Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Историята на слепия галерист Йохан Кьониг
Историята на слепия галерист Йохан Кьониг
По света
06-25-19
добавено
803
прегледа

Когато галеристът Йохан Кьониг продал първото си произведение на търг на 21-годишна възраст, той имал тайна, която споделил само с купувача си.

 

Заради тежко зрително увреждане в резултат на злополука, когато е бил тийнейджър, Кьониг едва успява да различи контурите на картината, която е продал за 4,500 евро.

 

"Колко сериозно може да приемеш някой, който дори не може да види произведенията, които се опитва да ти продаде?", заяви Кьониг пред "Гардиън".

 

"Този страх винаги се е криел в съзнанието ми... Винаги съм смятал, че някой ще разбере"

 

Но в това, което той нарича „разкриващи” мемоари, публикувани в Германия този месец със заглавието "Blind Gallerist" (Слепият галерист), Кьониг твърди, че неговото увреждане е било ключът към успеха, на който се радва оттогава, насърчавайки го ясно да развие личната си представа за това какво прави едно изкуство добро.

 

 

 

 

Роден в Кьолн през 1981 г., Кьониг е израснал с изкуството.

 

Неговата майка Еда е актриса и илюстратор, която преди това е била женена за режисьора Вим Вендерс, а баща му Каспер - куратор, който "Süddeutsche Zeitung" е нарекъл „изобретателя на следвоенния авангард на Германия“.

 

Неговият чичо - Валтер, е продавач и издател на художествени книги. Художникът Герхард Рихтер е бил кум на сватбата на родителите му, а Анди Уорхол и Дейвид Хокни често са посещавали родителите му, докато е бил малък.

 

Когато обаче той е на дванадесет години, инцидент прекъсва достъпа на Йохан Кьониг до визуалния бизнес, който е направил името на семейството му.

 

Играейки си с риболовни тежести и барут от стартов пистолет в неговата спалня, той случайно предизвикал експлозия, която сериозно увредила очите му.

 

Слепотата за него обаче не е означавала, че светът около него е почернял.

 

„Всъщност най-често виждате тъмно, ръждиво кафяво, смесица от червени, кафяви и черни, малки кратери, които изглежда, че се движат“, пише той в книгата си.

 

"Вашето зрение е сякаш искате да погледнете от вътрешността на тялото си, но се ударяте непроницаем слой. Виждате така, сякаш зрението ви е заключено в тялото ви”, допълва той.

 

Противно на съветите на семейството си, Кьониг отваря своя собствена малка галерия в Берлин, когато е на едва 21 години, първоначално специализирана в началото в концептуалното изкуство и звукови инсталации.

 

Неговата новаторска работа, създадена от датския скулптор Джепе Хайн, се състояла от моторизирана метална топка, която разбила интериора на галерията веднага щом посетител влязъл в изложбеното пространство.

 

 

 

 

След трансплантация на роговицата в лявото си око през 2009 година, зрението на Кьониг се подобрило драматично, въпреки че връзката му с визуалното изкуство остава предпазлива.

 

“Отначало бях невероятно привлечен към силните картини”, каза той.

 

Първата галерия, която той представил след операцията, била мащабна и с ярки, несмесени акрилни бои от художничката Катарина Гросе.

 

"Но аз останах скептичен. Има някои картини, които са невероятно съблазнителни, но правят обещания, които не могат да спазят. Те се носят в своята красота.

 

 

 

 

След операцията видях наистина значими работи, като писоара на Дюшан и картинина  Пикасо, но за мен бяха толкова незначителни. Понякога възможността да виждаш не е толкова голямо предимство, или поне не за мен", добави той.

 

През последните години зрението на Кениг отново се влошило, тъй като ендотелните клетки, които пресичат вътрешната повърхност на неговата роговица, не успели да се регенерират.

 

Следващия месец той ще изпробва нови революционни очила, които могат да проектират кадри от малка камера, която е имплантирана точно зад роговицата на окото.

 

Неговата галерия, която от 2015 година се помещава в църквата "Сейнт Агнес", проектирана от модернистичния архитект Вернер Дютман през 60-те години, все пак се утвърди като една от най-влиятелните галерии в света на изкуството, с годишен оборот от 20 млн. евро и нов лондонски търговски обект, открит миналата година в гараж в Мерилебон.

 

 

 

 

Сякаш за да се компенсира инвалидността им, пише Кениг в книгата си, слепите хора често са способни на необичайна степен на вътрешна концентрация и повишенo възприятие.

 

Критиците похвалиха способността на 37-годишния мъж да шпионира суетите на света на изкуството и да ги накара да работят в негово предимство.

 

Галерията, която се намира на центърa на германската столица често е домакин на модни ревюта, на художествени изложби, продава дрехи, а също така и сувенири изработени от различни художници, внимателно заснети и публикувани в "Инстаграм" страницата на Кьониг.

 

 

 

 

След гласуването на Великобритания за излизане от ЕС, галерията на Кьониг пусна колекция от суичъри в ярко сините цветове на знамето на ЕС, но с една жълта звезда по-малко.

 

В рамките на няколко седмици, суичърите "EUnify Hoodie" се забелязваха в най-хубавите галерии в Берлин, а през февруари тази година дори 73-годишният дипломат Волфганг Ишингер бе забелязан да носи един по време на откриването на Мюнхенската конференция за сигурност.

 

В навечерието на европейските избори през май, германските политици от лявоцентристките социалдемократи, Зелените, про-бизнес-свободните и дори централната дясна Ангела Меркел носеха суичърите в плакатите от кампаниите си.

 

Въпреки това, Йохан Кьониг се притеснява, че успехът на проекта му може да доведе до подкопаване на първоначалното му намерение.

 

„Искахме да използваме нашия контакт с младите хора, за да им напомним, че не могат да приемат пътуванията без граници и мира в Европа за даденост. Когато един водещ политик обаче носи нашия суичър в телевизионна реклама, това някак си моментално заличава целият смисъл на проекта", каза той.

 

Източник: The Guardian