Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Анета Петкова, която дава нов живот на бездомните кучета
Анета Петкова, която дава нов живот на бездомните кучета
gospodari.com
08-26-19
добавено
1289
прегледа

Тя е на 36 години и живее в Пазарджик. По образование е икономист, работила е като HR-специалист и се е занимавала с кетъринг. И ако за повечето хора 26 август е Световният ден на кучето, за нея всеки ден, 2011 г. насам, е такъв.

 

За първи път спасява куче на 25 декември 2011 година. "Помня добре точната дата – беше Коледа, а с майка ми и баща ми бяхме на гробищата в Пазарджик. Там намерих 7 новородени бебета в снега. Прибрахме ги с охраната на гробщиния парк в котелното, на топло, но когато започнаха да излизат се наложи да ги прибера вкъщи. И така започна всичко", разказва Анета.

 

Оттогава досега, вече 8 години, тя неизменно спасява изхвърлени, ранени и болни бездомни кучета. Полага неимоверни усилия, за да си стъпят на краката. А впоследствие им намира дом с любящи стопани. "Не знам каква е бройката, не ги броя – някои случаи са успешни, други животни загиват в клиника, или от редица усложнения после. Историите с щастлив край обаче също са достойно количество", обяснява Петкова.

 

Преди е работила с чужди организации и много български бивши бездомни животни са намирали щастието си в Европа. "След влизането на новите изисквания на трейсите (сертификати за пътуване, въведени като изискване от БАБХ – бел. авт) осиновяването в чужбина става почти невъзможно. И затова работя предимно тук", казва Анета.

 

И подчертава, че "работя", означава напълно доброволен труд в името на по-дорбия живот на десетки кучета.

 

След 2011 година Анета постепено увеличава бройката на спасените четирикраки. За да се стигне до настоящия момент, когато тя самата е направила "ферма – спасителен център". "Купих малка ферма до Пазарджик. И общия брой на кучетата е 70. Вкъщи имам 12, има няколко, които са настанени в клиники, заради тежки заболявания, а във фермата са около 50", казва тя.

 

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

 

Попитана какво планира да прави с всички тези кучета, Анета разяснява: "Това не е ферма за отглеждане на животни, а аз не съм някаква луда, която иска да трупа животни. Това са изтормозени, болни кучета, за които спасителният център е нов старт в живота, а целта е да попаднат при любящи стопани". "Осиновяването обаче става след като се уверя, че животните ще попаднат на добро място с адекватни грижи, а не да са вързани на двор при някоя баба или не дай си Боже – изгонени обратно".

 

На въпрос как финансира начинанието, Петкова обяснява, че регулярно прави благотворителни базари, а приходите ползва за спасяване на кучета. "Няколко прителки също ми помагат, но освен финансовата част има и много труд зад това", обяснява Ан, както я наричат близките й.

 

За да обслужва спасените животни Анета не почива. "Миналата година бях за 4 дни на море, а тази – два дни на планина", казва тя за отпуска си.

 

На въпрос дали има какво да се направи, за да се реши проблемът с бездомните кучета и котки, тя отговаря, че не е оптимист. "Първо ще започна с това, че в безпризорните животни в София, спрямо други градове от страна, са щастливци. Въпреки че няма глезени бездомни животни, в столицата, където живях 7 години, отношението към тях е друго – намират се хора, които да помагат, даряват, прибират в къщите си. В малките градове положението е ужасяващо", смята тя. И обяснява, че в момента на телефонния ни разговор се прибира от Юндола, където е била, за да вземе изхвърлено куче, порода Бийгъл. "Целият е в рани, едва движи задницата си, това куче освен, че е извхърелно, преди това е пребито", обяснява Анета.

 

"Не мога да променя манталитета на българина, но има и добра новина – все повече отделни хора се събуждат и работят за защита на бездомните кучета", смята Анета.

 

Според нея отказът от кастрация е един от най-големите проблеми в манталитета у нас. "Наблюдавам обаче друго – ако кажеш на някого, че трябва да кастрира животното си, той може да подходи дори агресивно, но когато види твоят пример, след време вероятността да го последва е доста голяма", коментира тя.

 

Източник: Свободна Европа