Следва: "Ритаха ме пр...

“Конституцията на Борисов” дава нови права на главния прокурор и отнема от президента. Какво още предвижда?

17 Август 2020
0 9693

Обещаният от премиера Бойко Борисов “рестарт на държавата” предвижда да се засили и без това неимоверното влияние на главния прокурор и да се ограничат правомощията на президента, пише Mediapool.

Това е залегнало в проекта за конституция, внесен от ГЕРБ на 17 август в отговор на продължаващите 40 дни граждански протести, подкрепяни от президента Румен Радев и искащи оставката на кабинета и главния прокурор Иван Гешев.

Проектът предлага ръководителят на държавното обвинение да получи право да се намесва директно в законодателния процес чрез съдебния съвет на прокурорите, който да получи право на законодателна инициатива.

ГЕРБ депозира проекта за нова Конституция в парламента

Другата голяма промяна, предлагана от т.нар. “Борисовска конституция”, е да се отнемат правомощията на държавния глава да утвърждава със свой указ назначенията на главния прокурор и шефовете на двете върховни съдилища.

ГЕРБ внесе проекта за нова Конституция в парламента (ДОКУМЕНТ) - NOVA

Издаването на тези укази е сред малкото конституционни правомощия на президента да има някакво влияние при избора на “тримата големи” в съдебната власт.

Президентът може да върне най-много един път кандидатурата, гласувана от Висшия съдебен съвет, но след повторното ѝ гласуване в съвета е длъжен да подпише указа. Именно това се случи с избора на Иван Гешев за главен прокурор миналата есен, когато Румен Радев се солидаризира с позицията на неправителствени организации, извънпарламентарни партии и граждани, които се обявиха против кандидатурата на Гешев, обявявайки го за инструмент на задкулисието, командвано от ДПС и Делян Пеевски.

По този начин исканата от ГЕРБ конституционна реформа всъщност е огледало на политическата конюнктура.

Според източници от управляващата партия самата идея за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова конституция идва от Пеевски, с което му гарантира съхраняване на статуквото чрез закрепване на сегашното управление. Това ще се случи благодарение на заложените срокове за обсъждане на ВНС и конституционните поправки – максимумът е пет месеца, тоест до пролетта на идната годината. Освен това ГЕРБ и ДПС планират да си гарантират “електорални бонуси” чрез въвеждането на мажоритарен избор на депутати в добавка към пропорционално избираните.

“Борисовската конституция” предвижда и премахването на Великото Народно събрание (ВНС). Всеки парламент ще може да прави радикални промени в структурата на държавното устройство, стига да се събере мнозинство от 180 депутатски гласа.

В събота правосъдният министър Данаил Кирилов каза, че проектът за нова конституция ще изпълни всички препоръки на Венецианската комисия. От изпратения до медиите проект става ясно, че това не е вярно. Главният прокурор остава напълно недосегаем, неговото влияние в прокурорския съвет дори се засилва, а за капак получава право и на законодателна инициатива.

Законодателната инициатива може да бъде нещо изключително опасно в ръцете на главния прокурор, който може да упражни сериозно влияние върху депутатите чрез монопола си върху наказателната репресия. Главният прокурор и представителите на подчинената му институция ще имат шест гласа в прокурорския съвет. Парламентът получава петима представители, което блокира всяка възможност за демократична отчетност на прокуратурата.

Според предложената “Борисовска конституция” капсулираният прокурорски съвет трябва да избира всеки следващ главен прокурор, което гарантира възпроизводството на сегашния порочен модел. ГЕРБ не отваря и дума за създаване на независима структура, която да следи за действията на ръководството на държавното обвинение и поставянето му под гражданска и парламентарна отчетност.

Главният завинаги

Депутатите получават правомощието да изслушват главния прокурор на всеки шест месеца. Освен това вече ще могат да го питат и за конкретни разследвания. Тук обаче има сериозен проблем – информация за определено дело ще се дава от главния само след разрешение от наблюдаващия прокурор. Пак по силата на същата конституция, наблюдаващият прокурор е подчинен на главния, тъй като той осъществява методическо ръководство върху работата на всички прокурори. Теоретично главният прокурор би могъл да забрани на наблюдаващия да дава информация и депутатите съответно да не я получат.

Единствената реална промяна, касаеща шефа на държавното обвинение, е продължителността на мандата му. Тя се намалява от седем на пет години. Същото трябва да се случи и с мандатите на председателите на двете върховни съдилища. За тези корекции обаче не е нужно да се свиква ВНС.

Другата промяна е в структурата на Висшия съдебен съвет. Вместо съдийска и прокурорска колегии, както в момента, ще има два отделни съвета. Променя се съотношението между професионална и политическа квота в съдебния. В момента парламентът и съдиите избират по равен брой членове – шест за всяка квота. Занапред съдиите ще гласуват за един член повече, т.е. общо седем. Парламентът ще излъчва шест. Членове по право остават председателите на върховните съдилища.

Обратно ще е съотношението в прокурорския съвет. Петима от членовете му ще се излъчват от парламента, а четирима – от самите прокурори. Главният прокурор остава член по право.

Депутатите – наполовина, ликвидиране на ВНС

Една от най-съществените промени е намаляването на броя на депутатите от 240 на 120. По всеобщо мнение на юристи, свикването на ВНС е нужно единствено за тази реформа, както и за прекратяването на ВНС.

Миналата седмица премиерът обяви, че иска да се намали и броят на депутатите във ВНС. Той предложи от 400 те да станат 200. В предложения проект обаче ВНС изобщо липсва, което значи, че управляващите предлагат премахването му за в бъдеще. Правомощията на ВНС се прехвърлят на обикновено Народно събрание, но се въвежда по-голямо мнозинство.

Практически това значи, че занапред основополагащи въпроси за устройството на държавата ще бъдат решавани само от обикновен парламент, който получава правомощията да променя изцяло и конституцията.

Явно юристите на ГЕРБ толкова са бързали, че при писането на “новата конституция”, в която се премахва Великото Народно събрание в чл.171 е написано, че промените в конституцията се подписват от председателя на “Великото Народно събрание”, вместо от този на обикновеното такова.

Промяна има и по отношение на самите депутати. В действащата конституция е записано, че народен представител не може да бъде гражданин, поставен под запрещение или ако е в затвора.

Според предложенията на ГЕРБ тези условия се изменят. Депутат не може да бъде осъждано лице за престъпление от общ характер. Което значи, че и осъдените условно не могат да станат народни представители, освен ако не са били реабилитирани.

Мъжете и жените са равни

В проекта на Борисов изрично е записано, че мъжете и жените имат равни права. Това е добавено досегашният текст, който посочва, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

Добавено е още, че “Свободата на вярата и вероизповеданията са неприкосновени”. В действащата конституция е записано само, че “вероизповеданията са свободни”. Сега след това изречение е текстът за неприкосновеността.

Във видеото горе можете да си припомните анонса на Борисов за решението му за “рестарт на държавата” и нова конституция.

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции