Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Къде отива пластмасата след като я изхвърлим в кофата за боклук? (снимки)
Къде отива пластмасата след като я изхвърлим в кофата за боклук? (снимки)
По света
06-20-19
добавено
1741
прегледа

Питали ли сте се някога какво става с пластмасата, след като я пуснете в контейнера за рециклиране?

 

Според много хора, тя бива прехвърлена към фабрика, където се рециклира и се трансформира в нещо ново.

 

Това обаче не е впечатлението на Нгуен Тай Хонг Там - 60-годишна виетнамка, която е майка на седем деца и живее сред купища мръсна и токсична пластмаса от америка в покрайнините на Ханой.

 

Гледката пред дома ѝ се състои от десетки опаковки от "Cheetos", маркери от "Wallmart" и найлонови торбички на "ShopRite" - верига супермаркети от Ню Джърси, която призовава хората да рециклират торбичките си.

 

 

 

 

Там получава еквивалента на 6,50 долара на ден, за да отстрани нерециклируемите елементи и да сортира каквото остане -  прозрачна пластмаса в една купчина, непрозрачна в друга.

 

Разследване на "The Guardian" установи, че всяка година стотици хиляди тонове американска пластмаса се транспортира до слабо регулирани развиващи се страни по света за мръсния и трудоемък процес на рециклиране, а последиците за общественото здраве и околната среда са повече от мрачни.

 

 

 

 

Екипът от репортери, направил разследването в 11 страни е открил следното:

 

- Само за миналата година, еквивалентът на 68 000 контейнера пластмаса от Америка е била изнесена от САЩ към развиващите се страни, които дори не успяват да рециклират повече от 70% от собствените си пластмасови отпадъци.

 

- Новите точки за рециклиране на пластмасата на САЩ са едни от най-бедните страни в света, включително Бангладеш, Лаос, Етиопия и Сенегал, които предлагат евтина работна ръка и ограничена екологична регулация.

 

- На някои места като Турция, нарастването на чуждестранните "доставки" на отпадъци нарушава процеса на обработка на местно произведените пластмаси

 

- Имайки предвид трудностите на тези страни, хиляди тонове отпадъци от пластмаса остават в САЩ

 

Тези неуспехи в системата за рециклиране допринасят за нарастващото чувство за криза около пластмасата - чуден материал, който е позволил да произвеждаме почти всичко - от четките за зъби до космическите каски.

 

Сега обаче този материал се намира в огромни количества в океаните и дори може да бъде открит в храносмилателната система на човека.

 

"Хората не знаят какво се случва с боклука им", казва Андрю Спайсър, който преподава корпоративна социална отговорност в Университета на Южна Каролина и участва в консултативния съвет на държавата относно рециклирането.

 

 „Те мислят, че спасяват света, но международният рециклиращ бизнес го вижда като начин да печелят пари. Не е имало глобални регламенти - просто дълъг, мръсен пазар, който позволява на някои компании да се възползват от един свят без правила", допълни той.

 

Къде отива пластмасата от Америка?

 

Пластмасата е влязла в масово потребление през 50-те години, но в Тихия океан вече се смята, че е по-често срещана от планктона.

 

Длъжностни лица от цял ​​свят са забранили особено грубите пластмасови замърсители, като сламки и найлонови торбички, но само Америка произвежда 34,5 милиона тона пластмасови отпадъци всяка година, което е достатъчно, за да запълни стадиона "Астродиом" в Хюстън около 1000 пъти.

 

От 9% от пластмасата в Америка, която Агенцията за опазване на околната среда е рециклирала през 2015 година, Китай и Хонконг са обработили повече от половината - това се равнява на около 1,6 млн. тона рециклиране на пластмаси всяка година.

 

Те са създали огромна индустрия за събиране и повторно използване на най-ценните пластмаси, за да произвеждат продукти, които биха могли да бъдат продадени на запад.

 

Голяма част от това обаче, което Америка изпраща, е замърсена пластмаса с храна или мръсотия - такава, която не може да бъде рециклирана и просто е трябвало да бъде депонирана в Китай.

 

На фона на нарастващите опасения за околната среда и здравето, Китай затвори вратите си за всички, освен най-чистите пластмаси в края на 2017 г.

 

От този момент нататък, пластмасовите отпадъци на Америка се превърнаха в глобален топъл картоф, пинг-понг топка, която се прехвърля от държава на държава.

 

Според анализи и доклади, Америка все още доставя над 1 млн. тона пластмасови отпадъци годишно в чужбина, голяма част от които вече почти се давят в нея.

 

Още по лошото е, че много от тези страни се нареждат доста назад по показателите за това колко добре се справят със собствените си пластмасови отпадъци.

 

 

 

 

Проучване, проведено от Университета на Джорджия установи, че Малайзия, най-големият получател на пластмаси от САЩ, след забраната на Китай, е рециклирала 55% от собствените си пластмасови отпадъци, което значи, че не са рециклирани правилно или просто са изхвърляни по сметищата.

 

Индонезия и Виетнам са дори още по зле, като техният процент е съответно 81% и 86%.

 

Как пластмасовите отпадъци подхранват глобалния бизнес?

 

Как стига пластмасата от кофата за боклук до селата в Югоизточна Азия?

 

Чрез търговска мрежа, която пресича океаните и пресича континентите. Това е мрежа, която е сложна, понякога престъпна и в която малко потребители разбират своята роля, а сега тя е в разрив.

