Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Какво откриха експерти в кравето масло, продавано у нас?
Какво откриха експерти в кравето масло, продавано у нас?
Нередности
10-20-17
добавено
8473
прегледа

След като преди 2 години от асоциация "Активни потребители" провериха качеството на маслото, което се продава у нас, тази година те отново провериха един от най-ползваните от българите продукти. По правило – маслото се състои от 82% мазнина и до 16% вода. Не се допуска добавяне на никакви други съединения, включително немлечни мазнини, консерванти, оцветители и други добавки.

 

 

Основната причина за редовното тестване на маслото е недоверието на потребителите и сигналите за съмнения за нарушения и влагане на неразрешени съединения в продукта. През 2014 година се тестваха 15 марки за наличие на немлечни мазнини и вода. При 4 марки се установи фалшификация чрез добавяне на растителни мазнини, а при 1 имаше повече вода. През 2015 изследваха 10 марки. В 4 от тях се откри наличие на немлечни мазнини. В резултат на тестовете се задейства икономическа полиция и съвместно с Агенцията по храните изтеглиха от магазините фалшивите масла. Няколко фирми пък бяха глобени с големи суми от Комисията за защита на конкуренцията.

Дали за това време пазарът се изчисти от фалшивите продукти? От асоциация "Активни потребители" проверяват отново:

Какво е различно сега?

В асоциацията са получили сигнали за продължаване на практиката за влагане на немлечни мазнини в краве масло. Нещо повече, някои производители са развили „иновативни“ технологии за фалшификации, които не се откриват с рутинните методи за анализ. Некоректните компании прилагат и нова стратегия за дистрибуция. Вместо в масовите търговски вериги, които са лесно достъпни и където вече реагират с повишено внимание, те пласират имитиращите продукти чрез търговците на едро. Така те се озовават основно в хотели, детски градини и училища, болници, т.е. предлагат се на най-уязвимата част от населението. Изброеното дотук наложи и ние да направим 2 промени в настоящия тест:

• При предишните изследвания закупуването на пробите беше извършвано от големи търговски вериги в София. Този път пробите са закупени от магазин продаващ стоки на едро в Несебър и обект в Бургас.

• В методологията включихме допълнителни анализи на краве масло. 

 

Резултатите

Нерегламентирано влагане на немлечни мазнини и вода

Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като ‘имитиращи”, като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Това изискване не е спазено. От изследваните 10 търговски марки в 3 се открива нерегламентирано влагане на немлечни мазнини, това са съответно 10 гр опаковки (проба 4) на Маркенбугер ЕООД (производител Милтекс КК ЕООД, гр. Варна) и две марки (проби 6 и 9) с 125 гр (Чепеларе и Хранинвест) произведени от Хранинвест ЕООД, с.Кичево, област Варна. Нарушенията са маркирани с червен цвят в таблицата. Количеството на използваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% спрямо общата масленост. При две от търговските марки, тези на компания Хранинвест (проби 6 и 9), допълнително се установява и влагане на големи количества вода. Установеното нарушение освен, че е търговска измама, води до значително влошаване на качеството на храната. Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, повишават риска от сърдечно-съдови болести. Допълнителната вода от своя страна увеличава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до натрупване в продукта на токсични и канцерогенни съединения. 

Незаконно влагане на фунгицида натамицин

Рискът от бърза развала при влагане на допълнителна вода се намалява чрез влагане на антибактериални и антигъбични препарати с цел удължаване сроковете на трайност. Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения. Натамицинът е фунгицид от групата на макролидните полиени и се добива от естествения щам на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis. Той се използва в хранителната индустрия отдавна, но приложението му има редица ограничения. В Европейския съюз натамицина е разрешен само за повърхностно третиране на някои сирена и сухи салами (суджуци) за предотвратяване развитието на плесени (Директива 95/2 от 1995). Влагането на натамицин в краве масло е забранено в ЕС!

От тестваните 10 марки натамицин се открива в три (маркирани в червено в таблицата). Това са продуктите „Чепеларе“ и „Хранинвест“ (проби 6 и 9), произведени от Хранинвест ЕООД, като и марката „Роса“ на „Белла България“. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг. Натамицинът в маслата без съмнение е добавен умишлено от производителите, защото няма никакъв друг начин за неговото попадане в краве масло. Влагането на натамицин е грубо нарушение на българското и европейското законодателство. Това съединение е сравнително слабо токсично за хората, но въпреки това представлява риск за здравето по следните причини:

• Натамицинът инхибира развитието на видими плесени по повърхността на маслото, но не спира растежа на патогенните бактерии! Слагайки натамицин производителите безотговорно увеличават сроковете на годност на маслото, но това води до риск от развитие на опасните бактерии, особено когато той е комбиниран с повишено съдържание на вода. 

• Натамицинът е алерген и затова неговото присъствие в храните задължително трябва да се отбелязва! Хората с реакции към този фунгицид няма как да предполагат, че той незаконно се влага в краве масло произведено в България.

• Натамицинът е поредния химикал натоварващ без нужда метаболизма на консуматорите. Неговото присъствие в кравето масло не носи никакви предимства които да обосноват използването.

Нарушения в етикетирането на продуктите

Както и при другите тестове на „Активни потребители" и при този се установяват неточности в информацията поднесена на етикетите. Всички те са маркирани с жълт цвят в таблицата.

• За две търговски марки няма информация за съдържанието на белтък;

• Реално измереното количество мазнини е значително по-ниско от информацията на етикетите при 2 марки;

• При 5 проби измереното съдържание на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното;

• При 3 търговски марки водата в кравето масло е значително по-висока от стандарта (16%).

Някои от установените в етикетите нарушения са следствие на умишленото добавяне на немлечни мазнини и/или вода. Такива са например проби 6 и 9. При други, като проба 1, производителя е признал влагането на допълнителна вода в продукта, но отбелязаното на етикета хитруване е по-малко от реално установеното. При някои показатели, най-вече белтък, производителите са подходили несериозно и едва ли стойностите на етикетите са следствие от лабораторно изпитване. Практиката стойности за хранителна информация да се сваля от интернет е масова в България. За съжаление контролните органи не обръщат внимание на това и резултата е очевиден – голяма част от написаното на етикетите се разминава с реално установените стойности и потребителите се заблуждават.

Изводи и препоръки

Резултатите от този тест показват, че само в 2 от 10 марки всичко е наред, а в още 3 отклоненията са незначителни и няма да се отразят на здравето на потребителите. При другите 5 марки обаче се установява нерегламенирано и/или незаконно влагане на немлечни мазнини, вода и фунгицида натамицин. Това са следните търговски продукти: Miltex (1), Butter на Милтекс КК (4), Чепеларе на Хранинвест (6), Роса на Белла България (8) и Хранинвест (9). Консумирането на изброените търговски марки може да се отрази негативно на здравето на хората и затова ние препоръчваме те да бъдат избягвани.

Как да се спрат рецидивите?

Грубите нарушения са установени при 5 търговски марки, производство на 3 български компании. За две от тях, Милтекс и Хранинвест, това не е за първи път. Техни продукти са засичани с добавени немлечни мазнини и вода при нашите изследвания през 2014 и 2015 година. Предишните нарушения, подобни на настоящите, представляват нерагламентирана, а в случая с добавянето на натамицин и незаконна фалшификация на краве масло. Тя застрашава здравето на консуматорите и осигурява нечестно и незаконно търговско предимство спрямо техните пазарни конкуренти. За последното двете компании са глобени през 2016 година от Комисията за защита на конкуренцията. Допълнително заради нарушенията те са глобени и от Агенцията по храните през 2015г. 

Въпреки огласяването на имената на компаниите в медиите и глобите на държавните институции двете компании продължават да произвеждат  фалшификати и да атакуват здравето на българите. Как може да се спре това? 

 

Препоръки на експертите

 

При условия на неефективен и неуспешен контрол на пазара, потребителите трудно могат сами да се ориентират и избягват опасните храни, защото това предполага предварителни специализирани познания, а често и провеждане на скъпи и високотехнологични анализи. Затова според експертите е нужно предприемане на следните мерки:

  • Забрана за използване на немлечни мазнини в млечни продукти. Това означава спиране на производството на „имитиращи“ млечни храни. Ако не може да се контролира производството и предлагането на официализирани фалшификати, каквито са „имитиращите“ храни е по-добре да бъдат изцяло забранени.
  • Забрана за влагане на частично хидрогенирани мазнини в храните. Използваните в кравето масло немлечни мазнини са точно такива. Нека да напомним, че в редица страни вече съществува такава забрана, а в други тя ще бъде въведена скоро. Например в САЩ от 2018 спира използването на  частично хидрогенирани мазнини в цялата хранителна индустрия.
  • Криминализиране на влагането на незаконни съставки в храните. Такъв казусът с добавяне на натамицин в кравето масло. Той е подобен на добилия известност тази година случай с открития в яйцата фипронил. В редица страни правоприлагащите органи класифицираха незаконното влагане на фипронил в препарати за третиране на птицеферми именно като криминално действие.
  • Реформиране на надзора упражняван от БАБХ за подобряване контрола на безопасността и качеството на храните.

 

Източник: "Активни потребители"