Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Затворник съди държавата за 200 000 лв., защото надзиратели му четат писмата
Затворник съди държавата за 200 000 лв., защото надзиратели му четат писмата
gospodari.com
08-28-19
добавено
1352
прегледа

200 000 лева обезщетение за прочитане на писмата му е поискал осъденият на 29 години затвор за грабежи и опит за убийство Светломир Нешков от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и от началници на различни затвори, съобщава lex.bg.

 

Нешков, известен с прякора Куцара, е депозирал исковата си молба в Административен съд София-град (АССГ). В нея той твърди, че откакто е зад решетките от 2 февруари 1999 г. до момента „ръководствата на всички пенетенциарни заведения, в които е бил настанен, незаконосъобразно са чели цялата му кореспонденция с различните държавни органи и институции, правили са копие на тази кореспонденция и са я прилагали към затворническото му досие“.

 

Наред с това твърди, че служителите са бездействали като не са изпълнявали задължението си на всеки шест месеца да преглеждат досието му и да заличават и унищожават наложените му дисциплинарни наказания.

 

Нешков изтъква, че така са му нарушени правата, гарантирани му от Конституцията  от Европейската конвенция за защита правата на човека, както и от законите в страната.

 

Затова той иска 200 000 лева обезщетение както от ГДИН, така и от ръководствата на всички затвори, в които е лежал.

 

На този етап обаче АССГ е оставил исковата молба без разглеждане, защото не отговаря на изискванията на ГПК.

 

Съдът е дал срок на Нешков, в който той трябва да посочи надлежен ответник/ответници по делото; да уточни дали предявява един, или два отделни иска за обезщетение за вредите, причинени му от незаконосъобразни действия – свързани с четенето на кореспонденцията му с държавни органи и бездействия – неизпълнение на задължението за премахване на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания от досието му. В случай, че предявява два отделни иска да уточни размера на всеки от тях, вредите и да плати държавна такса от 10 лева за всеки от исковете. Нешков трябва да уточни и какви вреди е претърпял от твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия – имуществени, неимуществени и в какво се изразяват.

 

Междувременно Софийският градски съд трябваше да разгледа за втори път искане на Светломир Нешков за условно предсрочно освобождаване от затвора. През декември миналата година той поиска да излезе на свобода предсрочно, за да стане баща. Но СГС отказа да го пусне.

 

Заседанието бе отложено, защото Нешков не е получил в срок призовката, което му попречило да си организира защитата. "Иска да събере доказателства в своя полза, а това не може да му бъде отказано. Това беше единствената причина, за да се отложи делото. Друг е въпросът, че по същество, за нас все още не е придобита възможността за условно предсрочно освобождаване, защото той трябва да е излежал две трети от наложеното му наказание. Към настоящия момент това все още не е факт", обясни прокурор Елка Ваклинова от Софийска градска прокуратура.

 

Нешков бе един от 15-те затворници с тежки присъди, които обжалваха заповед на бившия шеф на ГДИН Свилен Цветанов, според която интимните свиждания се провеждат в присъствието на надзиратели и се следят с камери.

 

Върховният административен съд (ВАС) отмени заповедта, но въпреки това камерите и надзирателите останаха, защото докато съдът разглеждаше делото, беше променен Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), като в него вече е залегнало изискването помещенията за интимни свиждания да бъдат оборудвани с видеонаблюдение и срещите да стават в присъствието на надзиратели.

 

Независимо от това обаче, решението на ВАС би следвало да доведе до преосмисляне на тази практика, защото в него съдът казва, че не може да има видеонаблюдение по принцип, а трябва да се преценява всеки отделен случай.

 

Източник: lex.bg