<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=69022" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Христо Ивано...

“Жадни сме, припадаме. Дайте ни вода”. Няколко часа под слънцето при “на шефа оградата”

13 Юли 2020
0 2892

След 9 часа сутринта в събота подстъпите към парк “Росенец” от Бургас и от Резово се оказват затворени от полицията. Всеки, който иска да отиде на предварително обявения протестен плаж край имението, свързано с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, трябва да измине около 5-6 километра пеша. Задръстванията по Южното Черноморие не са новост, но обикновено са свързани с клаксони и неодоволство от страна на шофьорите. Тази събота не е така. Всички са търпеливи, а и изглежда, че са се запътили в една посока, пишат Генка Шикерова и Полина Паунова за Свободна Европа.

“Няма да го запазите този (Ахмед Доган – б.р.)”, обръща се от колата си проф. Евгений Дайнов към един от полицаите, отбиващи движението. “Работя, иначе не съм с него, да знаете”, подвиква униформен и посочва обходния път към Ясна поляна на идващите от Резово. Колата на преподавателя завива бавно, а отзад някъде се чува: “Айде и успех”.

Сблъсъци на плажа “Росенец, арестуваха Иво Мирчев, напрежението расте (видео)

Не след дълго всички автомобили са отбити, а шофьорите паркират край пътя. Идващите и от Бургас, и от Резово се смесват и тръгват по прашното локално платно към парк “Росенец”, покрай двойната ограда с бодлива тел на нефтеното пристанище на “Лукойл”. Веят знамена, плажни кърпи, а някои са си донесли спасителни пояси и дюшеци: “Е как, отиваме на плаж! Като истински туристи”.

“Да подкрепим нашия човек”

Организирани групи – и те от туристи, със знамена и с бели шапки с надпис ДПС, също са поели на поход към брега. От Пловдив, Каолиново, Хитрино, Чирпан и т.н. “Тук сме, за да подкрепим нашия човек – Ахмед Ага”.

От рано пътят към резиденцията на почетния председател на ДПС Ахмед Доган е отцепен на около половин километър по-нагоре. В непосредствена близост до оградата с надпис “Строителен обект” се допускат само партийни симпатизанти.

Привържениците на ДПС са пресрещани на пътя от мъже, раздаващи маски за еднократна употреба и поставящи дезинфектант на ръцете. Част от хората коментират, че са там от 6 и 30 сутринта. Веднъж достигнали до най-близката точка до имението на Доган, симпатизантите на ДПС вече нямат път назад, където се трупат желаещите да плажуват точно на този плаж.

Кордон от симпатизанти на ДПС не допускат лодки да акостират на плажа „Росенец“ (видео)

Така десетки привърженици на ДПС се оказват в капан. Блокирани между резиденцията на този, заради когото образуват жив щит, и хората, които искат да стъпят на плажа пред т.нар. сараи. И не след дълго започват да бедстват, натиснати от жегата и с привършващи запаси от вода.

След 10 часа хората вече питат има ли яснота как ще ги пускат вътре – по общини или на друг принцип. Те очакват да влязат и да видят своя лидер. Повечето не знаят какво следва. Около час по-късно вратата се отваря и първата група привърженици е допусната вътре. Малко след това за влизане се приготвя и следващата, когато някой извиква “Телефон” и всички погледи са насочени към мен. Задават ми въпроса: “Вие от структурите ли сте?”, посъветват ме “Недейте така”. Веднага след като го вижда, депутатът Ахмед Ахмед изблъсква телефона.

След 11 часа, когато жегата започва да става непоносима, хората все повече търсят вода. Малките бутилки, които си носеха, свършват. Започват да се чуват гласове, че “ще стане беля”. От резиденцията започват да изнасят стекове с малки бутилки минерална вода, които свършват бързо и не стигат. Но пък има шапки. Достатъчно, че и в повече.

В редките случаи, когато се появява интернет, хората гледат случващото се от другата страна на блокадата. В разговорите си по телефона обясняват, че се намират при “на шефа оградата”.

По същото време съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов и негови съпартийци искат достъп до плажа край “летния сарай”. Протестиращите опитват да пробият полицейския кордон, който отделя тях от пазената от Националната служба за охрана (НСО) зона, в която са допускани само симпатизанти на ДПС. Това води до ескалация на напрежението между тях и униформените. След сблъсък с полицията Иванов е повален на земята, а Иво Мирчев от партията е задържан за кратко.

“Няма да мръдна оттук. Искат да ни откажат сега като става топло. Имаме вода и шапки и български плаж, до който искаме достъп”, обяснява млад мъж по телефона. След минути става ясно, че говори с майка си: “Не се тревожи, майко, въргалът мина, но кметът на Бургас и от полицията са пуснали всички, които задържаха след първоначалното напрежение. Всичко ще е наред, само жегата е в повече”, казва той и затваря.

“Агресорите тръгват да нападат”

Около обяд кметът на Бургас Димитър Николов обещава, че всички протестиращи няма да бъдат възпрепятствани да стигнат до плажа. “Не каза обаче, че трябва да минем през гората”, подвиква момиче. Тя твърди, че знае пътя, но има да се прескачат малко паднали дънери. “Зор е и ще се изцапаме, защото отзад няма точно пътека, но пък ще се изкъпем в морето”, казва тя и повежда група хора.

В това време (към 12 часа) пред множеството от другата страна на огражденията, дошло да подкрепи Доган, излиза задъханият председател на ДПС Мустафа Карадайъ:

“Всички отиваме напред. Агресорите тръгват да нападат полицията! Да запазим органите. Органите на реда и полицията.” След тази реплика той се връща за малко към имението и допълва, че никой няма право да минава от другата страна на оградата и да влиза в имота. Малко по-късно излиза отново и повежда сам множеството:

“Колеги, когато агресорите си заминат, всички ще влезем да си поговорим вътре”. Сред ръкопляскания и скандирания “ДПС”, Карадайъ се изкачва до границата на буферната зона, която отделя двете множества, като по пътя си приканва мъжете-симпатизанти, скрити в сенките на дървета, да тръгват след него.

Карадайъ се изправя до жандармеристите сред одобрителните възгласи на своите привърженици и когато от другата страна запяват химна – и той отвърна със същото. След това поздравява със “Селям алейкум” и обяснява, че “тъй като агресорите се дразнят като ни виждат”, но “ние ги обичаме и тях, нека лекичко да се оттеглим, че много се дразнят”.

Карадайъ се прибира вътре, но хората, дошли в подкрепа на “Ахмед Ага”, все така стоят навън под слънцето. “Жадни сме, припадаме. Дайте ни вода!”. Това се чува край “на шефа оградата”. Отвътре пак започват да изнасят малки стекове с вода, които се разграбват веднага. “Днеска ако не умрем, значи няма да умрем скоро”.

Оказва се, че депутатът от ДПС Джевдет Чакъров, който е лекар, вече е оказал първа помощ на служител на реда. Той обяснява, че е в Росенец, за да подкрепи почетния педседател, защото той е с “голяма заслуга за евроатлантическата реализация на страната”. Инициативата за събитието е на младежкото ДПС, обяснява още той.

“Ще го видим ли днес? – Не, разбира се”

Към 13 часа пред ламаринената врата, отделяща сараите от симпатизантите на ДПС, пробива група протестиращи. Обясняват, че са минали по пътеките в гората. Последва размяна на реплики. От едната страна: “Доган ни е дал свободата”, от другата: “Нищо не ти е дал”. Както и: “Който иска да ходи на плаж, да ходи. На нас ни е добре тука на сенката”.

По това време малки групи от симпатизанти на ДПС са разположени и по обходите. На въпросите какво правят тук, те отговаряха без замисляне: “Чакаме, ако стане нещо, да звъннем…”. Те обаче не желаят да уточнят на кого ще звъннат.

Скрити под дърветата, партийците си говорят за “шефа”. “Ще го видим ли днес?”, пита младо момче костюмиран партиец, който вече лежи на сакото си под една сянка. “Не, разбира се”, отвръща му друг. Коментар повече не се чува.

