Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Експерт: АЕЦ „Белене” не е „неизбежен”, а „невъзможен” проект
Експерт: АЕЦ „Белене” не е „неизбежен”, а „невъзможен” проект
08-19-19
добавено
845
прегледа

"Проектът за АЕЦ „Белене“ не е неизбежен, както твърди президентът Румен Радев,  а за „невъзможен“ бе обявен още през 1990 г. с Решение №106 на МС на Република България", пише проф. Захари Захариев за Faktor.bg.

 

Ето как той вижда въпроса за строежа на електроцентралата:

 

Няма да се спирам върху финансовото доказване на поскъпването на тока, възникналите дългове, покриването на капиталовите разходи на инвеститорите и риска от авария при построяването на АЕЦ „Белене“. За тях държавата няма точни разчети. Затова на нея не и е ясно колко още ще струва крайното му построяване освен хвърлените досега  2-4.5 млрд.лв., както и какви ще са реално нуждите на страната от нова енергийна мощност.



Ще се спра конкретно на реалните опасности за националната сигурност, произтичащи от складирването и извозването на отпадното гориво(РАО), ако и АЕЦ „Белене“ бъде построена. 



Към настоящия момент площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е едно ядрено бунище, застрашаващо националната сигурност. По приблизителни данни там са събрани около 1 000 тона отпадно ядрено гориво. Специализираното поделение „Радиоактивни отпадъци“ (СПРАО)-Козлодуй е въведено в експлоатация през 1996 г. Приемаха се твърди ниско и средно активни кратко живеещи РАО и „кубов“ остатък (КО) и се извозваха в Русия до известно време.

 

Понастоящем реално за съхранение на отработени ядрени отпадъци се използва  „Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци“ (ПХРАО) в Нови хан, въведено в експлоатация през 1964 г., със срок на валидност до 14 юли 2011 г.?! Срокът отдавна е изтекъл и за да бъде решен проблемът на 28.11.2011 г. Агенцията за Ядрено регулиране (АЯР) издаде разрешение  за въвеждане в експлоатация на хранилище за сухо отработено ядрено гориво (ХССОЯРГ), разположено на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Дейностите по разрешението се ограничават до последователно приемане и поставяне за съхранение в централата на 6 броя контейнери „Констор 440/84” заредени с отработено ядрено гориво. Разрешението е издадено със срок на валидност 3 години. Горивото може да отлежава около 3 до 5 години (т.е. до 2014-2016 г.)! Няма информация за осигурена неутронна защита от контейнерите. Неутронната защита трябва да осигури мощност на еквивалентната доза (неутрони + гама лъчене) на 1 метър от контейнера по-малка от 10 mSV/h (мили-сиверта)!



Според Американската агенция за защита на околната среда за нормална се счита радиация от 6.2 милисиверта (mSv) на година, докато Английското обществено здравеопазване смята, че цифрата е 2.7 mSv. Почти 50% от всички, които са се излагали на 5 Sv умират до 1 месец. При аварията в Чернобил радиацията в контролната зона достига до около 300 Sv на час, смъртоносна доза, която поразява за минути.



Дълговременното съхранение РАО изисква консервация на отпадъците във форма, която не трябва да встъпва в реакция и да се разрушава в продължение на дълги години. Един от начините за достигане на подобно състояние е витрификацията (или остъкляването). Например в  Sеllafilde(Великобритания) високоактивните РАО (очистени продукти от първия стадий „пурекс-процеса) се смесват със захар и след това калцинират. Калцинирането се разбира като преминаване на отпадъците през нагрята въртяща се тръба при което става цялосно изпарение на субстанцията, в която при втвърдяване отпадъците се свързват със стъклената матрица.Това вещество в разтопено състояние се налива в цилиндри от легирана стомана. Охладената течност се втвърдява и превръща в стъкло устойчиво към въздействие на вода. Необходими са около милион години за 10% от това стъкло да се разтвори във вода.След запълване на цилиндрите те се заваряват и поставят в подземни хранилища. Това състояние на отпадъците остава неизменно в продължение на много хиляди години. Захарта се добавя, за да предотвърди образуването на летливото вещество RuO4, съдържащо радиоактивния рутений.



Към края на 20-и век в 20 държави, притежаващи голяма част от мирния ядрен потенциал, запасите от отработено ядрено топливо  в хранилища вътре в реакторите са 148 хиляди тона, а във външни хранилища 78 хил.тона. Отчитайки темповете на утилизация (около 12 хил. тона годишно) до окончателното отстраняване на отпадъците е достатъчно далече.Веществата, които достигат края на ядрения топлинен цикъл (основно това са отработените топлинни пръчки), съдържат продукти на деленето, изпускащи бета- и гама-лъчи. Те също могат да съдържат актиноиди, изпускащи алфа-частици, към които се отнасят уран-234 (234 U), нептуний-237 ( 237Np), плутоний-238 (238 Pu),  америций-241(241Am), а понякога даже източници на неутрони, такива като калифирний-252 (252Cf). Тези изотопи се образуват в ядрените реактори.
 

Следваща стъпка от процеса на лицензиране при изграждането на хранилище (ХССОЯГ) трябваше да бъде издаване на лицензия за експлоатация, процедура, която не е ясно дали е направена.

 

Частично решение на проблема трябваше да бъде и „Националното хранилище за радиоактивни отпадъци” (НХРАО) за ниско и средноактивни РАО на площадка „Радиана“, с планиран обем 50 000 м3! Още в края на 2015 г. Международният фонд „Козлодуй“ (МФК) беше готов за финансиране на изграждането на НХРАО. Единствено направеното в тази насока през 2015-2016 г. бяха тампонирани 20 стари сондажи с обща дължина 850 метра преди строителството на „Радиана“, с цел да не се замърсяват подземните водни тела.
 

Изводът е, че към момента съществува реална невъзможност България да съхранява ядрените отпадъци.



Това е причината енергийният експерт проф. Георги Касчиев да твърди, че „след време изнасянето на използваното гориво от България ще струва близо 6 млрд. евро и близо 4 млрд. за погребването му“, а „Това е едно престъпно бездействие, което се подминава от прокуратурата“! 

 

В заключение отново ще подчертая, че изграждането на АЕЦ „Белене” ще постави пред държавата нерешими или заробващи проблеми, като един от тях и може би основен ще бъде именно екологичният проблем. Такъв риск България не е подготвена да приеме и не трябва да приема. Ако искаме да продължим да съществуваме като народ и държава. 

 

 

Източник: Faktor.bg