Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Как Шотландия изтри Гвиана от своето минало
Как Шотландия изтри Гвиана от своето минало
По света
04-17-19
добавено
732
прегледа

Крайбрежието на Гвиана в североизточния край на Южна Америка не прилича особено много на шотландските "Високи земи" в най-северната част на Великобритания, защото калните крайбрежни води имат малко общо с буйните зелени планини и хълмовете на планините. 

 

Ако тези пейзажи споделят нещо помежду си, то това е тяхната отдалеченост - единият на ръба на бивша империя, обгорен от безмилостното екваториално слънце, а другият -  на ръба на Европа, безмилостно брулен от силните атлантическите ветрове.

 

Погледнете по-отблизо обаче и ще видите приликите: Алнес, Анкервил, Беладръм, Боръм, Кроматри, Кулкарн и общо 30 други локации южно от столицата на Гвиана - Джорджтаун, намекват за скритата връзка връзка на Гвиана с шотландските планини, намиращи се на около 5000 мили от нея.

 

Гвиана е страна, която приветства много религии, включително християнската, хиндуистката и мюсюлманската - черти на колониалното минало, което включва трафик на хора от различни континенти към мъчителен живот на робство.  

 

Същите тези хора по-късно се заселили и направили Гвиана свой дом. Това я прави известна и с името "земя на шест народа", заради населението от африкански, индийски, китайски и европейски произход, както и от местни индианци и смесени групи.

 

Гвиана обаче не е включена в учебниците по история или училищната програма във Великобритания.

 

Това е доста изненадващо предвид факта, че британците са имали огромна роля в създаването на нейната нация и колко централна е била тази колония за индустриалното богатство и растеж на Обединеното кралство през 19 век. 

 

Една от най-големите забележителности в южноамериканската държава е огромното имение в пясъчен цвят - родният дом на семейство Бейли, което сега е собственост на Александър Бейли, наследено от баща му - ексцентричният лорд Бъртън, който почина през 2013 година. 

 

Покойникът бе горд собственик на имота и собственоръчно охраняваше земите си ожесточено до края на дните си.

 

Дори има история, в която се разказва, че той тръшнал капака на кола върху ръцете на шофьор, който имал смелостта да се опита да отстрани повреда от двигателя си пред входа на имението.

 

Днес имотът от 44515.4 декара може да бъде нает за „ексклузивни домашни партита” и корпоративни събития, като гостите имат възможност да прекарат известно време в голямото имение или да практикуват стрелба, риболов и плаване в обширните земи на имението.

 

Това е впечатляващо наследство, още повече като приемем факта, че семейство Бейли са водещи "западноиндийски търговци" през 1700-те и началото на 1800-те години, активни в търговията с роби и управлението на плантациите в Карибите. 

 

Братя Александър и Джеймс, заедно с братовчед си Джордж, започнали да търгуват в Сейнт Китс и Гренада като компанията Smith & Baillies през 1760-те години. 

 

Техните интереси бързо се разрастват и те създават плантации в Ямайка, Невис, Сейнт Лусия, Тринидад и Тобаго.

 

Когато почвите на съседните острови вече били експлоатирани, екскурзии, които семейство Бейли прави в Гвиана, представили една доста по-плодородна и необработена територия. 

 

Вследствие на това, там братята Бейли създават няколко плантации, като те им носят значителни печалби дори и след премахването на робството.

 

Законът за премахване на робството от 1833 година, не просто го прекратява, но и компенсира 46 000 собственици на роби за загубата на “собственост”. 

 

Тъй като плантациите в Гвиана са били най-вече фокусирани върху производството на захар, а на такива плантации се полагала компенсационна сума от 100 лири на работник, в сравнение с 18 лири за неквалифициран работник на терен, семейство Бейли и други собственици на захарни плантации получили огромни компенсации за своите имоти в Гвиана.

 

В резултат, братята получили общо 110 000 британски лири, което днес се равнява на около 9,2 милиона паунда, за обезщетение за загубените 3100 роби.

 

Те инвестират тези пари в закупуването на огромни площи земя в шотландските Високи земи, с което до голяма степен с печалбите си от робството осигуряват, че те и техните потомци ще се превърнат в едни от най-влиятелните собственици на земя в северната част на Шотландия.

 

Трудно е да се осмисли, че мрежа от шотландци са използвали плантациите в Гвиана като „схема за бързо забогатяване“, използвайки печалбата от хора, които са били жертви на трафик, без да се замислят за трагичните последици.

