Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
За автокрациите, маскирани като демокрации
За автокрациите, маскирани като демокрации
02-08-19
добавено
394
прегледа

Успешната руска намеса в американските избори през 2016 г. може да вдъхнови други държави да направят същото.

 

 

 

 

Въпросните други държави не изглеждат заплашително. Те приличат на демокрации, но не са. Те са специален вид автократични режими, максирани като демокрации. И това, което изглежда като доброжелателно поведение от тези държави, може бързо да се промени в агресивно, политически заредено поведение.

 

 

Автокрациите, често наричани "авторитарни режими", поддържат властта си чрез централизиран контрол върху информацията и ресурсите. Политическата опозиция или е забранена, или е силно потисната, а индивидуалната свобода е ограничена от държавата.

 

 

Автокрациите, които изглеждат като демокрации, са различни, защото техните лидери позволяват на политическите си опоненти да се явяват на избори, въпреки че те много рядко печелят.

 

 

Капиталистическите системи на тези държави имат някои от белезите на западните либерални демокрации, но тези режими използват капитализма, за да утвърдят авторитарното си управление. Тези т. нар. авторитарни режими с доминираща партия са се увеличили от около 13% от всички държави преди края на Студената война до около 33% днес. Повечето се намират в Африка, Близкия изток и Азия, но са налице също в Източна Европа и в Америките. Русия е една от тях, наред с Турция, Малайзия и Венецуела.

 

 

Тези режими често са въвлечени в същия вид злонамерено поведение, характерно за другите автокрации, но тяхното поведение е различно както по отношение на мотивацията, така и на използваните методи, както посочвам в моята нова книга "Авторитарен капитализъм".

 

 

Политически контрол

 

Част от опасността е, че лустросаната демокрация на този тип режими позволява на политическите им опоненти да се явяват на избори. Но когато властта на действащите управници е застрашена, автократите често отговарят чрез атаки срещу политически дисиденти и чрез агресивни действия спрямо външни врагове, за да спечелят народно одобрение заради гражданските протести по време на президентските избори през 2012 г. Въпросните протести продължиха и през 2013 г.

 

 

 

Путин наказа протестиращите. Кореспондентът на "Ню Йорк Таймс" Елън Бари съобщи през 2013 г., че "ново законодателство предвижда драконови наказания за актове на политическо разногласие; Путин пък заложи на нова, остро консервативна реторика, окачествяваща протестиращите в градовете като предатели, хулители и врагове на Русия". Скоро след това външнополитическите действия на Русия станаха дори по-войнствени, отколкото през съветския период. Постигна се точно това, което Путин искаше – след анексирането на Крим рейтингите му на одобрение скочиха до небето.

 

 

Друг актуален пример са репресиите на турския лидер Реджеп Таип Ердоган спрямо политическите дисиденти след неуспешния опит за преврат срещу него през юли 2016 г. По данни на "Гардиън" режимът е арестувал или уволнил над 110 000 държавни служители, включително съдии, учители, полицаи и администрация. Ердоган започна да преследва и дисидентите в чужбина, като се твърди, че той стои зад опита за отвличане на опозиционния лидер Фетхуллах Гюлен от Пенсилвания. И докато Ердоган спечели изборите през юни 2018 г., критиците му, базирани зад граница, остават разтревожени заради неговите заплахи. Турската звезда от НБА Енес Кантер отказа да пътува до Лондон през януари 2019 г. от страх, че турски шпиони могат да го убият.

 

 

Контрол върху информацията

 

Друг отличителен белег на авторитарните режими, доминирани от една партия, е, че използват западните правни и финансови системи срещу западните медийни издания, критични към режима. Обичайно, автократите контролират информацията и ресурсите, за да задържат властта си. Но вместо да разчитат на типчните авторитарни методи на груби атаки или директна цензура, авторитарните режими с доминираща партия използват правни или финансови методи, считани за легитимни от Запада.

 

 

С други думи, те или съдят медиите, или се опитват да ги купят. Няколко известни медии, включващи "Ню Йорк Таймс", "Уол Стрийт Джърнъл", "Блумбърг" и "Икономист", бяха съдени от фамилията Лий, автократичните управници на Сингапур, заради политически и финансови статии след глобалната финансова криза от 2008 г. Фамилията твърдеше, че журналистическото отразяване ги е оклеветило. Както писаха редакторите на "Уол Стрийт Джърнъл" през 2008 г., "не знаем за нито една чужда публикация, по която да има спечелено дело в сингапурски съд. Практически всяка западна публикация, разпространена в града-държава, е обект на дело или заплаха за такова".

