<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=93942" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Мая Манолова:...

Как е на английски “Шат на патката главата” и “Ръгай чушки в боба”? Чужди медии се опитват да обяснят изборите у нас

14 Юли 2021
0 1226

Отчетливо непредвидима. Така най-кратко може да се опише образът, който България има в западни медии и световни новинарски агенции в седмиците преди извънредните избори на 11 юли, пише Петър Карабоев за Дневник.

След вота тази непредвидимост се променя към очакване за предвидима политическа парализа. Все още няма описания, че е в ход опит за подмяна на волята за промяна, изразена в миналогодишните летни протести.

“Файненшъл таймс”: Слави Трифонов – от антикампания към антиполитическа управляваща платформа

Дневник прегледа много чуждоезични публикации и изводът е, че при упоритото мълчание на Станислав Трифонов и “Има такъв народ” и в чужбина медиите се въртяха около вече познатото от предишната кампания с някои нови особености като санкционираните по Закона “Магнитски”.

Защо чуждата аудитория да се интересува от България? Как чуждестранен журналист да опрости и “преведе” мъглявата ситуация в една страна, от която и така не се интересуват мнозина, след като тя на практика преди години се самоизолира във външната си политика?

“Има такъв народ” окончателно печели изборите при 100% обработени протоколи

Двете най-кратки обяснения в западни издания идват две дами от София.

“Трифонов не иска, президентът Радев не може. Това е най-силният коз на Борисов”, каза ръководителката на офиса на фондация “Фридрих Еберт” Хелене Кортлендер. “Ако формирането на правителство през юли отново се провали, копнежът за стабилност, дори и да е с цената на завръщането на Борисов, може да надмине желанието за промяна. Така бившият премиер може да постигне нещо подобно на победа в тайбрек, прогнозира тя, цитирана от “Дойче веле”.

“Не знаем какво да очакваме. Основният въпрос е дали (Трифонов) има апетит за реформи или ще бъде вплетен в старите мрежи на лоялности”, каза Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет за външна политика в статия от петък за брюкселския “Политико”.

Най-характерното

Три характерни черти имаше оформянето на образа на България между април и юли в чуждестранните медии.

1. Отчетливо по-малко публикации в сравнение с интереса от времето преди пролетния вот. Най-логичното обяснение изглежда, че от България идват истории в духа на “Още от същото” и че няма някакви по-ясни лица, чрез които да се разкаже нещо по-ново. (“Франс прес” например посочи Трфонов, Борисов и Христо Иванов като тримата, които да бъдат следени с внимание.) Да, има имена като служебния министър на икономиката Кирил Петков, който в една публикация дори е посочен като потенциален фаворит за следващ министър-председател.

Но няма имена в политиката, а се предполага, че именно от партиите трябва да излязат интересни образи, борещи се за обществено внимание и гласове В развитите демокрации опозицията дори структурира тези лица като конкретни бъдещи министри. Тук такова нещо изобщо няма и почти никой не пита партийните лидери кого са готови да предложат за финансите, външните работи, икономиката…

Няма промяна във външната политика, няма промяна и в отошението към чуждестранния бизнес. На едно чуждо издание това оставя малко причини да занимава аудиторията си с България.

2. Отчетливо по-силен акцент върху корупцията, но този път върху дошлото от служебното правителство потвърждение на обвинения, които иначе бяха по лозунгите на протестите миналото лято. Става дума за твърденията за Българската банка за развитие и действията на кабинета там, скандалите с трансплантациите, стотиците милиони авансово преведени за строеж на магистрали, груповото излизане в отпуск на почти всички ръководители на спецслужбите, саботажи срещу проверките, санкциите по “Магнитски” и бездействието на Европа преди и след това.

3. Отчетливо забелязаха мълчанието на Слави Трифонов и ИТН. “Може ли вчерашната опозиция да е бъдещото управление” бе един от подиганите въпроси. Според “Франкфуртер Рундшау” всички са срещу бившия премиер Бойко Борисов, но като цяло опозицията е разединена. Единственото общо между опозиционните партии е желанието им да сложат край на управлението на Борисов. Само че в това няма новина – чуждите медии го писаха неведнъж преди месеци.

ИТН е загадка за чуждестранните издания. Според германското издание “Редакционна мрежа” (RND) Трифонов я определя като антисистемна партия, привличаща протестен вот от провинцията и чужбина.

Но след като тя не се е определила сама къде стои в политическия спектър, журналистите също не знаят как да я позиционират. В най-добрия случай я наричат центристка партия и спрямо това определят останалите “протестни” партии като “малки лявоцентристки”.

Кои са източниците за случващото се

Основната информация за България идва от новинарските агенции като “Ройтерс”, “Асошейетед прес”, “Франс прес” с автори техни български репортери. Те познават средата и контекста, но текстовете им са по-скоро информативни и не толкова обяснителни или кометарни.

“Файненшъл таймс”, “Монд”, “Зюддойче цайтунг” или “Франкфуртер алгемайне зайтунг” или “Дер Щандарт” имат автори, които се интересуват от България. Но това са регионални кореспонденти за Югоизточна Европа, базирани в Белград или Виена, и единици от тях идват до България. Когато Трифонов, най-интересният персонаж, не се показва, не се среща с журналисти и дори не позволва да го снимат, за такива журналисти не остава особен смисъл да идват тук.

Този път често изказват мнение и ръководители на софийските офиси на германски фондации.

Шоуменът, който изведнъж млъкна

От единственото му интервю за “Монд” се обяснява в заглавието, че е певец, който обръща политиката нагоре с краката. Как и в името на какво – не е съвсем ясно.

Боряна Джамбазова направи най-добрия му портрет за западна медия. В “Политико” тя, например описва как след четвърт век говорене от екрана на телевизорите той изведнъж е млъкнал напълно. В обширната статия се посочва откъде идва странното име на партията му и се прави опит да се опише екзотиката – на лидера и на организацията. За западния читател са преведени заглавия на албуми на Слави Трифонов като “Ръгай чушки в боба” (Shove Them Peppers in the Beans) и “Шат на патката главата” (Hack Off the Duck’s Head).

Популярността на подобни “бисери” на българската поп-музика трудно се обяснява накратко. Но пък е напомнено, че с цел политическо позициониране Трифонов е преминал към патриотично-националистически теми, възрожденски песни и зелени знамена “Свобода или смърт” по празните седалки на последния си концерт.

Целият текст прочетете тук.

Източник и заглавна снимка: Дневник


Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции