Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Габрово - едно време и днес
Габрово - едно време и днес
04-14-19
добавено
745
прегледа

На габровци или вече им е дошло до гуша, или някой използва редовните биячи като бушон за изпускане на напрежението. А едно време Габрово не беше такъв, спомня си Веселина Божилова oт Дойче веле, чието детство е преминало в този град.

    

 

 

В моето Габрово имаше една местна забележителност - Божана циганката със седемнайсетте си деца. И Дико. Дико не го помня, защото бях малка, а него го нямаше в процесията, която минаваше в индианска нишка по булеварда пред блока ни - всичката челяд с Божана начело, всеки понесъл по един хляб. Божана беше екзотиката на Габрово, градът помагаше на ромското семейство, кой знае откъде дошло и заселило се в града. Други роми тогава нямаше.

 

 

Българският Манчестър

А градът през втората половина на ХХ век го наричаха българският Манчестър. Никой от Габрово не беше ходил в Манчестър, но това не пречеше всички да се перчат. Българският Манчестър - ще рече индустриален град. Такъв си беше той - дълъг до безкрайност, с две основни улици и много къщи, накацали по баирите, с река Янтра по средата, която течеше ту червена, ту зелена, ту жълта - в зависимост от цвета на платовете, който работеха в тоя ден апретурите на тъкачните предприятия.

Когато баща ми разказваше, че се е къпал във вира на Янтра до Шиваровия мост, откровено не му вярвах. Как ще се къпе там - всичко беше пяна с цветовете на дъгата.

Носеше се легендата, че в града, създаден първоначално от един хан след прохода на Стара планина, турчин не смеел да пренощува. Но габровци бяха много мили хора. Те си обичаха града, грижеха се за него, той беше винаги чист, цветен, подреден. Много се грижеха и за децата си, за тяхното образование и напредък. Нали все пак Априловската гимназия бележи центъра на града. Там има един много интересен паметник, долу в ниското са изобразени релефно децата, които са учели в килийните училища по взаимоучителната метода. Умирах да ги пипам, бяха като живи.

 

 

Чисто българският град

На Габрово му се носеше славата за чисто български град. Така беше. Не помня да съм виждала там евреин и арменец. Обаче като се замислих, легендата нещо се пропуква. Първо, имаше руснаци, белогвардейци. После, през 70-те, започнаха да идват турци от Кърджалийско, защото безчетните заводи и фабрики искаха работна ръка. Някъде във втората половина на 70-те градът се напълни с виетнамци. И те идваха да работят. Всяка неделя се събираха на игрището под стадион "Христо Ботев", за да играят мач. Понеже живеех в непосредствена близост, имах възможност да ги виждам всяка седмица.Веднъж един се отби под терасата ни и поиска нещо. Викам му вода ли искаш? Не, вика той, кисело мляко. Докато разбера какво ми казва, време мина, но загрях. Е, дадох му, що да не му дам, щом иска.

После виетнамците лека полека изчезнаха, но междувременно имаше и кубинска женска инвазия. Е, това си беше вече истински виц, защото ги бяха довели за тъкачки и ги настаниха в един хотел на Палаузово. После си шушукаха съседките, че на тоя хотел червен фенер трябвало да сложат. Подпалиха града с женските си страсти и както дойдоха, така ги и изпроводиха.

Междувременно съседката Миче се зажени за арабски студент. В деня, в който го доведе, за да го представи на родителите си, всичкото махала се бяхме изпокрили под терасите на съседния блок - за да не изтървем шоуто. Е, слабичък беше, симпатичен, тъмен. Мичето замина с него, роди му четири деца, после нещо не се разбраха и се върна и пак се ожени. От семейната ѝ драма помня само, че първото и дете се казваше Фуад - Венцислав. Не знам какво става с тях.

 

 

Един хубав град, но пуст

През цялото това време, когато пришълци от другаде идваха и живееха в града, Габрово си беше Габрово. Подреден, чист и много разумен град. Град, в който и сега, като отида, виждам в добро състояние чешмата, на която си разбих коляното, когато бях на 6. Даже при последните ми посещения се радвам за екологичния ефект от индустриалния упадък - Янтра вече си е истинска река, в нея плуват патици, около коритото площите са оформени много приятно. Хубав град е Габрово.

Само дето опустя. Гледам тия дни обявите за работа: сервитьори, химическо чистене, дрън-дрън. В този град навремето се работеше денонощно на пълни обороти. Няма кого особено да виниш за разрушените огромни фабрични сгради - повечето са били навремето си национализирани, после, след 1990-а, върнати на собствениците, които какво да ги правят. Ни да ги стопанисваш, ни да ги събаряш, пари иска. Чудя се как им плащат данъците. Но не можеш да върнеш времето назад, нито всичките заводи, в които бащите и майките ни работеха и където ние растяхме.

Хората започнаха да бягат, да търсят други места за живеене и работа, градът започна да опустява. Кога са дошли ромите и защо са дошли - не знам. Не знам и не смея и да мисля как се чувстват в момента кореняците габровци, които познавам - хора благи, подредени, разумни. Явно им е дошло на всички до гуша. Но от какво, се чудя. Защото в тия грозни схватки по площадите и в ромските махали, дето се повтарят като по сценарий ту тук, ту там в страната, а сега и в хубавото ми родно Габрово, местните хора на втория ден се прибират в къщи, а вълната се завихря от пришълци с маски, с бомбички, с агресия, каквато иначе не може, не бива да се проявява. Напрежението избухва все по един и същи начин. Някой закача някого, после идват други и така...

Кой крив, кой прав - не знам. Не искам да съм на мястото на ромите, дето бродят из страната. Големите им социални придобивки, дето все ги дъвчат всякакви партии, са доста съмнителни, като знаеш, че нямат адресна регистрация. Ходят, подивели от глад, и се чудят какво да докопат. Бедни са. Но бедни вече са кажи речи всички. А бедни срещу бедни е лоша работа - стават побоища и тече кръв. Да видим сега докъде ще докара поредната ескалация, поредните политически упражнения, поредното доказателство, че в една бедна държава с объркано и низвергнато население, подивяването просто е видимо. От всякакви страни.

 

 

"Страшно е"

Само да добавя, че след 1989-а в Габрово се създаде модна къща "Божана" и се появи кръчма "Дико" - много посещавана, между другото. На габровци или вече много им е дошло до гуша, или някой използва поредния бушон за отпушване на напрежението с редовните биячи, които ходят по тия места. Не знам. Знам само, че бившата ни съседка по телефона каза : "Страшно е. Не смея да излизам". И от това вече мен пък страшно много ме боли...

 

Източник: Дойче веле