България е на последно място в Европейския съюз по устойчивост към разпространението на фалшиви новини. От 35 държави, сред които всички български и страните от Западните Балкани, по-зле от България (място 30) са само Турция, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония, пише “Дневник”.

България е в една група с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора, но първите две държави всъщност влошават позициите си от 2017 г. насам (и са станали сходни на България), докато Турция подобрява своите (и единствена излиза от последната група в класацията).

България остава на 111-то място по свобода на словото за поредна година

Това са част от заключенията на Индекса за медийна грамотност за 2021 г., създаден като инструмент за оценяване на това доколко европейските общества са податливи на това да възприемат и разпространяват безкритично т.нар. пост-истини. Докладът се изработва от 2017 г. насам с оценка за състоянието през предходната година и тенденцията е България да непрекъснато и с ускоряващо се темпо да влошава показателите си.

Индексът се изработва от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София, като се използва индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.

Лошото представяне на България в индекса се дължи на ниските резултати по четивна грамотност в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на “Репортери без граници”, както и на данните за ниско доверие между хората. Страната постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.

Двата добрите за България показатели обаче са с малка тежест в индекса (по 5%). Много повече тежи оценката за медийна свобода, като по 20% носи оценката в докладите Freedom of the Press (на американската организация Freedom House) и Press Freedom Index (на базираната в Париж организация “Репортери без граници”). Доверие в другите (т.е. доверието между хората в обшеството, измерено от “Евростат”) има 10% тежест за индекса. Най-голямо (общо 40%) е влиянието на заключенията на PISA (изследване на ОИСР и едно от най-авторитетните в света), като само оценката за функционална грамотност при четене е с 30%.

От цитираните показатели се вижда, че почти една четвърт (24.8%) от българите са с университетско образование, но това не е кой знае какво предимство. В челните 20 държави в класацията само Чехия (21.7%) и Португалия (22.5%) са с по-нисък дял. Почти всички останали са с над 30% висшисти, а Великобритания и Ирландия са с близо и над 40%. Що се отнася до доверието към заобикалящите ги, българите са с показател 4 (при 0 минимален и 10 пункта максимален) по индекса на “Евростат”.

Изданието на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Covid-19 се влошава допълнително от “инфодемията” – потопът от фалшиви новини и дезинформация по отношение на заразата и справянето с нея, се казва в официалното съобщение. Марин Лесенски, автор на изследването, казва, че “инфодемията създава криза на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научни знания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да управляват отговорът на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа”.

Между регулацията и цензурата

Нараства разбирането, че справянето с фалшивите новини изисква някаква форма на контрол и регулация. Напрежението между принципите на свободата на изразяване и правене на политики и отразяване, които са базирани на факти, стана една от основните дилеми дори преди Covid-19, но идването на пандемията направи темата извънредно важна. Но има и притеснение, че с отговора към инфодемията може да се злоупотреби. Кампанията срещу фалшивите новини може се използва за създаване на нови инструменти за цензура от редица правителства – включително в Европа, се казва в текста.

Качеството на образованието е ключов фактор за определяне на устойчивостта срещу дезинформация, защото изследвания сочат, че по-образованите хора чувстват, че контролират живота си в по-голяма степен, не вярвят толкова много в лесни решения и имат по-добри аналитични умения. Затова и по-добро функцинонално образование и в частност такова за медийна грамотност се препоръчва пред търсенето на решение на проблема чрез регулации. Но и образованието не е панацея и не можа да се справи със всички случаи, защото влияят и фактори като например склонността към потвърждаване или политическата поляризация, която захранва и поддържа дезинформацията.

“Колебанието към ваксини е подходящ случай за сравнение, тъй като то комбинира повечето елементи свързани с дезинформацията като умишлено подвеждащ източник, погрешно отразяване от медиите, глобални конспиративни теории и пораждане на страх в обществото със сериозни последствия за общественото здраве. Но едва ли някой си е представял мащаба на Covid-19 кризата и разгръщата се сега ваксинационна кампания и нарастналото влияние на учените и отговорността на журналистите в справянето с пандемията, пише още в доклада.

Пандемията стана повод и за развихряне на “инфодемия”, създаваща криза на доверието. Тя подкопава вярата в медицинските и научни знания и институции, които са на първaта линия на защита в здравната криза. Тя създава и криза на доверието в управлението, което е необходимо да управлява реагирането на нарастващата всеобхватна криза – здравна, социална и икономическа, се посочва още от авторите.

Те припомнят, че в предишен свой доклад за Индекса на медийната грамотност бяха отбелязали, че позицията на страните в него зависи от доверието на обществата им в учени и журналисти.

Източник: “Дневник”