Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Какво зависи от районните кметове?
Какво зависи от районните кметове?
11-08-19
добавено
324
прегледа

Районните кметове се избират по същия начин, както и кметовете на общините. Те обаче имат доста по-ограничени правомощия. Макар и силно зависими от решенията на общинския съвет и кмета на общината, районните кметове не са съвсем лишени от функции фигуранти в управлението на града, пише Зорница Латева за Медиапул.

 

Районни кметства има в трите най-големи общини - София (24), Пловдив (6) и Варна (5). За един мандат и именно с мотива за ограничени функции те се назначаваха от общината, а не се избираха от гражданите. Това обаче беше променено и сега те отново се избират мажоритарно.

 

В столицата на последните избори монополът на ГЕРБ в районите беше разбит и около половината районни администрации вече ще се ръководят от представители на "Демократична България", БСП и независими кандидати (някои от тях с политическа подкрепа).

 

Веднага след балотажа от "Демократична България" обявиха, че ще искат по-голяма самостоятелност - най-вече финансова, за районните кметове. Според представители на формацията новият стар кмет Йорданка Фандъкова била склонна да разгледа тези предложения.

 

Кардинално въпросът обаче може да се реши със законови промени. А дотогава инициативата на районните кметове е от изключителна важност.

 

Добрата воля на кмета

 

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация районните кметове изпълняват бюджета на общината в частта за района, организират "благоустройствени, комунални и други мероприятия", отговарят за общинската собственост на територията на района (но не могат да се разпореждат с нея). Трябва да предоставят и услуги на гражданите и бизнеса, както и да водят регистрите на населението и за гражданското състояние.

 

Наред с това районните кметове имат и правомощия по Закона за МВР. Могат да задържат, обискират, да искат лични карти в случай на престъпление или някаква заплаха, докато дойде полицията.

 

Не могат обаче да контролират или да възлагат работа на фирмите, които чистят улиците и събират боклука. Ако гражданин сигнализират кмета, че контейнерите за смет в района не се почистват редовно, той може само да звънне на Столичния инспекторат и да подаде сигнал. Нещо, което може да направи всеки софиянец. Разликата е, че на кмета вероятно ще му обърнат повече внимание и работата ще се свърши по-бързо.

 

Макар и формално ограничени по закон, правомощията на районния кмет могат да бъдат разширени по желание на кмета на общината. Със заповеди той може да прехвърля свои отговорности към районите. По същия начин се възлагат и правомощия от главния архитект към главните архитекти на районите.

 

Всичко това обаче зависи от добрата воля на "големия" кмет. Йорданка Фандъкова неведнъж е обяснявала, че с готовност възлага свои отговорности на районните кметове, ако те пожелаят. Така тя беше дала на бившия кмет на район "Младост" Десислава Иванчева да отговаря за контрола върху строителството на обекти от по-ниски категории - нещо, което по принцип прави администрацията на централно ниво.

 

"Основните правомощия на районния кмет са организационни. Всичко останало идва с превъзлагане от кмета", коментира и досегашният кмет на район "Искър" Ивайло Цеков (ГЕРБ). Според него допълнителните права на районния кмет са свързани основно с контрол, въпреки че хората очакват много повече от избраниците си по места.

 

"Личността на районния кмет е много важна. Човек винаги може да си измие ръцете с това, че няма правомощия, както се случва в много други сфери", коментира новият кмет на "Триадица" Димитър Божилов ("Демократична България") пред Mediapool. Според него основната функция на кметовете по места е да са близо до хората и да са посредник между тях и централната общинска администрация. "Въпреки, че е гара-разпределителна, районният кмет може да e участник в политическите и благоустройствени процеси", смята Божилов.

 

Има ли районът свой бюджет и как се разпределят парите

 

Средствата на районната администрация са част от бюджета на централната община, който се гласува от общинския съвет. 90% от тези пари са за заплати и за издръжка на детски градини, училища.

 

Според Ивайло Цеков, ако кметовете по райони получат по-голяма самостоятелност, включително и финансова, това трябва да върви с увеличаване на човешкия ресурс, тъй като настоящият би бил недостатъчен. Той дава пример с администрацията на район "Искър", в който живеят 70 000 души. Те се обслужват от 60 човека. Броят им се определя от общинския съвет.

 

Районите събират пари от услугите, които предоставят, както и от отдаването под наем на общинска собственост. Тези приходи обаче моментално отиват в общия бюджет, където след това се преразпределят, без да се взема предвид приносът на всеки район.

 

Местните данъци и такси пък се събират от данъчната администрация на Столичната община.

 

Според "Демократична България" част от парите, които общината събира от хората, живеещи в даден район, трябва да се връщат отново в него и да се използват за проекти, които районният кмет предлага. "Например от данък сгради", коментира новият районен кмет на "Средец" Трайчо Трайков пред БНТ.

 

Димитър Божилов, кмет на "Триадица", също смята, че част от парите трябва да се харчат там, където са изкарани, но това е въпрос на законодателни промени. Според него обаче общината може да инициира такива изменения и да ги предложи на парламента.

 

Може ли кметът да ми оправи улицата

 

Може ли районният кмет да направи нещо, ако на улицата, на която живеете, или по която минавате, има дупки? Отговорът е и да, и не.

 

Поддържането на уличната инфраструктура се възлага от Столичната община с обществена поръчка. Практиката в София е това да става за период от няколко години, а градът се разделя на отделни зони, които се поддържат от дадена фирма. Районните администрации не участват в избора на изпълнители. Не им възлага и директно работа.

 

"Ако гражданин се обърне към нас за това, че по дадена улица има дупки, ние изпращаме хора на място, които правят проверка и преценяват дали има нужда от ремонт. След това периодично подаваме искане за ремонти на територията на целия район до Столичната община", обяснява Цеков.

 

Директен отказ на тези искания няма, но запълването на дупките или преасфалтирането на улицата може да се забави, тъй като понякога необходимостта е доста по-голяма от финансовите възможности.

 

 

 

 

Димитър Божилов пък казва, че не е вярно, че поддържането на инфраструктурата не зависи от районните кметове. Според него те участват при планирането на разходите за ремонти. "Искам да подобря нивото на комуникация с гражданите и на базата на обратната връзка да може да се ремонтират улици и тротоари, които не са правени от години", добави кметът на "Триадица".

 

"През последните години районите получиха средства за аварийни ремонти, когато е нужно да се действа оперативно", допълни Цеков. Те обаче са за наистина спешни поправки.

 

Според досегашния кмет на "Искър" има логика в това големи проекти и дейности като ремонт на основни улици да се планират на централно ниво. За пример дава улици, които минават през няколко района. "Не можем да асфлатираме само платното в нашия район", казва кметът. Още повече, че за хората често не е ясно къде точно минава границата между два съседни района.

 

Божилов също казва, че големите проекти трябва да останат на ниво Столична община, но за по-малки отговорността може да бъде прехвърлена на районните администрации.

 

Може ли районният кмет да даде пари за детска градина или площадка

 

При липсата на собствен бюджет за инвестиции, районните кметове не могат сами да решават дали и в каква инфраструктура в района да инвестират. Те не могат да дадат пари за нова детска градина, площадка или игрище. Но могат да поискат Столичната община да ги включи в бюджета за годината.

 

Това не става със специално подканяне и консултации от страна на централната администрация, а зависи от инициативността на районния кмет. Конкретните проекти се включват поименно в капиталовата програма на общината, която се приема заедно с бюджета.

 

 

 

 

Според Цеков досега не е имало разделение между районите, които се управляват от ГЕРБ, и кметовете, които не са от партията на кмета на София. "Просто нуждите на всеки район са различни", казва той. И добавя: "На микрониво също има различия в нуждите за финансиране. В район като "Искър", където има освен жилищни квартали и по-малки населени места като Бусманци, кв. "Абдовица" и "Димитър Миленков", но има и индустриални зони, инвестиционните нужди не са еднакви. За жилищните квартали е необходимо например изграждането на детски площадки, а за индустриалната зона това не е нужно. Там е необходима допълнителна транспортна и комуникационна инфраструктура".

 

Според новия кмет на район Панчарево Николай Гюров (независим, спечелил срещу кандидата на ГЕРБ) обаче разделението е между централните и крайните райони, а те са според партийната принадлежност на кметовете. Преди балотажа той заяви, че има двоен стандарт при финансирането и за райони като Панчарево се отделят по-малко средства, отколкото за центъра и големите квартали. Това води до изоставането на инвестициите в ключова инфраструктура, а в същото време има голям инвестиционен натиск за ново строителство на жилища. Правят се скъпи къщи, до които няма път или пък канализация.

 

Районните администрации също обявяват обществени поръчки, но по възлагане от кмета на общината. Често става въпрос за поръчки за ремонт или изграждане на детски градини, спортни или детски площадки.

 

Районният кмет и строителството

 

Районните администрации в София имат функции и по Закона за устройство на територията. Със заповед за възлагане от главния архитект районните архитекти имат право да издават строителни разрешителни за сгради от по-ниски категории - от 4-та до 6- та. Могат да одобрят и инвестиционни проекти за по-малко или нискоетажно строителство. Имат функции и по одобряването на планове за застрояване или работни устройствени планове в някои случаи.

 

Освен това при обсъждането на градоустройствени промени, на по-големи проекти се иска и становището на районните администрации. То може и да не спре решението на общинския съвет по даден казус, но често се случва заради такива становища проекти да се забавят или променят.

 

 

 

 

Решенията за големите сгради и проекти обаче се взимат на централно ниво.

 

"Главният архитект на района одобрява строежи от ниски категории. Това са предимно малки проекти, които не са толкова проблемни", коментира Божилов. Районният кмет не отговаря за големите проекти, но според него може да има "активна гражданска роля" и да е медиатор "между частния и обществения интерес".

 

 

 

Снимки: БГНЕС и Медиапул

Източник: Медиапул