Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Защо осмият сезон на "Игра на тронове" е един от най-добрите досега?
Защо осмият сезон на "Игра на тронове" е един от най-добрите досега?
По света
05-17-19
добавено
4088
прегледа

След като Кралски чертог изгоря, а персонажите, чиито животи сме следвали цели осем години, или избягаха от опостушителната разруха на Денерис, или посрещнаха смъртта в битката, единственото по-горещо нещо от огъня на Дрогон бяха темите, които се обсъждаха в интернет.

 

Някои спокойно изтънкаха несъответствия между сериала и книгата. Други пък усилено се оплакваха как този сезон и епизод са развалили сериала завинаги, защото не бяха съгласни с факта, че нещата не се развиват така, както са очаквали. Имаше и много "експерти" по военна история, тактики и драконови атаки, които се включиха.

 

Повечето обаче стояха някъде по-средата и просто бяха разочаровани от изборите, които Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайс са направили. Създаде се също така и петиция, която приканва за римейк на целия осми сезон и вече е събрала над 700,000 подписа.

 

ВЕЧЕ НАД 700,000 ФЕНА ПОДПИСАХА ПЕТИЦИЯТА ЗА РИМЕЙК НА ОСМИ СЕЗОН НА "ИГРА НА ТРОНОВЕ"

 

На най-заден план пък останаха хората, които мислят, че епизодът и сезонът като цяло са доста добри и се чудеха какви са причините повечето фенове да са недоволни.

 

Основната причина за мнозина бе доста забързаното превръщане на Денерис Таргариен в тиранин, което сякаш се случи в рамките на около пет минути.

 

Дани изгаряше хората живи още от Мири Маз Дур от първи сезон, а да не забравяме бащата и брата на Сам Тарли, Варис, поробителите и армията на Ланистър в предния сезон.

 

Много хора обаче пропускат факта, че нейната "таргариенска лудост", която винаги е била скрита в нея, е била озаптявана от нейните съветници - Тирион, Джора, Варис, Мисандей и отскоро Джон.

 

След загубата на най-добрата си приятелка, нейният най-верен съветник, две от нейните "деца" и фактът, че разбра, че Джон е законният престолонаследник само в няколко епизода, то изобщо не е учудващо, че нейната крехка психика се срина.

 

ЗАЩО ДЕЙСТВИЯТА НА ДЕНЕРИС ТАРГАРИЕН БЯХА ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН, ПО КОЙТО ИСТОРИЯТА Й МОЖЕШЕ ДА СВЪРШИ?

 

Тя винаги е твърдяла, че ще изгаря и убива само тези, които го "заслужават", но фактът, че много скоро ще започне да убива съюзниците си, които най-вероятно ще й станат врагове, не е изненадващ.

 

Това изглежда е неизбежно, но бе доста изненадващо, че всичко се случи в може би най-бруталния, визуално зашеметяващ телевизионен епизод, който е излъчван някога.

 

"Камбаните" бе кулминационният епизод, в който видяхме края на много персонажи, чиито истории сме следили с години. 

 

Безспорно е, че много от сюжетните линии бяха прибързани и определено щеше да бъде чудесно да имаме епизод или дори още няколко сцени, които да ни покажат по-подробно падението на Денерис, планът на Варис да я отрови или пък още няколко радостни вечери между Джайм и Бриен. Скръбта на Сив Червей, която кулминира в убийството на десетки невъоръжени войници, също трябваше да бъде по-задълбочена от намръщеното хвърляне на нашийника на Мисандей в огъня.

 

Въпреки това обаче, всички тези сюжетни линии бяха показани, а след това сценаристите решиха да се заемат с нещата по-същество, което правят доста по-успешно отколкото повечето фенове твърдят.

 

Да, имаше някои абсурдни моменти, като например мистичният скок на Аря, която сякаш скочи отникъде, за да наръга и убие Нощния крал и безполезността на Бран, докато се водеше война около него. Епизодът "Дългата нощ" определено бе внушителен и всички главни герои се бореха за живота си, но така и не създаде чувството, че те наистина са застрашени.

 

ЗАЩО ЕПИЗОДЪТ "ДЪЛГАТА НОЩ" НА "ИГРА НА ТРОНОВЕ" БЕ ТОЛКОВА ТЪМЕН?

 

Дори фактът, че в последния епизод Юрон Грейджой магически оживя и се появи на плажа в точния момент, за да се срещне за една последна битка с Джайм бе абсурден, но всички тези миниатюрни детайли са нещата, които повечето критици са решили да изтъкнат като огромни недостатъци.

 

Осмият сезон имаше огромната и трудна задача да обедини десетки персонажи и техните истории, след което да ги обвърже по начин, който отговаряше на логиката на сериала.

 

Това, че успя да го направи без детайлния шаблон от Джордж Р.Р. Мартин, който имаше преди, е почти невъзможно и честно казано прави голяма част от критиките отправяни към Бениоф и Уайс да изглеждат доста несправедливи.

 

Може би "Клегейнбоул" не бе внушителното събитие, което повечето очакваха. Може би Аря можеше да убие Церсей. Може би Джон трябваше да предрече действията на Денерис преди да вкара войската си на бойното поле, където примитивните им импулси излязоха на преден план.

 

ИСТОРИЯТА НА "КЛЕГЕЙНБОУЛ" ОТ "ИГРА НА ТРОНОВЕ"

 

"Клегейнбоул" обаче завърши по единственият начин, по който можеше и трябваше. Съдбата на Джайм винаги е била да умре заедно с Церсей, финалната им сцена бе перфектнa, a Джон винаги е бил добросърдечен идиот.

 

И да, доста е лесно да се изпепели цял град само с един дракон, ако знаете как огромните арбалети работят и грам не ви пука за щетите които ще нанесете. Виждате ли? Нещата са логични.

 

Войната поставя чудовището във всеки на преден план. Няма победители, само оцелели, защото истинският враг е човешката слабост. "Камбаните" подчерта точно това. Сериалът никога не е давал на феновете това, което искат, защото никога не го е давал и на самите персонажи в него. 

 

Той обаче им е давал онова, което им трябва и както Рамзи Болтън каза в третия сезон - "Ако си мислиш, че това ще има щастлив край, значи не си внимавал."

 

Не може да се отрече, че финалният сезон е твърде кратък и че сюжетът е прибързан, но досега сме свидетели на края на един сериал, чиято развръзка неоминуемо гарантираше, че ще разочарова или разгневи голяма част от аудиторията.

 

Актьорската игра е зашеметяваща, локациите също, а сценарият, въпреки че не е на нивото на предните сезони, успя да създаде шокиращите моменти, които всички ние познаваме така добре.

 

В края на краищата няма значение кой ще седне на Железния трон след като всичко свърши, защото най-вероятно това няма да е човекът, който се надявате. Не беше ли това смисълът през цялото време?

 

Източник: The Guardian