Следва: Партията ман...

Вижте каква е конституционната въртележка, която предстои след изборите

06 Април 2021
1 3966

Вече е ясно – ГЕРБ е първа политическа сила, втора е „Има такъв народ“. Следват БСП, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Какво обаче предстои по конституция преди да се стигне до съставянето на правителство. Както и ако не се стигне до такова, представят вариантите от Клуб Z.

ГЕРБ и БСП с огромен отлив на гласове, ДПС остава без ръст, въпреки отсъствието на ДОСТ от вота

Първоначално ЦИК трябва да обяви имената на новоизбраните депутати в срок от до 7 дни след края на изборния ден. Това става факт, считано от обявяването им в „Държавен вестник“, или до 11 април.

Новото Народно събрание се свиква на първо заседание от президента най-късно един месец след избирането му – или в срок до 4 май. Ако в посочения срок държавният глава не свика парламента, то се свиква от една пета от народните представители.

На първото заседание депутатите полагат клетва, избират председател и заместници, конституират се парламентарните групи. 

Пак на това заседание Министерският съвет, в случая кабинетът „Борисов“, подава оставка. Министрите обаче, в т.ч. министър-председателят, стават „министри в оставка“ и продължават да изпълняват функциите си до евентуалния избор на нови. Парламентът работи.

Може ли президентът да шиканира процеса?

Тук идва ред на така наречената въртележка.

Президентът, след консултации с парламентарните групи в новия парламент, възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство, гласи конституцията. 

Визираният от основния закон кандидат може да бъде и лидерът на партията, народен представител, а може и да не бъде народен представител, а просто лице, отговарящо на изискванията за такъв.

Срок за провеждането на консултациите обаче няма – както за началната им дата, така и за продължителността на самите консултации и съответно – за връчване на проучвателния мандат.

Не е приемливо държавен глава да шиканира процеса по излъчване на правителство и се очаква Румен Радев да наложи разумни срокове. Според конституционалиста цялата процедура може да приключи в рамките на месец и половина. 

Конституционният съдия проф. Киров обаче припомни решението на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев да проточи консултациите с повече от месец, за да не съвпаднат предсрочните избори с августовските почивки на 2014-а.

“Въртележката”

В конкретния случай Радев трябва да връчи мандата на ГЕРБ, като партията с най-голяма парламентарна група, която преди това е посочила своя кандидат за премиерския пост. 

Оттам нататък ГЕРБ има 7-дневен срок, в който кандидатът ѝ за министър-председател трябва да предложи структура и състав на правителството. Т.е. партията на практика решава дали да вземе или върне мандата. 

Т.е. ако партията реши да върне мандата, с което заявява, че не може да предложи състав на Министерския съвет (МС), това може да се случи веднага, без да се изчаква изтичането на 7-дневния срок. Всичко това предполага, че неофициалните разговори за подкрепа с партиите, минали 4-процентовата бариера за влизане в парламента, вече трябва да са започнали.

Ако ГЕРБ вземе мандата започва т.нар. парламентарна фаза. Народното събрание в две гласувания одобрява или не така предложения кабинет – министър-председателят, предложените от него министри и структурата на МС.

Ако обаче проучвателният мандат е върнат или неуспешен, конституцията отрежда той да отиде при втората партия победителка на вота (т.е. тази с втора по численост парламентарна група) – в случая „Има такъв народ“. 

Ако обаче и втората политическа сила не успее да излъчи правителство, то тогава държавният глава, по свой избор, посочва на коя от останалите формации в парламента да връчи мандата. Процедурата е същата – срок за президента няма, тече 7-дневен срок за политическата формация.

Служебно правителство

Ако нито една от трите посочени формации не състави правителство, президентът назначава служебно такова, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Самите избори пък се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното НС. Актът, с който президентът разпуска парламента, определя и датата на изборите за ново.

Конституцията обаче пак не указва точен срок, в който Радев трябва да разпусне парламента и назначи служебното правителство. 

Все пак посочва, че президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат (който в случая изтича през януари догодина). Изборът за нов президент пък се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия.

Източник: Клуб Z

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции