<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=97653" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Джо Байдън об...

Америка си тръгва. Дали идват Русия и Китай?

27 Август 2021
0 416

Изтеглянето на Съединените щати и драматичната смяна на властта в Афганистан ще се отразят и на съседните пет държави в Централна Азия. Някои казват, че това ще засили присъствието на Русия в региона. Други залагат на Китай. Със сигурност обаче американското влияние се очаква да намалее в следващите години, пише Свободна Европа.

Какво ще последва в тази част на света?

Централна Азия е регион от пет държави. Това са Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. Общата им територия е почти колкото тази на континентална Европа, а населението им е над 70 милиона души.

Джо Байдън обяви, че САЩ ще отговорят със сила на атентата в Кабул

Връзките с Вашингтон

Някои очакват изтеглянето на САЩ от Афганистан да стане началото на западане на отношенията на Вашингтон с тези бивши съветски републики. Но правителствата в Централна Азия едва ли ще забравят какво означаваше за тях 20-годишната военна операция на САЩ и съюзниците им.

Завръщането на талибаните в Афганистан вероятно ще им припомни, че никой не е имал повече от тях полза от американското присъствие. Когато талибаните се доближиха до границите на централноазиатските държави в края на 1990-те, правителствата на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан изпаднаха в паника. Само Туркменистан, която води политика на неутралност, успя да се договори с талибаните.

След като САЩ и съюзниците от НАТО започнаха операциите си в края на 2001 г., заплахата по границите на тези държави беше премахната и северен Афганистан се превърна в относително спокойно място чак до 2013 г.

През този период страните от Централна Азия използваха осигурената от САЩ защита, за да се развиват. Изтеглянето на Америка беше обявено още преди 10 години, така че тези държави имаха достатъчно време да се подготвят за този момент.

В последните 20 години САЩ помогнаха на страните в региона да идентифицират и неутрализират заплахите от Афганистан. Това стана със съвместни учения, финансова помощ и изпращане на оборудване за сигурността по границите. Днес армиите на тези държави разполагат с американски мотоциклети тип АТВ, камиони и бронемашини с противоминна защита.

Съединените щати продължават да помагат на Централна Азия, включително и с ваксини срещу COVID-19. Вашингтон подкрепяше усилията на тези страни да се интегрират икономически и да се присъединят към Световната търговска организация.

САЩ е и противотежест на влиянието на Русия и Китай и помага на централноазиатските държави да не изпаднат под пълното влияние на Москва и Пекин.

Влиянието на Русия

Има очаквания влиянието на Русия в Централна Азия значително да се засили след изтеглянето на САЩ от Афганистан.

В сферата на отбраната Москва има отдавна присъствие в региона, много преди американски и съюзнически войски да се разположат в бази в Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, за да подкрепят действията в Афганистан.

201-ва руска дивизия е разположена в Таджикистан още от 1940-те. През 2002 г. беше подписано споразумение, според което войниците ще останат поне до 2042 г.

Русия откри военна база в Кант, Киргизстан, през 2003 г., след като американските войски вече бяха разположени в страната. През 2012 г. Русия и Киргизстан подписаха споразумение, което позволява на руснаците да останат поне до 2027 г., но има опция престоят им да бъде удължен с още 5 години.

Формално базата в Кант е на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), който обединява Русия, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, но почти всички войници и оборудване са руски.Наскоро Русия проведе съвместни военни учения с Таджикистан и Узбекистан близо до границата с Афганистан.

Няма знаци засега, че Русия планира да увеличи военното си присъствие в Киргизстан и Таджикистан. Не е ставало и дума за желание на Москва да използва военни бази в други страни в региона. Наскоро Русия проведе съвместни военни учения с Таджикистан и Узбекистан близо до границата с Афганистан, а на 24 август в Киргизстан започна учение на ОДКС.

Но Москва правеше същото и в края на 1990-те и продължи да провежда такива учения с Казахстан, Киргизстан и Таджикистан през цялото време, докато САЩ бяха в Афганистан. След като Шавкат Мирзийоев стана президент на Узбекистан през 2016 г., Москва поднови военните учения и в тази страна.

Разбира се, Москва може да използва страха на тези държави от идващите от Афганистан заплахи, от който Кремъл се възползваше в последните 25 години. Русия може да използва новото си влияние в региона, за да притисне страните от Централна Азия да се сближат с нея и да се отдалечат от Запада, а дори и от Китай.

Русия може също да убеди Узбекистан да се върне отново в ОДКС. Ташкент два пъти влиза и излиза от организацията, първо от 1992 до 1999 и после от 2006 до 2012 г.

Новата линия на Москва към талибаните

Москва също може да се опита да измъкне Туркменистан от изолацията и да го постави под свое влияние – процес, който вече започна в последните години.

