Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Джурканият министър и неговите бели хакери (видео)
Джурканият министър и неговите бели хакери (видео)
gospodari.com Вземи EMBED
Loading the video...
07-10-19
добавено
12220
прегледа

Правосъдието е скучно, Данаил Кирилов е смешен. Правосъдието е сериозно, Данаил Кирилов не е. Правосъдието е сложно, Данаил Кирилов не е. Правосъдието е сляпо, защото има превръзка на очите. Данаил Кирилов забелязва всичко, най-вече очевидното. Или както сам се изразява: „Виждаме това, което виждаме“.

 

Тоя лаф е само трошица от творчеството на правосъдния министър. Всички, които до миналата седмица не бяха и чували за него, вече знаят кой е - „Оня, дето ги джурка“. И делата, и думите.

 

Правосъдният министър е неизчерпаем извор на словесни каламбури и карикатурно присъствие. Най-силните му страни са неговите слабости, но това е плюс – много хора не го вземат насериозно и може да ги изненада във всеки един момент.

 

Миналата седмица той реши да проверява как се разпределят делата в съдебната система. И само при една своя изява успя да роди купища лафове като този, че вижда това, което е пред очите му или, че иска системата да се проверява от „бял хакер“. Докато публиката хълцаше от смях пред мониторите, от вниманието й убягнаха много важни подробности.

 

Сега сериозно. Джуркането, както сам министърът казва, е опростачено обяснение на една сложна и изключително важна процедура. Нарича се „случайно разпределение на дела“ и е принцип, залегнал в закона. Идеята е, че всяко дело, независимо дали е гражданско, наказателно, търговско или административно, ще отиде при случайно определен съдия. Простичко казано - не може един съдия да решава сам кои дела да гледа, нито пък е добре друг човек да му ги определя. При тази дейност човешкият фактор трябва да бъде ограничен в максимална степен.

 

Такава система има в българските съдилища. Тя е в някаква степен публична, всеки може да провери как и кога е разпределено делото му. Записи се пазят на сайта на Висшия съдебен съвет. Големият въпрос е дали системата може да се манипулира. Вероятно да. Както и сам отбеляза министърът – всяка система може да се манипулира. Вярно е, особено изхождайки от принципа, че всяко нещо възможно. Например възможно е Кирилов да е министър на правосъдието само няколко месеца, след като десетки адвокати му заявиха, че такова право, каквото той създава, те не са учили.

 

Но в цялата история около проверката му трябва да се отбележат някои важни детайли. Първо, министърът се усъмни не в друго разпределение, а в това на Върховния касационен съд (ВКС). Негов председател е Лозан Панов, страшно недолюбван от управляващата партия ГЕРБ, главния прокурор Сотир Цацаров и самия Кирилов, който като депутат приемаше закони, за да заобиколи решения на ВКС, а като министър открито се възмущава, че Панов си позволява да критикува депутатите за калпави закони. Сякаш българският парламент е образцов законодател!

 

Второ, системата за случайно разпределение на делата функционира във всички съдилища в страната. Не се е чуло Кирилов да има претенции към други председатели. А те не са никак маловажни. Чудесен пример в това отношение са специализираните съдилища, които отскоро са най-важните – там се гледат делата за корупция, там се разрешават най-много специални разузнавателни средства и т.н. Някой да е чул министърът да се усъмни в тях?

 

И трето, може би най-важното - случайно разпределение на делата има и в прокуратурата. За него категорично никой нищо не знае. Освен хората, които го правят. Но то си функционира кротко и тихо, почти забулено като следствена тайна. И никой, най-вече министърът на правосъдието не обелва и дума за него. Там никой гражданин не може да види как, кога и на кого е разпределена преписката по жалбата му. Няма логично обяснение защо обществото знае имената на шепа прокурори, които разследват най-шумните и важни дела, които някак все на тях се падат. Другите къде са, нима не работят?

 

Още по-зле стоят нещата в МВР, където на книга също има случайно разпределение, но система изобщо не е въведена. Там всеки началник се оправя както може – джурка ли, не джурка ли, тото ли организира, не е никак ясно. А това е ужасно важно, защото 90% от престъпленията у нас се разследват от полицаи преди да стигнат до прокурорите. Как се решава кой полицай какво да разследва? Неизвестно е.

 

Наскоро ръководството на МВР се опита да прокара законова промяна, с която да ликвидира случайното разпределение. Само острата реакция на полицейските синдикати ги спря.

 

На фона на всички тези проблеми и съмнения, Кирилов се фокусира върху най-публичната от всички системи и върху най-големия критик на правителството в лицето на Панов. Случайност? Вярно, не каза, че случайното разпределение на делата е пробита система, но нямаше и нужда. За неговите технически познания бе достатъчно, че веднъж на монитора се изписа грешка. И толкоз. Пише ли грешка? Пише! Моля, моля, не сте длъжни да ми обяснявате. И излезе пред камерите, за да каже, че му се иска „бял хакер“ да провери системата за грешки. „Бял хакер“ ще рече добър хакер, който ти посочва пробойните и ти казва как да ги запушиш. Но такава идея, идваща от човек, за когото надпис „Грешка“ е достатъчен, за да дръпне шалтера на цялата система, е, меко казано, комична.

 

Но посред смях и лафове министърът може би успя да постигне своето – пося съмнение, че в системата има нещо нередно. И то не в коя да е, а в използваната от Лозан Панов, който само плюе по властта. Посланието е ясно: „Не му вярвайте, възможно е да манипулира разни системи“.

 

Всичко е възможно. Дори и да имаме такъв министър. И го имаме.