Да преминеш на страната на противника, след като си бил част от най-мощната разузнавателна служба на Москва, е изключителна рядкост. Трудно се среща човек, който го е направил и е останал жив. Един от тях е Сергей Скрипал, който бе отровен и едва не умря. Другият е Виктор Суворов.

Новината за отравянето на Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри заварва Суворов в дома му. Той обаче не се информира само от медиите и вече е чул новината „по други канали”. На 71 той живее в Лондон и пише книги.

Суворов работи за руското военно разузнаване (ГРУ) 8 години. В същата служба е работил и Скрипал. По време на Студената война Суворов е считан за прекрасен офицер с голямо бъдеще. Четири години е под прикритие в Швейцария, където работата му е да вербува чуждестранни агенти за ГРУ. Справя се много добре. Докато един ден, през 1978 г., не се обажда по криптирана линия в британското консулство в Женева.

След това се среща с рускоговорящ британски агент в една гора. Заедно с него са жена му, също агент на ГРУ, и двете им малки деца. Само за няколко часа британското разузнаване извежда семейството от Швейцария. Суворов се озовава във Великобритания, която познава само от историите на Йън Флеминг, създал образа на Джейм Бонд. Не говори и езика.

По време на комунистическия режим бягствата на агенти на КГБ на Запад се случват често. КГБ е обаче е различна служба – задачата й е да открива и ликвидира вътрешните заплахи в самия Съветски съюз. ГРУ е секретна шпионска служба, търсеща „врага навън”. Бягствата на агентите й са изключителна рядкост. Смята се, че само двама бивши шпиони са останали живи – Скрипал и Суворов.

Скрипал едва ли ще започне да дава интервюта скоро, местоположението му е неизвестно, поне извън службите за сигурност. За разлика от Суворов, Скрипал не е беглец. През 2004 г. той е арестуван в Русия и осъден за шпионаж в полза на британската МИ6. Шест години по-късно той се озовава в Солсбъри след сделка за размяна на шпиони, осъществена с посредничеството на САЩ.

Обратното, Суворов изоставя Съветския съюз по идеологически причини, става антикомунист. Той не счита бягството си за предателство, както сам отбелязва, тръгнал си е пръв, но е бил последван от много хора, когато СССР се разпада. През последните 40 години живее със смъртна присъда. „Имам две смъртни присъди – от ГРУ и от руския Върховен съд”, казва той с усмивка. „Не можете да си представите колко освобождаващо е това. Не мислиш за пари, нито пък се чудиш как да ги спечелиш. Казваш си – няма значение, мъртъв съм”, разказва той.

Страхът, казва той, може да по-страшен от самата присъда. Все едно пациент, чакащ резултати от изследване за рак, който изведнъж се чувства по-добре, получавайки лошата новина.

Още от първата си вечер във Великобритания Суворов започва да пише. Решен е да не чака помощ от държавата, а сам да изкарва парите си, ако трябва, с чистене на тоалетните на гара Падингтън. Но се превръща в доста успешен писател, автор на 19 книги на руски, част от тях – за историята на Втората световна война. Продал е около 10 млн. копия от книгите си. Известен е в Русия, макар че не се е връщал там, както и във всички страни от бившия Източен блок.

Обединеното кралство се е превърнало в дом на малка група бегълци от руските служби. Сред най-видните е Олег Гордиевски, нанесъл сериозни щети на КГБ, където работи 11 години, но е и двоен агент на британското разузнаване. Днес, на 80 години, живее някъде около Лондон. Самият Суворов намеква, че след отравянето на Скрипал охранителните мерки спрямо него са засилени.

В книгите си Суворов разказва чувствителни подробности за ГРУ – за секретната й структура и резидентурите й в чужбина. Една от книгите му е вълнуващ разказ за това какво се случва с новите агенти на службата – показват им снимки на човек, когото вкарват в крематориум, докато е още жив. Това, казва се на новопостъпилите, чака всеки предател, потвърждение на максимата, че единственият начин да излезеш от ГРУ е през комина.

Суворов казва, че ГРУ не прощава на хората, които са я напуснали. Дори и на Скрипал, който си тръгва от Русия с акт за помилване, подписан от президента Владимир Путин. „Държавата може и да прости. ГРУ – не”, казва той. В изгнание Скрипал е бил толкова потаен, че Суворов дори не е чувал за него. Но след като научава за отравянето, Суворов няма съмнения кой стои зад него. „Естествено, че е ГРУ”, казва той.

Британското правителство представи доказателства, че двама души, пратени от Москва, са внесли веществото, с което бе отровен Скрипал. Анатоли Чепига и Александър Мишкин са от ГРУ. Мишкин има медицинско образование, а Чепига е офицер от специалните сили. И двамата са били награждавани заради работата си под прикритие в Украйна.

Двамата признаха, че са били в Солсбъри, където бяха заснети от охранителни камери. Но твърдят, че са посетили градчето като туристи. Суворов смята, че това не е била първата им мисия с цел убийство и че двамата са част от малка група държавни убийци. Той обаче критикува професионализма им. „По мое време това нямаше как да се случи. Такива идиоти”, казва той. И описва операцията им като „верига от глупости” – пристигат от Москва, регистрират се в хотел и ходят в Солсбъри два пъти.

Суворов няма съмнение, че операцията срещу Скрипал е одобрена от Путин. „Шефът на ГРУ казва: ‘Г-н Президент, смятаме, че е време (да убием Скрипал). Съгласен ли сте? Неговият случай има международно измерение. Никой няма да поеме такъв риск без одобрението на Путин, невъзможно е”, казва Суворов.

През последните години Скрипал е пътувал често в чужбина, което породи спекулацията, че може би все още е бил активен агент. Според Суворов Скрипал е бил отровен, за да се припомни, на всички работещи в ГРУ, че предателството се наказва с болезнена и ужасяваща смърт.

Според него подобни операции на руските служби могат да се развият и безшумно. Част от жертвите умират от „сърдечен удар”. Но има и убийства, нарочно извършени така че да предизвикат скандал и шум – убийството на Троцки с шило за лед е класически пример. Операцията срещу Скрипал по-скоро е трябвало да мине тихо, смята той, но всеки, който трябва, е щял да схване за какво става дума.

Но операцията не премина по план – Скрипал и дъщеря му оцеляха, а заговорът беше разкрит. Миналия месец Кремъл обяви, че шефът на ГРУ Игор Коробов е починал след „дълго боледуване”. Смята ли Суворов, че това е вярно? „Не знам, но шпионският ми инстинкт ми подсказва, че Коробов е бил убит”, казва той. Според него така е ликвидирана възможността да остане свидетел, който лесно би могъл да избяга в съседна Естония с фалшив паспорт от ГРУ.

Интересен е въпросът дали руското посолство в Лондон е знаело за операцията срещу Скрипал. Суворов смята, че посолството може да е оказало логистична подкрепа за операцията, но без да знае всички подробности. Знаели са само малък кръг от хора – смята той – убийците, технически експерт, който да им помага и шепа официални лица в Кремъл.

Източник: Гардиън