Москва обаче изпраща разнопосочни сиглани за заплахата от Афганистан. Руски официални лица омаловажават опасността от талибаните, а някои дори допускат, че с правителство на талибаните могат да работят по-добре, отколкото с подкрепяното от ООН досегашно правителство. Това е съвсем различно от онова, което централноазиатските републики чуваха досега от Москва.

Руски представители сега твърдят, че заплахата от Афганистан идва от чужди ислямски екстремисти, някои от които са граждани на централноазиатските държави. Според Москва те могат да пресекат границата обратно и да създадат нестабилност.

Правителствата на петте държави може и да се съгласят с тази оценка. Но и в този случай остава въпросът дали и доколко Русия може да им помогне.

Тези групи не са толкова глупави, за да се втурнат масово да минават границата, а руската военна сила няма какво да направи, за да спре поединичното им връщане. Трудно могат да се отблъснат малки групи от екстремисти, които минават в страните от Централна Азия, за да извършват терористични атаки. Това е сериозна заплаха за всяка една държава.

Международните отбранителни договори са насочени срещу чужди или външни заплахи и партньорите не са задължени да помагат на някоя страна, когато тя е застрашена от вътрешни противници.

Китай зад ъгъла

Някои предполагат, че Пекин може да се възползва от изтеглянето на САЩ от Афганистан, за да разшири влиянието си в Централна Азия.

Но китайското присъствие в региона е предимно икономическо, въпреки че това помага досега на петте държави да се справят с някои заплахи. Китай продава оръжие на тези страни и провежда съвместни учения с тях – както двустранни, така и в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която влизат също Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, както и Русия, Пакистан и Индия.

Китай също има малка военна база в източен Таджикистан, която охранява част от границата между двете страни.

Кабул отвисоко. Отчаяното бягство в сателитни снимки
Фотогалерия:Кабул отвисоко. Отчаяното бягство в сателитни снимки

Някои мислят, че Китай може да изпрати войски, за да помогне на страните от Централна Азия в случай на дестабилизация от навлизащи от Афганистан елементи. Това едва ли ще стане.

Разполагането на китайски войски в предимно мюсюлманска страна може да привлече като магнит джихадисти от региона. Бруталните действия на Пекин срещу собствените му мюсюлмански общности, като уйгури, казахи и киргизи, вече влоши имиджа на Китай и ядоса много хора извън страната.Пекин не е изпращал свои войски да се сражават на чужда територия от повече от 40 години.

Въпреки че Китай изгради страховита армия в последните 25 години, историята на китайските военни авантюри в чужбина не буди много доверие. Китайските войски претърпяха унизителни загуби в Корея в началото на 1950-те, по време на краткия сблъсък с войските на СССР при река Усури през 1969 г., както и при нахлуването във Виетнам през 1979 г. Пекин не е изпращал свои войски да се сражават на чужда територия от повече от 40 години.

През 2016 г. двама китайски миротворци бяха убити в Южен Судан и това шокира китайското общество. За Пекин ще бъде много проблематично, ако се наложи да обяснява на публиката защо са жертвани много повече войници на друго място.

Китай инвестира много пари и извлича много суровини в последните 20 години от Централна Азия, става дума за нефт, газ, уран, желязо. Местните правителства печелят от тези партньорства, а много от местните хора работят на китайските обекти.

Но времето на големите китайски проекти в Централна Азия – като тръбопроводи, жп линии и пътища или рафинерии – върви към своя край, ако вече не е отминало напълно.

Китай ще продължи да инвестира в Централна Азия и да добива ценни суровини. Но Пекин няма да харчи така, както харчеше преди 10 или 20 години. Скоро отпуснатите от Китай кредити ще трябва да се връщат и това притиска правителствата в региона.

Антикитайските настроения в Централна Азия стават все по-силни. Тази тенденция ще се засили, защото хората все повече гледат на своите управляващи като на такива, които са се продали на Пекин.

Има ли нужда от помощ Централна Азия?

Страхът на правителствата в региона по посока Афганистан може да ги тласне към прибързани решения за външни партньорства още в следващите месеци.

Всъщност, те може би не се нуждаят от външна помощ изобщо.

Първия път, когато талибаните почукаха на прага им, петте централноазиатски държави бяха независими държави от само 5 години, а гражданската война в Таджикистан все още бушуваше. Тогава лидерите на тези страни имаха сериозни основания да се тревожат за бъдещето на региона.

Днес, тези държави са независими от 30 години, таджикската война е приключила преди 25 години, Централна Азия се приема за стабилен регион, а връзките между петте страни са по-добри от всякога.

Армиите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан са по-големи и по-добре оборудвани. Границите им с Афганистан се охраняват по-добре.

Всички те познават вече много по-добре талибаните. Най-добрата им защита днес може да бъде единството.

Източник: Свободна Европа

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции