<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=87400" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Ким Чен Ун пр...

Какво всъщност става в Северна Корея?

15 Април 2021
0 1372

Аврам Агов е преподавател е по история на Азия в университета Лангара във Ванкувър. Завършва философия с втора специалност история в Софийския университет. През 1991-1992 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, след което завършва и магистратура в Харвард по икономическа и политическа история на Източна Азия. Учил корейски език в университета Йонсе в Сеул, Южна Корея и 6 г. работил в “Самсунг електроникс”. През 2001 г. получава от кметството на южнокорейската столица наградата “Почетен гражданин на Сеул”. Защитил е докторска дисертация по история в Университета във Ванкувър, Канада с фокус Корея и Източна Азия. Пише книга за Северна Корея и Студената война в Азия.

Агов даде интервю за Клуб Z.

– Г-н Агов, неотдавна АП съобщи, че на Конференция с актива на Корейската трудова партия (КТП) Ким Чен Ун е признал, че ситуацията в страната “никога не е била толкова тежка”. В какво се изразява тежестта и какви политически последствия очаквате от нея?
 
– Имало е и по-тежки времена за Северна Корея. Но определено откакто Ким Чен Ун застана начело на КНДР в края на 2011 г. страната не е преживяла такава криза. Това е ситуация на „перфектна буря“ – последствия на строгите международни санкции в сила от 2017 г. насам и затваряне на страната заради пандемията; Северна Корея приложи рестриктивни мерки още в края на януари 2020 г.

Търговията с Китай, основен съюзник на КНДР, се срина. На всичко отгоре миналата година страната преживя опустошителни наводнения, които усложниха допълнително земеделието и снабдяването с храна. Някои изчисления за отрицателния ръст на икономиката през 2020 г. достигат -8%. Тази година планът е доста скромен – ръст от под 1%, като ще е много трудно да се изпълни и тази занижена цел.

На този фон, по време на партийна конференция на 6-8 април, Ким Чен Ун призова партийният актив за нов „Тежък марш“ или поход (означаващ изтощителна борба срещу несгоди и лишения), който да помогне на хората в трудната ситуация.  Изразът „Тежък марш“ се въведе през 90-те години, когато Северна Корея преживя икономическа разруха и глад след края на Студената война, и символизира съпротивителното движение срещу Япония и партизанските години на Ким Ир Сен, основател на КНДР и дядо на севернокорейския лидер.  

Друга разлика от ситуацията през 90-те години е, че сега Ким Чен Ун използва партията като мобилизационно средство за справяне с кризата, докато преди 20 години, неговият баща, Ким Чен Ир, използва армията за тази цел, осъществявайки военизиране на обществото. На конференцията на КТП миналата седмица, Ким Чен Ун се обърна към секретарите на низовите партийни организации в страната с апел за затягане на редиците и коланите.

Ким Чен Ун призна, че положението в Северна Корея “никога не е било толкова тежко”

– След Осмия конгрес на КТП имаше противоречиви интерпретации. Някои твърдяха, че Ким се е отказал от курса на относителна икономическа либерализация и че се е върнал към централизирано администриране на стопанството. Други казаха, че той не е изоставил либерализацията, а е разрешил конфликт между членове на кабинета, отговорни за различни стопански сектори, и привилегировани части на партийния елит като например в сектори като отбраната. Какво всъщност се случи?

– От изказаните две обяснения за икономическата политика на Осмия конгрес на КТП (състоял се от 5-ти до 12-ти януари т.г.), аз приемам второто, т.е. Ким Чен Ун не е изоставил либерализацията на стопанството. Откакто дойде на власт негов приоритет се превърна икономическото развитие на страната и предприе редица стъпки към пазарна икономика по модела на Китай и Виетнам, макар и не в такава степен и обхват.

Икономически съображения бяха един от основните мотиви на Ким Чен Ун да се опита да постигне споразумение със САЩ за ядрената програма и вдигане на санкциите (неуспешно по време на администрацията на Доналд Тръмп), за да си осигури благоприятна външнополитическа среда за вътрешни реформи (както Китай направи в края на 70-те години).

Ким загърби политиката „армията на първо място“ на баща си и приоритизира икономиката. Първо, Ким започна с реформи в селското стопанство, давайки възможност на индивидуални стопани да продават продукция на местни пазари след изпълнение на занижени квоти от продукцията за държавата: „система за отговорност на индивидуалната зеленчукова градина“. В пътуванията ми из страната през последните години (част от работа по хуманитарен проект за лекуване на туберкулозно болни) ми е правило впечатление увеличените площи за обработване от частни стопани. Почти няма населено място без пазар където индивидуални стопани да продават своя продукция.

През 2012 г. правителството започна да въвежда по-голяма свобода на държавните предприятия за определяне на производство и цени; тази реформа се потвърди в конституционна промяна през 2019 г. като закон за „система за самостоятелен мениджмънт на отговорност в социалистическите предприятия“.  Освен това през 2017 г. КНДР позволи на части предприемачи да инвестират в държавни предприятия.

Въпреки че тези мерки не се изпълниха докрай заради бюрократично-системни проблеми и изолацията на националното стопанство, те поставиха началото на изграждане на пазарна икономика. През последните години Северна Корея осъществи и строителен бум, не само в столицата Пхенян но и в провинциалните градове и в по-малки населени места из страната.

Това, което се случи на Осмия конгрес е по-скоро опит за подреждане на отговорностите в управлението на икономиката, като кабинетът заеме централно място. Секторът за отбрана има собствено стопанство и планирането и управлението на различни стопански отрасли се е затлачвало в сложни бюрократични лабиринти и сфери на влияния на различни държавни институции и ведомства. На партийния конгрес, Ким Чен Ун говори за „единно ръководство и управление“ на икономиката и това е идея за по-добро централизирано планиране и координиране на стопанството отколкото отмяна на мерките на относително либерализиране.

Ким Чен Ун се разплака по време на парад и призна провала си в ръководенето на страната

Трябва да се отбележи и общата в света тенденция в ситуацията на пандемия – повсеместно засилване на контролиращите функции на централни държавни институции в икономиката и обществото на отделните страни независимо от политическата им система. Северна Корея не може да е изключение в това отношение и на свой ред прибягва към централизиране на управление, което обаче не означава връщане към командна икономика от миналото.

– Засега е ясно, че затварянето на страната заради коронавируса, е я лишило от близо 80% от търговията с основния ѝ партньор, Китай. За здравното отражение на коронавируса обаче не се знае нищо. Можете ли да кажете повече за развитието на пандемията в Северна Корея?

– Северна Корея започна безпрецедентно затваряне на страната още на 20 януари 2020, когато по света се регистрираха първите случаи на Ковид-19. Рискът на затварянето беше голям, като се има предвид колко зависи КНДР от търговията си със Китай. Това означава, че властите са избрали риска за икономическа стагнация и дори срив пред възможността от епидемия от коронавируса в страната, която би сринала и без това напрегнатата здравна система.

Дълго време здравните институции се борят с хронични заболявания като туберкулозата, която се нарича още „заразният рак“. Нова зараза като коронавируса би имала непредвидими разрушителни последици за обществото. Официално се отрича наличието на зараза от Ковид в Северна Корея. На 25 юли миналата година властите обявиха първото „съмнение“ за заразен, който е завърнал се беглец от Юга. Град Кесон до границата с Южна Корея (в района на който беше идентифициран случаят) беше затворен за няколко седмици като превантивна мярка.

По кадри от събития в страната през миналата и тази година се виждаха хората да носят маски и да спазват противоепидемичен протокол. Здравните власти осъществиха медицинска и санитарна образователна кампания сред населението; предприе се масово дезинфекциране на затворени помещения и транспорт. Всички пристигнали от севернокорейци от чужбина както и чужденците в Пхенян бяха карантинирани. Ограниченият внос на стоки също стриктно се контролираше, включително карантина на контейнери за 10 дни в митници за инспекция и стерилизиране. Властите засилиха контрола на дългата граница с Китай за пресичане на нелегалната търговия. Преустанови се всякакво пътуване за и от КНДР.

Трудно е да се приеме, че не е имало случаи на заразата в страната, но по всичко личи, че дори ако е имало разпространение на коронавируса, епидемията е под контрол предвид драстичните и ранни мерки. Освен това се забелязва „отпускане“ на строгите ограничения; фактът че Ким Чен Ун участва на срещи с партиен, стопански и военен актив (без маски; в първите месеци на пандемията всички около лидера носеха маски) е свидетелство за по-голяма увереност на властите в ограничаването на заразата. Интересно е да се отбележи, че през последните години Ким отдели сериозни ресурси в обновяването на здравната система с изграждането на нови болници.

– По-рано тази година четохме прогнози за “икономическа буря, която вещае паника и размирици” (пак в емисията на АП). Споделяте ли ги?

– Не мисля, че ще се стигне до паника и размирици. Положението е тежко, но все още е далече от кризата през 90-те години, както стана дума. Тогава не се стигна до размирици, няма причина сега да се очаква такъв развой.

Севернокорейците са корави хора, преминали през сурови изпитания не веднъж. Винаги ме е впечатлявала тяхната работоспособност и те по-скоро са готови на лишения и биха работили допълнително часове, отколкото да тръгнат на протест, а и пропагандата (не без основание) посочва пандемията и санкциите като основни причини за икономическите трудности.

Наблюдава се забележителен континуитет на местни институции да мобилизират населението в един или друг проект в отделни квартали и райони в страната, от строителство и поддържане на инфраструктура до събиране на реколтата. Така че, икономическата буря навярно настъпва, но без да генерира протест срещу властите.

– Държи ли Ким здраво властта? Възможен ли е вътрешнопартиен преврат?

– По всичко личи, че Ким здраво контролира властта. Имаше спекулации минлата година свързани със здравето му и евентуален наследник, но те се оказаха безпочвени. Не смятам, че преврат също е възможен предвид структурата на властта в Северна Корея.

– Какви биха били сценариите при евентуален крах на режима?

– Това е доста спекулативно. Не очаквам крах. Всички прогнози за края на режима в миналото се оказаха неверни. И все пак ако нещо се случи с Ким Чен Ун свързано със здравето например, вероятният сценарий е продължение на властта в рамките на „революционното семейство“ както три поколения на Ким се наричат, започвайки от дядото Ким Ир Сен. Извън семейството ще е трудно, да не кажа невъзможно, да се постигне легитимност на управлението в рамките на севернокорейската политическа система.

Затова е възможен преход със засилена роля на Ким Йо Чен (Чонг), сестра на Ким Чен Ун, докато някой от синовете му е достатъчно израснал, за да поеме управлението. Други сценарии също са възможни чисто теоретично, но най-вероятно следващия лидер също ще се казва Ким, наследник на лидерското семейство. Не виждам обаче реалистично да се наложи промяна на върха в обозримо бъдеще, поради това че Ким Чен Ун е сравнително млад и консолидира своята власт.  

Ким Йо Чен, влиятелната сестра на Ким Чен Ун, е разглеждана като негова евентуална наследница, поне докато някой от синовете му порасне достатъчно, за да поеме властта. На снимката тя е с южнокорейския прездент Мун Дже Ин по време на концерт на Пхенянската филхармония в Сеул на 11 февруари 2018 г. по време на опитите за разведряване при американския президент Доналд Тръмп. Снимка АП/БТА

– Каква е реалната ядрена заплаха, която представлява Северна Корея? Къде свършват истинските способности и започва  пропагандата?

-Заплахата е до голяма степен въпрос на възприятие и съответна реакция на реални развития. Щом страни като Южна Корея, Япония и дори САЩ възприемат Северна Корея (и) като заплаха, значи има някакви основания за това. В политиката винаги има доза преувеличение, то не липсва и в случая с ядрената заплаха от Северна Корея.

От гледна точка на севернокорейците ядрената и ракетни програми са възпиране срещу заплаха от САЩ, включително ядрена (страхове от американска ядрена атака съществуват още от времето на Корейската война). Но севернокорейският ядрен арсенал, който бързо се развива през последните години, сам по себе си не може да не е заплаха, особено за съседи, Южна Корея и Япония, които не разполагат с ядрено оръжие, а разчитат на „ядрения чадър“ на САЩ като съюзник.

През февруари т.г., заместник-началникът на щаба на американската армия, генерал Джон Хайтън, заяви (по време на дискусия в Центъра за стратегически и международни изследвания), че Северна Корея се разглежда като основна заплаха за САЩ. КНДР се сдоби с капацитет да изстреля балистични ракети с ядрени глави достигащи територията на САЩ и още през 2017 г. американците изградиха допълнителни противоракетни прехващателни инсталации в Аляска и Калифорния в отговор на това развитие. Нещо повече, Хайтън уточни, че към настощия момент противоракетната отбраната на САЩ е фокусирана върху Северна Корея, а не върху Китай, Русия и Иран. Причината е скоростта с която КНДР разви ракетната си технология, изискваща съответно адаптиране на американското стратегическото възпиране.

Въпросът е защо се стигна дотук – КНДР да стане реално да се превърне в девета ядрена сила в света. И трябва отново да търсим отговора в историята на война и противопоставяне на Корейския полуостров. Следователно проблемът с ядрената програма на Северна Корея не може да се реши извън решението за мира на полуострова. Това означава стъпки към прекратяване на състоянието на война и сключване на мирен договор, който би създал друга структура на сигурността в региона. Това е трудно и отнема време, но проблемът с ядрената програма (заплаха) от Северна Корея е неразривно свързан с намиране на решение за мира и всякакви опити да се решава отделно ядрената криза ще бъдат безплодни, както досега.

Тест на севернокорейска тактическа управляема балистична ракета на 25 март т.г. Снимка АП/БТА

– Неотдавна доклад на Брукингс посочи, че сега е моментът за затягане на санкциите, защото икономическата безизходица може да принуди Ким да се откаже от ядрената си програма, за да спаси икономиката, а оттук – режима си. Възможен ли е такъв сценарий? Не носи ли той риска да подтикне Ким към ирационални ходове като например да провокира конфликт?

– Има известна логика в такъв подход, защото е известно приоритизирането на иконмиката от Ким Чен Ун. Но досега тази политика не е давала резултати, не знам какви са основанията да се смята, че сега би имала ефект. По-скоро Ким изчаква благоприятна ситуация за започване на преговори със САЩ.

Новата администрация на президента Джо Байдън скоро ще завърши прегледа на политиката си към КНДР и ще е по-ясно какво може да се очаква в краткосрочен план. След неуспешните опити за споразумение за ядреното разоръжаване и вдигане на санкциите през последните две години преди пандемията, Северна Корея свикна с реалността на дългосрочни санкции. Исторически икономиката на страната функционира в условия на перманентни санкции с променлив интензитет и обхват. Тяхното затягане ще изисква международен консенсус, но за разлика от 2017 г. Китай едва ли ще е склонен към подобна мярка, Русия също. А без тяхно участие по-големи санкции са практически невъзможни.

И накрая, в тази ситуация на почти спиране на международната търговия на Севера по време на пандемията, е трудно да се намерят допълнителни ниши за санкциониране. Мисля, че режимът на санкции от 2017 г. достигна максимумът натиск, който може да се окаже на Северна Корея. За да се оправдаят политически нови санкции, те трябва да са реакция към рестартиране на ядрени опити или тестове на междуконтинентални балистични ракети от КНДР. Не съм сигурен дали Пхенян ще предприеме толкова драстична стъпка, но не изключвам други действия (тестове на ракети с по-малък обсег, извличане на плутоний и прочие), които да провокират Южна Корея и САЩ. Дори тогава, ще е трудно да се намери формула за нови санкции.

Въпреки безрезултатните усилия да се стигне до компромис в преговорите между САЩ и КНДР по време на администрацията на Тръмп, те създадоха друга основа на очаквания и приближаване на формулата „акция за акция“, т.е съгласуване на отделни стъпки за разграждане на ядрената програма на Севера срещу поетапно вдигане на санкциите. В това отношение Южна Корея играе и ще играе важна роля в сближаването на двете позиции, особено за модифициране на американската политика за Северна Корея. След пандемията и в резултат на нова мини-криза на Корейския полуостров вероятно ще се отвори нова възможност за преговори.

Източник: Клуб Z

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции