<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=87375" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Израел е близ...

Коронавирус: Вижте от какво зависи как ще се развива пандемията нататък

14 Април 2021
0 373

От какво зависи как ще се развива пандемията през следващите седмици и месеци? Как ще влияят мутациите и ваксинациите, по-топлото време или евентуални нови ограничения? Ето по-важните фактори, цитирани от „Ди Цайт“.

1. На какво можем да се надяваме през лятото?

Според авторите на публикацията в „Ди Цайт”, още през май броят на инфекциите рязко ще спадне. А колкото по-слънчеви и топли се окажат юни, юли, август и септември, толкова по-малко новозаразени ще има. Коронавирусите са много зависими от сезона, подчертават експерти от университета в Мичиган, цитирани от изданието. Това е така най-вече заради ултравиолетовите лъчи, които през лятото са до десет пъти повече, отколкото през зимата, и които много ефикасно убиват вируса. Освен това през зимата човешката имунна система се бори срещу вирусите по-трудно отколкото през лятото.

Снимка: Булфото

И накрая: през лятото хората много по-често се събират на открито, където опасността от зараза е значително по-ниска, отколкото в затворени помещения. Във връзка с всичко това германският епидемиолог Клаус Щьор твърди, че през лятото „инфекциозното налягане” ще спадне десет пъти.

СЗО: Има над 4,5 млн. нови случаи на Covid-19 в света за седмица

2.  Възможно ли е да се постигне групов имунитет?

Груповият (стаден) имунитет се постига едва тогава, когато две трети от населението е имунно срещу вируса – в резултат от ваксинация или от преболедуване. Нито в Германия, нито в повечето други европейски държави засега е ясно кога и дали две трети от хората ще придобият имунитет срещу коронавируса. Имунизационните кампании тепърва набират скорост. Според прогнозата на германската фондация „Ханс Бьоклер”, всички желаещи да се имунизират в страната ще получат ваксинация до края на юли, а може би още до края на юни. Нека не забравяме обаче, че част от хората в Германия, а и в цяла Европа, все още са скептични и може изобщо да откажат ваксинация – процентът на тези хора е различен в различните европейски държави. Освен това груповият имунитет зависи много от гъстотата на населението – в гъсто населените градове, например, за него са необходими 90% имунни хора. „Ди Цайт” цитира Марк Липшиц от университета в Харвард, един от водещите световни епидемиолози, който казва, че не знае дали и кога ще има групов имунитет. Липшиц пояснява, че дори ако бъдат имунизирани 80% от хората, а ваксината създаде имунитет у 80% от ваксинираните, това пак води към един обезкуражаващ извод: за групов имунитет трябва да бъдат ваксинирани 100% от хората. А Джереми Фарар, директор на британския Welcome Trust, който инвестира много пари в световното здравеопазване, обобщава, че решение само за Европа не може да има: „Пандемията ще приключи едва тогава, когато приключи в целия свят.”

3.  Най-застрашените

От самото начало на пандемията беше ясно, че особено голяма опасност от тежко протичане на Ковид и от смърт съществува сред най-възрастната част от населението. Учените вече разполагат и със съвсем точна информация за риска. „Важи следният принцип: опасността да умреш от Covid-19 се удвоява на всеки шест години от човешкия живот,” казва пред „Ди Цайт” статистикът Щефан Шолц от института „Роберт Кох”. А при над 60-годишните опасността от летален изход се увеличава допълнително. Сред групата на особено застрашените влизат и хората с хронични заболявания. Рискът от заболяване, от тежко протичане на болестта и от смъртен изход много зависи и от образователното равнище, от хигиенните навици и от социално-икономическото положение на хората – колкото те са по-ниски, толкова рискът е по-висок.

4. Разпространението на заразата сред по-младите

Навсякъде в Европа възрастните хора получават ваксинация с предимство, защото са най-застрашени. Имунизационните кампании обхващат и най-застрашените професионални групи. Така се оказва, че вирусът занапред може „да си търси гостоприемници” най-вече сред децата и подрастващите. В Германия вече беше установено нарастване на новите зарази във възрастовите групи 15-44 години и под 14-годишна възраст, но това отчасти се обяснява с масовите тестове, особено сред учениците. И все пак, опасността от заболяване с тежки усложнения сред по-младите, децата и юношите си остава значително по-ниска, смятат германските специалисти. Все още обаче не е достатъчно проучен въпросът какви могат да са дълготрайните последствия от прекаран Covid-19 сред тези групи. Специалистите наблюдават така наречения „пост-Covid синдром” у редица деца, но засега не се знае нито колко разпространен е той, нито кои фактори го пораждат, нито пък коя е най-добрата терапия.

5.  Помагат ли ограниченията за излизане навън?

Ще има ли нов локдаун?
Ще има ли нов локдаун?

В Германия, а и в цяла Европа, политиците и здравните власти опитват различни мерки. Сред тях са по-строгите или по-меки форми на локдаун, както и въвеждането на „вечерен час” и други ограничения за излизане. Логиката на тези ограничения е, че хората се заразяват най-вече в частни контакти. За ефикасността им обаче все още няма благонадеждни данни. Ефектът от въвеждането на вечерен част се подлага на проверка във Франция и Нидерландия, а Великобритания и Португалия, които бяха тежко засегнати от мутацията В.1.1.7, наложиха сериозни забрани да се излиза от домовете и ограничиха придвижването на хората – което навярно им помогна да овладеят положението. Според едно британско изследване, въвеждането на вечерен час снижава репродукционния фактор R с 6 до 20%. Както е известно, с този фактор се обозначава броят хората, които се заразяват от един вирусоносител. До сходни изводи стига и едно нидерландско проучване. Авторите му твърдят, че R-факторът спада с 40% след затварянето на магазините за стоки от първа необходимост; с 30% в резултат от забраната да се събират повече от двама души от различни домакинства; и едва с 10% от затварянето на училищата и университетите. Известният германски здравен експерт Карл Лаутербах цитира още едно изследване, според което вечерният час може да снижи R-фактора с 13% – в зависимост и от редица други обстоятелства.

В специалното приложение на „Ди Цайт” по темата се изброяват и още фактори, от които зависи развитието на пандемията през идните месеци: Ще съумеят ли болниците да осигурят помощ за всички интензивни пациенти? Как ще се държат новите мутации на коронавируса? Каква е ролята на тестовете?

Източник: Дойче веле

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции