ФИФА, заради корупционните скандали. Така че очаквайте за по-мащабни знакови случаи да започнем да връчваме Скунксове и на световно известни личности.

 

- Защо според теб известните хора у нас отказват да приемат Скункса като вид критика към тях?

- Златният скункс е критерии за това до колко човек си е повярвал, до колко има чувство за хумор, колко е широко скроен. Тук пак опираме до българския манталитет. Те са си повярвали страшно много тези хора и се смятат за безнаказани. Па камо ли някои си Боби Ваклинов да им връчи Златен скункс. Но повечето хора изхитряват, разбират, че за тях по-добрия вариант е да го вземат без да се налага да се гоним из столицата и честно казано ми развалят кефа. Ако мине без екшън, аз съм меко казано разочарован.

 

- Ти лично как би реагирал, ако от храстите изкочи някои напорист младеж и ти връчи Скункс?

- Аз съм с имунитет. Трябва да ми бъде свален на общо гласуване и чак тогава. Шегувам се, никой не е застрахован, разбира се. Не случайно и моят предшественик Мавриков има Скункс. И предвид моята втора същност на хип-хоп изпълнител, никога не се знае. Може и аз да се провиня и ако трябва ще си самовръча Скункса.

 

- Второто ти амплоа е рапът.

С рап се занимавам от ранна тинейджърска възраст и под предлог, че ще уча в Софийския университет, дойдох от Благоевград в столицата, но основната ми идея беше да се занимавам с музика. В последствие се явих на кастинг за Господали на ефира и естествено там ми потръгнаха нещата, и приоритетите се промениха. Но намирам време и за рап. Смятам, че имам какво да кажа. Според мен той трябва да бъде социално ангажиран, да има послание. Този рап, който ни налагат и лансират по музикалните медии, не е истинският замисъл на тази култура. Да, трябва да има забавни парчета, но трябва и да казваш нещо с песните си. В последното ми парче "Кирливата риза" съм засегнал темата за гонките. Там се пее за мамините дечица, които с парите на мама и тате си мислят, че са безнаказани, могат да обърнат няколко водки и да си карат бясно. В тази песен вадя кирливите ризи на съвремения плейбой.

 

 

- Какъв е той през твоите очи?

Ценностите му се свеждат до това да има скъпа кола, купена с парите на мама и тате, силиконка до него, не е прочел нито една книга в живота си, образованието го има с купените дипломи, с "белото" в петък и събота вечер. Това са все неща, които лично аз ненавиждам. Аз дори и трева не съм пробвал, макар че обвиняват рапърите, че пропагандират наркотиците. Доста голяма част от моите познати, които израстнаха с фолка в края на гимназията започнаха със салфетки и дрога, докато аз, човекът, който отрасна с песните на Спенс за марихуаната, не съм посягал към тези неща. Според мен всичко опира до възпитанието в семейството. Разбира се, може да се пее и за секс, но да го правиш по елегантен начи. С моите парчета искам да кажа на младите, че могат да успеят и по трудния начин, без да си дребния тарикат. Да вярват в себе си.

 

- Как си обясняваш успеха на чалгата?

- В последните години хип-хопът търпи сериозен подем. Правят се страхотни парчета и хората ги харесват. Но не мисля, че той трябва да замени чалгата, защото тя е нещо твърде масово, което за жалост обаче не носи никакво послание. Тя е еманация на низките страсти. А хип-хопа има по-интелектуална роля и може да формира един млад човек като характер. Трябва да призная, че четенето на книги е много важно за един рапър, за да има богат запас от думи. Познавам голяма част от българските рапъри и те са интелигентни момчета с образование, работят своите професии и намират време и за песните.

 

- Ти самият какви трудности си срещал в музикалната си работа?

- Когато дойдох тук да се занимавам с хип-хоп, първият въпрос на продуцентите беше дали имам спонсори или какво работят нашите. Но на истински добрите изпълнители не им трябват продуценти. Те се слушат в интернет и хората много им се кефят. А пък големите продуценти заставят медиите да пускат техните изпълнители, понеже държат правата върху чужди песни и ако не пускат тези изпълнители, ще си оттеглят другата продукция. Знае се за какво става въпрос. Има си абсолютен монопол, но бумът на интернет позволява на много изпълнители да прокарват своите послания и имат не малка публика.

 

- Ако трябва да избираш какво би предпочел – телевизията или музиката?

- За сега умело ги съчетавам, но телевизията ми приоритет. Трябва да призная обаче че имам грандиозни планове – аз съм амбициозно момче от провинцията и мисля да стана разследващ журналист.

 

- Искал си да кандидатстваш в НАТФИЗ.

Да, предвид, че майка ми е актриса. Но знаете ли колко тежко е битието на актьора от провинциалния театър? Смея да твърдя, като човек, който ходи на театър и в провинцията и в София, не виждам с какво актьор от провинциалния театър на Благоевград е по-малко от софийския. Там им бавят заплатат по един месец, тя е мизерно ниска около 500 лв. за 25 години стаж, играят на неотоплени зали. На не малка част от младите актьори им се налага да работят като сервитьори или в строителството, за да се изхранват. И тази прагматична гледна точка ме тласна в друга посока.

 

- Очевидно е, че имаш артистични заложби. Би ли се снимал във филм и каква роля би ти подхождала?

- Както казват българските миски - аз обичам предизвикателствата и бих се снимал във филм. Явно образът, който съм създал в Господарите, най-много би ми отивал  - на лошото момче. Въпреки че дълбоко в себе си аз съм едно добро момче.

 

- И все пак македонската жилка има ли я в теб?

- Тя е неизменна част от мен и се проявява 25 часа в денонощието. Не крия, че съм тежък характер, въпреки че в някой моменти в личен план съм склонен на компромиси. Но в професонален това рядко се случва. Гоня си нещата до край, отстоявам си позицията.

 

- Какъв беше Боби като малък, същият бърборко като сега или не?

Аз сега бърборко ли съм? Ще си тръгна от интервюто, ако мислиш, че много говоря (смее се). Противно на очакванията аз претърпях някаква метаморфоза. Като ученик, докато не се появи рапът в 8-ми клас, бях най-скромният и не обичах да съм в центъра на вниманието. Но после нещо ми прищрака. Артистичните ми заложби са от майка ми, която ми е повече приятел, отколкото родител. Те взеха връх и нещо се отключи в мен. Бях много зле и с момичетата. Те много ме харесваха, но аз бях прекалено срамежлив.

 

- А сега как си с момичетата? В Черешката на тортата каза, че си момче под чехъл?

- Абсолютно. Дори чехъла си го нося в чантата, за да не забравям и да не настане някаква свободия (смее се). Като цяло, ако не бях известен, щях да съм девствен. Това е и замисъла на една от престоящите ми песни, която онагледява моето детство. Сега не се оплаквам от женско внимание, но имам силното подозрение, че това е само защото съм известен. В момента има жена до мен, която изкара три изпита – тест за обща култура, езикова подготовка с акцент върху френския език и разбира се за кулинарни и домакински умения. Аз вярвам, че любовта на мъжа минава през стомаха. Обичам много бира и похапвам предимно протеини.

 

- Ти самият не можеш ли да готвиш?

Както вече хората видяха в Черешката на тортата, аз съм завършен кулинар и през уикенда мога да водя кулинарно предаване. (смее се).

 

- Как си прекарваш свободното време?

- Много чета. Предвид моята работа, не съм профилиран в един ресор, давам Скунксове на политици, миски и други известни хора. Затова не мога да си позволя да не знам нищо. Тежката е господарската корона. Смея да твърдя, че това, което работя, го правя с кеф. Музиката и спорта също ми носят положителни емоции.