 

 

Властта в Малайзия прибегна до подобна тактика, когато управлението ѝ се почувства заплашено. След азиатската финансова криза от 1997 г. и през месеците преди общите избори през ноември 1999 г. богатите поддръжници на управляващата партия в Малайзия заведоха поредица от дела за клевета срещу чуждестранни журналисти и медии като "Уол Стрийт Джърнал Азия" и "Дау Джонс". Руските средства за оказване на натиск върху чуждите медии са малко по-различни, но те също включват използване на западната правно-финансова система. Русия предприема дезинформационни кампании, които злоупотребяват със защитата на свободата на изразяване на Запад, както е документирано от експерти от "Центъра за стратегически и международни изследвания" и "Центъра за изследване на демокрацията". Руски компании придобиват достатъчно голяма собственост в чужди медии, за да влияят върху тяхното съдържание. Това включва както манипулация при журналистическото отразяване, така и ограничаване на медийната свобода в държавите, в които работят.

 

 

Например, Делян Пеевски е спорен член на българския парламент, който защитава проруски политики. Пеевски създаде и поддържаше медийна империя, която контролира около 40% от българските печатни медии и 80% от разпространението на вестници със заеми от банка с частична руска собственост.

 

 

Контрол върху ресурсите

 

 

За разлика от фирмите, работещи в типичните автокрации, държавно контролираните бизнеси в авторитарните режими, доминирани от една партия, често са в синхрон с международните финансови регулации. Това им помага да получат достъп до западните корпоративни и финансови системи. Под маската на легитимни бизнес операции автократичните лидери могат да преследват политически цели с по-малко външен контрол. Малайзийският държавен инвестиционен фонд – 1MDB, например бе замесен в агресивни инвестиционни корупционни практики, включително ненормално високо заплащане на инвестиционните банкери.

 

 

 

САЩ обвиниха приятел на семейството на бившия министър-председател Наджиб Разак за организиране на кражбата на 2 млрд. долара от фонда. Неговият капитал беше канализиран към политици и проекти, за да се подпомогне управляващата партия да спечели изборите през 2013 г. Русия използва компании с държавна собственост, за да печели влияние в енергетиката на Унгария, Сърбия и България чрез покупка на дялове от листвани на борсата компании. Това осигури достъп на руската държава до други ключови сектори на тези икономики като финансите и телекомуникациите. Така, Русия може да влияе върху правителствените политики. Например, сръбското правителство избра да не прилага санкциите на ЕС срещу Русия. Това бе рискован ход за Сърбия, която се надява да отговори на условията за членство в ЕС към 2025 г.

 

 

Още по-дръзка бе намесата на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. Майкъл Макфол, бившият посланик на САЩ в Русия, разказа пред Сената през септември 2018 г., че никога досега Кремъл не е нарушавал американския суверенитет толкова "нелегално, агресивно и дръзко" – дори през съперничеството по време на Студената война. Вече е публично известно, че контролирани от Русия агенции и фирми изиграха ключова роля в изборите.

 

 

Защита срещу агресивните режими

 

 

Могат ли демокрациите да се защитят срещу подобни агресивни режими? "Наръчникът на Кремъл", написан от Хийтър Конли, Джеймс Мина, Руслан Стефанов и Мартин Владимиров, е обширно изследване на руското влияние в Унгария, Словакия, България, Латвия и Сърбия. То включва подробен списък от препоръки за удържане на руското влияние, които могат да бъдат приложени и спрямо други авторитарни режими с доминираща партия. Списъкът включва подсилване на разузнавателните дейности и сътрудничеството със САЩ и неговите съюзници; увеличаване на помощта от страна на САЩ и приятелските правителства към уязвимите държави; силна подкрепа за прилагане на мерки за прозрачност.

 

 

Но аз вярвам, че важно допълнение към този списък е необходимостта да се наблюдава силата на захвата на управляващата партия върху властта. Това е, защото агресивните действия е найвероятно да бъдат предприети в моменти, когато действащите управници се изправят пред нараснала заплаха. С атаката срещу изборите в САЩ през 2016 г. Русия показа, че е възможно да се намеси деструктивно върху най-силната западна демокрация. Очаквам, че други автокрации, които изглеждат маскирани като демокрации, ще направят същото някъде по света.

 

 

Източник: Медиапул