В същото време почти всички депутати на ДПС обикалят множеството. По-изявени функционери пък говорят с дошлите да протестират. Депутатът Джейхан Ибрямов обяснява на протестиращ, че не знае разликата между идея и идеология. След като опитва да намеси “националсоциализма”, протестиращите се разсмиват и губят интерес към спора. “Не става дума за националсоциализъм. Става дума за Държавна сигурност, никой няма нищо против никого, просто това трябва да свърши и не бива да се подменя темата, изобщо не е етническа”, казва момиче, отдръпнало се от спора.

Час по-късно (около 14 часа) групата, която проби при симпатизантите на ДПС, преминава оградата, заобикалайки през гората. От сараите започват да излизат групи мъже, очевидно влезли предварително вечерта или рано сутринта. Те застават на пътя наред с жандамеристите и другите охранители като жив щит. Това ескалира напрежението за кратко.

Камен Костадинов, член на Централното оперативно бюро на ДПС, обяснява, че напрежението е допуснато от “шефа на жандармерията Калоянов и кмета на Бургас Димитър Николов”, но не уточнява как. “Да отворим вратите, за да ги пуснем да вандалстват долу ли!”, отговаря Костадинов на въпроса какво ще предприемат, за да успокоят страстите. Мустафа Карадайъ периодично излиза от резиденцията и следи развитието на ситуацията.

“Благодаря ти, братче”

Тактиката с печелене на време успява да свали напрежението. Кандидат-плажуващите сядат на земята, а междувременно започва допускане на симпатизанти на ДПС в сараите. От охраната обясняват, че вътре може да се влезе само с покана. На въпроса как знаят кой има покана, отговорът е: “Лично ги познаваме и лично ги поканихме”.

Част от привържениците на ДПС започват да се изтеглят. Когато групите им са по-големи от 15-20 души, те често са ескортирани от патрулна кола. Напускайки охраняемата част и спускайки се към автобусите, паркирани на около 2 километра, те свалят партийните шапки. “Взехме парите и си отиваме”, подвиква един от тях полу на шега. Други обаче спокойно обясняват че са доведени на “двудневна морска екскурзия”, а “джобните” са осигурени от партията.

В това време вече Христо Иванов и привържениците му са стигнали до плажа, където отново развяват българския флаг. На малката камениста плажна ивица непрестанно се разминават идващи и заминаващи си “протестиращи туристи”. Край по-трудните места за преминаване по каменистия бряг остават момчета, които помагат за преминаване.

Около 14.30 часа група млади момчета и момичета се самоорганизират да почистят плажа от камъни. “Това място тук преди години беше с пясък. Сега са го затрупали, не ми пречи слънцето – ще им махна камъните”, казва момче, представящо се като Любо. Той и негови приятели започват до скупчват камъните на грамада край оградата на сарая. Симпатизанти на ДПС не ги питат какво правят, но пък коментират: “Браво бе, нали сте десни, така ли се прави с частна собственост”.

До пререкания така и не се стига, защото в този момент пристига малка група татуирани млади мъже, които започват да крещят: “Турци, цигани и всякаква измет”. Симпатизантите на ДПС край оградата се изправят и започват да обграждат викащите мъже. “Провокатори”, чува се предупреждение сред плажуващите. В този момент всички оставят камъни, плажни кърпи, а някои излизат и от водата, скандирайки: “Без агресия, без агресия!”. Протестиращите правят кордон между симпатизантите на ДПС и мъжете, които търсят сблъсък.

“Благодаря ти, братче”, казва младо момче с шапка на ДПС на един от плажуващите и му подава ръка. “А, не така – дай корона поздрав”, след което двамата допират юмруците си. Единият сяда при своите съпартийци, а другият отива да чисти плажа от камъни.

В 16.30 часа пред вратата с надпис “Строителен обект”, където часове наред са блокирани десетки привърженици на ДПС, доведени на “морска екскурзия”, вече няма никой. Привърженици на Доган разглеждат розите и биокраставиците в имота, а десетина кандидати за плаж остават на асфалта, оградени от жандармерия.

Copyright: Радио Свободна Европа/Радио Свобода © 2019 RFE/RL, Inc. Всички права запазени

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции