<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=38836" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Как системата ВАР прави футбола дори още по-противоречив?

04 Юли 2019
0 1115

Имаше футбол преди ВАР и определено ще има и след ВАР, но в момента е "златната епоха" на системата и нищо не може да промени факта, че тя е в центъра на футболните дискусии.

 

Мисълта, че ВАР може да сложи край на противоречията се оказа смешно погрешна, тъй като те дори се влошават. Инцидентите, които преди се решаваха от съдия, който правеше разбираемо отсъждане в трудна ситуация, вече се възприемат като част от по-сложен процес, който е една малка част от цялостното решение.

 

Не толкова отдавна, победата на Бразилия с 2:0 над Аржентина в полуфинала на Копа Америка би била смятана за нищо повече от лесна победа за домакините.

 

Дискусията щеше да бъде за това, че най-сетне Габриел Жезус бе вкарал първия си гол за страната си и за ефективността на връзката му с Роберто Фирмино, който го вкара в мача по време на почивката в резултат на усърдната му работа в Манчестър Сити.

 

В по-дългосрочен план можеше да се попита къде се вписва Неймар в този състав на Бразилия и дали Бразилия е по-спокоен, по-добре балансиран отбор без своя пътуващ цирк.

 

Аржентина би се замислила за удара на Серхио Агуеро, който уцели гредата и този на Лионел Меси, който също отхвъркна от гредата в първенство, което въпреки всичко бе подкопано от надежда.

 

Това бе може би най-доброто им представяне под ръководството на Лионел Скалони, който вероятно ще бъде заменен след третото място, и вероятно най-доброто им представяне след полуфинала над Парагвай в Копа Америка през 2015 година.

 

Докато Агуеро и Mеси показаха само проблясъци от най-добрата си форма, имаше огромна надежда за изравнени сили, заради представянето на някои футболисти от по-младото поколение като Лаутаро Мартинес, Николас Таляфико и Леандро Паредес.

 

Вместо това обаче доминираше ВАР.

 

"Целият терен беше срещу нас. Ръководството на КОНМЕБОЛ ще трябва да предприеме някакви мерки. На съдиите в този турнир им е омръзнало да вдигат фалове заради глупави ситуации и докосвания с ръка, а на всичкото отгоре дори не си направиха труда да използват системата ВАР. Имаше два ясни фала, които щяха да доведат до наказателни удари, но не ни ги дадоха.

 

Всички картони бяха за нас, а за тях нищо. Това са моменти от играта, които ще ви разстроят и ще ви демотивират. Реферът просто не беше честен", каза Меси.

 

Двата специфични инцидента, за които той спомена, се случиха в последните 20 минути от играта.

 

Първо, Агуеро, който се опитваше да подаде на Меси, бе спънат от Дани Алвес в наказателното поле. Топката беше изчистена, а Жезус изскочи напред, за да вкара втория гол за Фирмино.

 

Ако това обаче беше фал, тогава очевидно играта щеще да поеме по друг път, но имаше ли такъв? Това е и моментът, където ВАР създаде друг проблем, който на пръв поглед изглеждаше нищожен.

 

Дани Алвес, доколкото е възможно да се каже от повторенията, гледаше в Меси, когато Агуеро се блъсна в него. В този момент, единственият загрижен аржентинец е Скалони, тъй като никой от играчите не изглеждаше притеснен, въпреки че Агуеро беше на земята.

 

Вероятно е било проверено, но от колко ъгли?

 

Както знаем, фалът, присъден на Англия в полуфинала на Световната купа на жените ясно показа, че дадена ситуация може да изглежда по един начин от даден ъгъл и много по-различна от друг.

 

Вторият инцидент беше повече от лек контакт. Докато Николас Отаменди се приближаваше към левия ъгъл на наказателното поле, Артур го блокираше с рамо.

 

Отново, при първото гледане, това не изглеждаше като нищо необичайно, защото е нещо, което се случва в наказателните зони през цялото време.

 

От колкото повече ъгли се гледаше обаче, толкова повече ставаше ясно, че Артур, който всъщност стоеше неподвижен, бе заключил рамото си и го бе насочил към Отаменди, за да се увери, че контактът е тежък. Това не е ли фал?

 

Ето и още един резултат от ВАР – никой, без значение колко футбол е гледал, не може да се довери на очите си.

 

Инстинктите на играчите, съдиите и зрителите, че нещо просто изглежда като фал, вече не се прилага. Още по-лошо е, че правилата са различни в различни ситуации и в различните части на терена.

 

Някои неща като инциденти в наказателното поле или водещи до гол биват проверявани, а други не.

 

В миналото, фал по средата на полето неоминуемо щеше да бъде зачетен, но вероятно нямаше да бъде в наказателното поле.

 

Сега обаче нещата се обърнаха и дори най-малкият контакт в наказателното поле може да доведе до санкция.

 

В миналото, въпреки че Меси и Скалони можеха да мрънкат, съмнително е дали някой освен най-параноичния фен на Аржентина би видял нещо неблагоприятно в резултата.

 

Но дори и ако заглавието във в."Кларин", осъждащо „смущаващите грешки” изглеждаше преувеличено, е трудно да не признаем, че Меси беше прав за думите си.

 

Какво е проверено, колко внимателно и дали това наистина бяха незачетени наказателни удари, които можеха да променят хода на срещата?

 

Ако трябва да сме честни – никой не знае.

 

 

Източник: The Guardian

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции