Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Защо Хитлер завзе властта така лесно?
Защо Хитлер завзе властта така лесно?
По света
08-16-19
добавено
1500
прегледа

Ваймарската конституция от 1919 не само не успя да спре Хитлер и националсоциалистите. Нещо повече - тя дори улесни идването им на власт, пише Дойче веле. Какви са причините?

    

Ваймарската конституция е първата демократична конституция в историята на Германия. Парадоксално е, но именно някои от нейните принципи създават благоприятни условия за идването на Хитлер на власт. Западногерманските парламентаристи, приели през 1949 г. новата, действаща и до днес германска конституция, несъмнено са си давали сметка за това. Какви са промените, внесени в нея?

 

Опасният президент

 

Нека отбележим, че конституцията на ФРГ от 1949 г. е наречена не "Конституция" (Verfassung), а "Основен закон" (Grundgesetz). Тези две думи са синоними - но не се припокриват изцяло. Приемайки "Основен закон", западногерманските парламентаристи подчертават временния характер на този документ за страната, която тогава е разделена. Названието "Основен закон" обаче се запазва и след 1990 година - т.е. след Обединението на Германия – независимо че конституцията вече не е с временен характер.

 

 

Националсоциалистическа пропаганда от 1933. Надписът гласи: спасителите на нацията.

Националсоциалистическа пропаганда от 1933. Надписът гласи: спасителите на нацията.

 

 

Основният закон от 1949 се различава от Ваймарската конституция от 1919 г. по няколко основни неща. Главното различие е свързано с принципа за разделението на властта и с прерогативите на държавния глава. Ваймарската конституция дава на президента правото да разпуска парламента, да назначава и да иска оставката на премиера и на целия кабинет, да обявява извънредно положение и да отменя отделни параграфи от конституцията. Неслучайно Ваймарската република се определя като президентска демокрация.

 

Бившият генерал-фелдмаршал Паул фон Хинденбург, който е държавен глава на Ваймарската република от 1925 г. до смъртта си през 1934 година, е използвал отредените му по конституция правомощия близо 100 пъти. Негласно Хинденбург е бил смятан за „ерзац кайзер“. На няколко пъти той назначава и уволнява канцлери на Ваймарската република. За това не му е било необходимо одобрението на парламентарното мнозинство: Хинденбург е действал с помощта на декрети.

 

През януари 1933 г. Хинденбург назначава за райхсканцлер Адолф Хитлер. Това е първата стъпка към идването на власт на националсоциалистите. Подписът на Хинденбург стои под приетите след това укази, с които са орязани гражданските свободи и някои основни права - свободата на печата, свободата на словото, на събранията и митингите. В крайна сметка президентът подписва прословутия Закон за предоставяне на извънредни пълномощия (Ermächtigungsgesetz) от 24 май 1933 г., който фактически отменя Ваймарската конституция. Това открива пътя към тоталитарната власт на Хитлер и националсоциалистите.

 

Поуките от 1919

 

Парламентаристите, приели през 1949 година новата германска конституция, си извличат поуки от миналото. На президента на ФРГ са отредени главно представителни функции. Той не може еднолично да назначава и отстранява канцлера и министрите - това става само по искане на парламента. Президентът също се избира по парламентарен път - от депутатите в Бундестага и от представители на парламентите на германските провинции. Президентът няма право да отменя и ограничава конституционни права, както е било по време на Ваймарската република. Далеч по-важна роля в следвоенна Германия играе Конституционният съд.

 

Основният закон защитава особено политическия плурализъм: забраните на политически партии – например на Комунистическата и на Социалдемократическата партия през 1933 г. -  вече е почти невъзможно. От друга страна, всеки гражданин на страната може да сезира Конституционния съд с лична жалба срещу който и да е закон или подзаконов акт, ако смята, че те противоречат на Основния закон. Конституционният съд може и да се самосезира, ако прецени, че някое решение на правителството не съответства на конституцията. Подобен контролен механизъм изобщо не е съществувал по времето на Ваймарската република.

 

Без дребни партии

 

Много от проблемите, довели до нестабилност на властта по времето на Ваймарската република, са били заложени в избирателната система: парламентът, например, е бил съставян на чисто пропорционален принцип - депутатските места са се разпределяли единствено в зависимост от броя на гласовете, подадени за една или друга партийна листа. Не е съществувала и никаква процентна бариера за влизане в парламента. Затова в Райхстага попадали депутати на всевъзможни дребни, дори микроскопични партии. Да се сформира коалиционно правителство при това положение е било много трудно.

 

В Основния закон от 1949 г. този недостатък е отстранен. Днешният германски избирател има право на два гласа: с единия гласува за конкретен кандидат по мажоритарния принцип, а с другия - за определена политическа партия по пропорционалния принцип. При избори за Бундестаг се прилага и 5-процентова бариера: кандидатите на една или друга партия, която не събере пет на сто от гласовете на избирателите, остават извън парламента. Освен ако нейните представители не бъдат избрани лично – като мажоритарни кандидати.

 

Федералното устройство на Германия

 

 

Днешна Германия е парламентарна демокрация с федерално държавно устройство

Днешна Германия е парламентарна демокрация с федерално държавно устройство

 

 

Друга съществена разлика между политическата система на Ваймарската република и съвременна Германия е свързана с федералното устройство на държавата. Теоретично и Ваймарската република има декларирано федерално устройство, но то си остава предимно на хартия. Властта по онова време е силно централизирана. Член 6 и 7 от Ваймарската конституция, описващи правомощията на "имперската" /т.е. централната/ власт, заемат цяла страница! А тези правомощия се разпростират не само над външната политика, отбраната и митниците, но и над сфери като киното и театъра.

 

В конституцията от 1949 г. изрично е указано, че културата и образованието са в прерогативите на отделните германски провинции. И техните правомощия не могат да бъдат ограничавани от федерацията. За да се подчертае значимостта на федералното устройство, в преамбюла на Основния закон се говори не за германски народ, а за германците в провинциите Баден, Бавария, Бремен… и т.н. по азбучен ред. 

 

 

Източник: Дойче веле