 

Лошото в цялата история е, че хората в Гвиана изглежда не са наясно с връзката си със Шотландия. 

 

Много от хората там знаят за борбата на бунтовническия робски лидер Къфи и въстанието на робите през 1763 година, но никъде в учебниците и училищата не се споменава за търговията с роби.

 

Въпреки разстоянието и опасностите, които Гвиана крие, шотландците сметнали, че наградата е по-важна от рисковете. 

 

Ползите били много - голяма част от хората, които се връщали от Гвиана, купували земи и имоти, които подобрявали селскостопанската дейност в Шотландия, а печалбите от плантациите също така засилили и индустриалната дейност.

 

Икономическите ползи от робството оказали огромно влияние върху почти всяка част от шотландската икономика, като например бум в риболова на херинга в планинските езера, тъй като тази риба е била основен износ за Карибите, която поради богатото си съдържание на протеини била използвана за изхранването на робите.

 

По същия начин, на Западните острови във Великобритания, по-известни като Външните Хебриди, много работници са били наети за производство на груб плат, известен като робска тъкан, който бил предназначен за износ в колониите. 

 

Всъщност, градът Кромарти е спечелил толкова много от робството, че е бил един от градовете, които са били против срещу премахването му.

 

Шотландците също така извъшрват първите корабни товари на индийски работници в Гвиана, малко след премахването на робството. 

 

Твърди се, че Джон Гладстон, който е бил известен собственик на плантации в Гвиана, пише на Франсис Макензи Гиландърс от Gillanders, Arbuthnot & Co в Калкута, в търсене на нов източник на евтина и лесно контролируема работна ръка.

 

Гиландърс вече бил изпращал индийци в Република Мавриций и бил готов да изпълни искането на Гладстоун.

 

В резултат, той не забеляза никакви трудности с новите си "служители", заявявайки, че имат „малко желания отвъд яденето, спането и пиенето“ и ги описва като „по-близки до маймуната, отколкото човека“, без да знаят за „мястото, на което са дали съгласие отидат или пътуването, което им предстои”.

 

Пристигането на корабите Уитби и Хеспер в Гвиана през 1838 година дава началото на трафикът повече от половин милион индийци в Карибите, за да работят в плантациите до 1917г., когато практиката бива забранена.

 

Това, което е шокиращо, имайки предвид степента на участие на шотландците в историята на Гвиана, е начинът, по който ролята им е изтрита от историята. 

 

Не много шотландски граждани имат някаква представа къде изобщо се намира Гвиана или какво е нейното значение за индустриалния растеж на собствената им страна.

 

За разлика от Ливърпул, Бристол или Лондон, в Глазгоу има съвсем малко признания към обществените сгради, финансирани от търговията с роби. Улица Бюканън, улица Гласфорд и улица Инграм са кръстени на имената на известни роби, но това не се споменава никъде в историята му.

 

Това може би е в следствие, че Шотландия представя себе си като жертва. Това е трудно да се промени, защото тази идеология е вградена изключително дълбоко в шотландското самосъзнание,а и последното нещо, което биха искали да направит, е да се превърнат в тирани. 

 

Ролята на Шотландия в Британската империя не е малка, тъй като са имали огромна роля в мащабния трафик на хора с цел печалба.  Колкото и неприятен да е този факт, той допринася за нашето разбиране относно расите и как търговията с хора от отдавна присъства в човешката история. 

 

Прикриването на тези факти значи повторното ограбване на хората от историятата на предците им и премахването на тяхното чувство за принадлежност и място в света.

 

За щастие обаче вече се предприемат стъпки за признаване миналото на търговията с роби с шотландско участие - има редица кампании за създаване на музеи на робството, за изграждане на паметници, а също така и за поставянето на плакети в цялата страна по статуи, улици и домове, свързани с търговията с роби. 

 

Освен това, през септември 2018 г. университетът в Глазгоу публикува доклад, който разкрива, че институцията се е възползвала директно от търговията с роби, въпреки водещата си роля в движението за премахването му.

 

Университетът вече стартира и „програма за репаративна справедливост“, която включва създаването на център за изучване на робството, както и сътрудничество с индийски университети.

 

Независимо от това обаче, едно нещо важи с пълна сила - колкото и да се опитваме да прикрием миналото си, то рано или късно бива разкрито.

 

Източник: The Guardian