 

Първата спирка на компанията "Plastic" на своето няколко месечно пътуване до Азия е съоръжение за рециклиране, където пластмасата се сортира в бали на базата на нейния тип - бутилки от безалкохолно и сокове, опаковки и др.

 

Отпадъчната пластмаса е стока, а брокерите за рециклиране търсят в САЩ и в чужбина купувачи, които искат да разтопят пластмасата, да я превърнат в пелети и да я превърнат в нещо ново.

 

В миналото имаше икономически смисъл да се доставя пластмасата в Азия, тъй като корабоплавателните компании, които транспортират произведените китайски стоки в САЩ, остават с хиляди празни контейнери за транспортиране.

 

При липсата на американски стоки, които да ги запълнят, компаниите вече са готови да пренасят рециклирането на Америка на най-ниските цени.

 

 

 

 

С прехвърлянето на пластмасата на САЩ в страни, които никога не са я виждали в такива количества, местните жители определено имат причина да са притеснени.

 

"Помирисвате ли това? Това е нищо. По-лошо е към вечерта. Миризмата става направо задушаваща"", каза Хелън Лота - 47 годишна продавачка, докато стои пред магазина си.

 

"Понякога е трудно да се диша. Много от нас тук се разболяват. Заведох дъщеря си в болницата, защото кашляше ужасно много, но рентгеновата снимка е ясна -  кашлицата е причинена от миризмата", допълни тя.

 

И все пак рециклирането е и един от най-големите източници на доходи в района.

 

Длъжностни лица и жители, интервюирани от „The Guradian“, заявиха, че са смятали, че пластмасата, която се обработва в техния град, е пласмаса, която идва от тяхната държава.  Никой не осъзнава, че част от нея се транспортира от САЩ.

 

Как хората се борят за промяна?

 

Екологичните и социални последици от износа на пластмаси от Америка са шокиращи дори за тези в индустрията.

 

Боб Вензлау се смята за един от бащите-основатели на американската система за рециклиране, като помогна за стартирането на програмата в Пало Алто, Калифорния, през 1976 година.

 

"Програмата започна с наистина добро намерение -  преди се чувствах толкова горд" , казва Уензлау.

 

Сега, след като научи за въздействията, които износът на страната има в чужбина, той каза, че „сърцето го боли, защото системата вреди”.

 

Наскоро Вензлау е убедил градския съвет на Пало Алто да предприеме мярка, която да изисква от рециклиращите в града да докладват за социалните и екологични последици от рециклирането на пластмаса, която идва от чужбина.

 

Дори в Сан Франциско, който отдавна е известен с високия процент отпадъци, които може да рециклира, ръководителят на програмата за рециклиране на отпадъците в града твърди, че системата се проваля.

 

„Простият факт е, че се произвежда твърде много пластмаса и то в много различни разновидности. Съществуват малко, ако има изобщо има такива, наистина надеждни крайни пазари за нея", допълни той.

 

Проучване, публикувано тази пролет от екологичната група "Gaia", документира американския износ на пластмаси за страните, които ги получават.

 

„Въздействието на промяната в търговията с пластмаси в страните от Югоизточна Азия е зашеметяващо - замърсени води, развалени реколти, респираторни заболявания от излагането на изпаренията от изгарящата пластмаса, както и увеличение на организираната престъпност, изобилстват в районите, които са най-изложени на доставки на пластмаса от чужди страни.

 

Тези страни и техните хора поемат икономическите, социалните и екологичните разходи на това замърсяване, което вероятно ще продължи и през следващите поколения", пише в доклада.

 

За много експерти най-страшният пример за това как една нерегулирана промишленост за рециклиране може да надвие една страна е Малайзия.

 

Веднага след забраната на Китай, тя се превърна в топ дестинация за американската пластмаса и все още плаща цената за това.

 

През първите 10 месеца на 2018 г. САЩ изнася 192,000 метрични тона пластмасови отпадъци в Малайзия с цел рециклиране. Някои от фабриките имат лицензи за обработка на чужди отпадъци. Някои имат само лицензи за работа с малайзийски пластмасови отпадъци, но тайно обработват чужди отпадъци.

 

Често такава „обработка“ всъщност означава незаконно изгаряне на пластмаса, като токсичните изпарения се вдишват от малайзийци, живеещи в близост до нелицензираните фабрики и сметища.

 

Въпреки това, незаконният внос на американски отпадъци продължава, защото според министъра на околната среда в Малайзия - Йо Би Ин, много превозвачи просто променят кодовете на документацията за своите товарни контейнери, за да изглежда, че изпращат нова пластмаса, която не се регулира, за разлика от тази, която е стара и се нуждае от рециклиране.

 

Продължаващото пристигане на чуждестранни пластмаси не е изненада и за Панг Сонг Лим - 44-годишен строителен инженер, който живее в Сунгай Петани, град от половин милион в северозападната част на Кеда.

 

Длъжностни лица твърдят, че там най-вероятно има 20 незаконни фабрики за преработка на пластмаси, а всяка вечер по залез слънце Лим приготвя къщата и носа си за атаката от изгарянето на чуждите пластмасови отпадъци наблизо.

 

"Обикновено започва след осем часа вечерта. Изгоряла пластмаса… киселината… често изпитвам болки в гърдите. Опитвам се да запечатам прозорците си и да блокирам килима под вратата...", споделя Лим.

 

"Събуждаш се в полунощ заради миризмата...", каза Кристина Лай, която е активиска от Сунгай Петани.

 

"Един ден тази земя ще бъде превзета от боклук, а не от хора", допълни тя.

 

 

Източник: The Guardian