Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Лозан Панов в страната на чудесата
Лозан Панов в страната на чудесата
gospodari.com
01-18-19
добавено
9118
прегледа

Датата е 11 декември 2015 г. Върховният касационен съд отбелязва 135-тата годишнина от създаването си. Избраният за председател в началото на годината Лозан Панов произнася реч. Тази реч обаче е по-особена и вместо честитки и пожелания, Панов отправя унищожителна критика към правителството и парламента, които се готвят да приемат конституционни промени от изключителна важност за съдебната власт – разделяне на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска колегии, промяна в начина на избиране на членовете им. Политическите сили няма да посмеят да приемат всички промени, предлагани от тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Няколко дни по-късно той ще подаде оставка заради провалената реформа с думите, че в България не може да се говори за върховенство на закона, а за върховенство на главния прокурор.

 

До оставката обаче има още седмица. Панов, очевидно знаейки какво се готви, заявява пред съдиите: „Но както казва Рузвелт: "В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено". Затова, ако за четвърт век демократично съществуване държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено. Ако тези, които останаха не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партиите ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено. Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено”. И завършва с призива:

 

„Не на страха!”

 

В тези думи няма нищо невярно. Нещо повече – вероятно всеки български гражданин би се съгласил с тях. Но случаят е малко по-различен. Тези думи не са произнесени от кого да е, а от един от най-висшите представители ан съдебната власт. Панов е един от „тримата големи” в системата наред с главния прокурор и председателя на Върховния административен съд. А висш съдия да каже на висок глас това, което си мислят хората, е необичайно. Направо е прецедент. Но чудесата тепърва предстоят.

 

Речта на председателя на ВКС има силен отзвук, но никак не се харесва на политическите сили. Още по-малко пък има харесва протестът на съдии, които излизат пред Съдебната палата, облечени в тоги и с искане за истинска съдебна реформа. В протеста участва и Панов.

 

Само няколко дни по-късно премиерът Бойко Борисов ще изрази разочарование от действията на Панов. Но ще извърти нещата в своя полза – досега всички смятали, че съдията е негов човек, но след като го критикува, това не е вярно. „Бих коментирал само, че когато беше изборът на г-н Панов, а той беше от този Висш съдебен съвет, и много скоро същите тези хора го хулеха по безобразен начин, че той е кандидатура едва ли не моя, на ДПС, на кой ли не. Хубавото е, че архивите остават и същите медии, които сега го възхваляват, тогава го сриваха със земята и това до голяма степен обяснява колко е лошо да се говори само за личности”, казва той.

 

Не закъсняват реакциите и от други места. Седмица след речта пред сградата на Висшия съдебен съвет на протест срещу Панов излизат...ученици. Те не са съвсем наясно от какво са недоволни, но са на мястото си, за да могат да ги снимат телевизионните камери. След това се включва и самият съвет. В етичната му комисия постъпва сигнал срещу Панов, че е отправял политически послания и първото заседание на съвета за новата 2016 г. е по повод речта му. Сигналът срещу Панов е подаден от неизвестната дотогава организация „План Б”, чийто членове държат плакати с надпис „Лизан Пантоф”. Като представител на „План Б” пред камерите застава 28-годишната тогава Любена Павлова, която обяснява, че се е захванала с организацията само поради нетърпимостта си към корупцията. Така реакцията от една реч, в която се искат нормални неща като независимост и реформа на съдебната система, стига до абсолютно ненормални критики и доноси срещу автора й. Истинско чудо, но не последното.

 

(Две години по-късно от публикации на „Дневник” и „Капитал” ще стане ясно, че Павлова е сключила брак с бившия следовател Петьо Петров. Той напуска системата, след като три съдебни състава заявяват, че е осъществил провокация към подкуп по делото срещу някогашния военен министър Николай Цонев. След това банкерът Цветан Василев ще разкаже, че е чувал от депутата от ДПС Делян Пеевски, че Петров е „гениален изрод” и можел да спретне обвинение на всеки. За провокацията към подкуп така и не започва разследване).

 

Само няколко дни след речта на Панов за всички е ясно, че той вече не се харесва на силните на деня и не може да разчита на защитата им. Логично -когато председателят на ВКС иска Висшият съдебен съвет да извика на изслушване премиера Бойко Борисов, предложението се отхвърля. Панов настоява за изслушване на министър-председателя, защото името му се споменава в записите по скандала „Яневагейт” – разговори между бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова, в които се разкриват схеми за търговия с влияние в съдебната система. Наред с името на Борисов се споменават и тези на главния прокурор Сотир Цацаров и на Делян Пеевски.

 

След като съветът отказва изслушване на премиера, Панов слиза при журналистите и показва есемес, който му е изпратил Борисов. Всъщност съобщението е изпратено до министър-председателя от друг член на съвета и гласи: „Лозан Панов отново предложи да ви викаме във ВСС по записите за двете каки. Не го приехме”. „Двете каки” е фразата, с която самият Борисов омаловажава скандала, а есемесът е препратен вероятно да се покаже на Панов, че няма никакви шансове за успех. Председателят на ВКС обаче го показва пред медиите. "Време е съдебната власт да запази достойнството си", заявява той.

 

Скандалът е толкова голям, че малко по-късно самият Борисов идва в съвета. Съдебните кадровици му стават на крака, а премиерът започва да им се кара и да ги обвинява, че го атакуват политически. „С какво заслужавам да ме вкарвате във филми, да гърмят медиите, че аз съм направил нещо спрямо вас? Който иска да се занимава с политика, да дойде там на другия терен и да ме бие на избори”, казва той. Резултатът от това посещение е, че членовете на съвета му се извиняват и се обръщат срещу Панов.

 

Ехото от скандала с есемеса оттеква няколко месеца и след него вече е абсолютно сигурно, че Панов не може да разчита на кой знае каква подкрепа, ако не се броят четирима-петима души в съвета, чийто гласове обаче не стигат, за да се прокара решение или пък да се упражни някакво по-сериозно влияние.

 

В играта срещу председателя на ВКС се включва и главният прокурор Сотир Цацаров, като и неговите приближени в съвета. Сред тях са шефът на етичната комисия Ясен Тодоров, както и представляващият съвета Димитъв Узунов, който е сред най-гръмогласните критици на Панов. Те обаче не са единствените. Още от избирането му за главен прокурор в края на 2012 г. около Цацаров има сформирано стабилно мнозинство, което незименно го подкрепя и може да прокара всяко решение, независимо колко е скандално.

 

Конституционните промени са приети както управляващите ги искат, правомощията на главния прокурор не са пипнати и той остава всесилен, без някой да може да му държи сметка. Цацаров и мнозинството в съвета настояват европейският мониторинг върху съдебната система да отпадне, Панов се противи. Следващите месеци минават в словесни престрелки между съдията и членовете на съвета. Конфликтът е явен, но не е чак толкова остър както по времето на есемеса от Борисов.

 

През пролетта на 2017 г. обаче собственикът на „Овергаз” и издател на в. „Сега” Сашо Дончев обявява, че Цацаров го е извикал на среща в кабинета на бизнесмена Георги Гергов в ЦУМ и го е заплашвал. Цацаров отрича, а Панов настоява за проверка на случая. „Мълчанието на агнетата не трябва да се случва”, заявява той пред Висшия съдебен съвет, от който иска проверка на случая. Само два дни по-късно, преди насроченото по същата тема заседание, пред сградата на съвета се появяват няколко момчета с маски и с...отсечени и

 

одрани ангешки глави в ръце.

 

Те не казват нищо, просто стоят пред съвета и чакат Панов.

 

Междувременно мнозинството във ВСС се хвърля в люта отбрана на главния прокурор. Заявено е, че на Цацаров се вярва и няма нужда от никаква проверка. Такава, естествено, не се случва. Случаят се потулва, а Панов записва в актива си поредното чудо. Във всяка нормална страна искането да се провери дали главният прокурор натиска бизнесмен, би било най-логичното. У нас се посреща с одрани животински глави и нападки.

 

Тази явна заплаха срещу Панов далеч не е единствената. Само два месеца по-късно става ясно, че задната лява гума на колата му е била с разхлабени болтове. Това е забелязано от него и шофьора му при пътуване към Берковица. Скандалът тръгва с пълна сила, тъй като Панов ползва кола на НСО, която би трябвало да се проверява щателно, а развиването на болтовете съвпада и с искането му в да се провери срещата Цацаров-Дончев, заради което съдията вече е заплашван и с агнешките глави.

 

Военната прокуратура започва проверка по случая с болтовете. За разлика от много други, тази приключва светкавично – само за няколко дни. Прокуратурата отказва да разследва инцидента с обяснението, че болтовете са се развили от само себе си. „Няма никакви данни за умишлено повреждане на лекия автомобил от трети лица”, установява проверката. Това абсурдно обяснение на прокуратурата води до реакция от фирмата „Мерцедес”. В нея е записано, че досега няма случай в цялата история на компанията болтове на гума да са се развили сами. Това, заявяват от фирмата, е възможно, само ако въпросните болтове не са били затегнати правилно. Така разследващите стават за смях, но главният прокурор набързо приключва темата с една-единствена фраза: „Ако мислите, че следя становищата на „Мерецедес”.

 

През следващите месеци на фронта Панов – главен прокурор – съдебен съвет настъпва известно затишие. То е обяснимо – първо сменя се съставът на съвета. И второ – наближава европредседателството на България, по време на което правителството полага всички усилия за тишина и спокойствие. Шестте месеца на председателството обаче бързо изтичат и всичко си тръгва постарому. Междувременно, през април 2018 г. прокуратурата и създадената наскоро Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) арестуват зрелищно кметицата на столичния район „Младост”

 

Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова

 

и ги обвиняват в подкуп. Те са вкарани в ареста за над 8 месеца, а през това време Върховният касационен съд излиза с тълкувателно решение, според което КПКОНПИ не може да иска да се отнема имущество на човек, който е бил оправдан от съда или пък разследването срещу него е било прекратено. Решението се възприема като удар срещу комисията, макар че касае само стария закон, по който тя работи. Председателят й Пламен Георгиев заявява, че така ще бъде загубена завинаги възможността да се иска отнемане на имущество по някои шумни дела. Сред тях е и това срещу бившия зам.-шеф на ДПС Христо Бисеров, оправдан за данъчни престъпления.

 

Атаките срещу Панов отново започват. КПКОНПИ го критикува заради тълкувателното решение, а управляващите се втурват да приемат закон, с който да заобиколят решението.

 

Става ясно, че антикорупционната комисия проверява Панов заради данъчна ревизия, която установява, че той дължи данъци. КПКОНПИ го вика на разпит, Панов отказва да се яви. Комисията го критикува, че се опитва да се постави над закона.

 

През ноември миналата година Панов произнася реч на международна съдийска среща в София. Там заявява, че страната уверено върви към автокрация. „Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол”, казва той. Естествено, пак започват критики.

 

Но Панов ядосва противниците си най-много като разпорежда проверка на делото срещу Иванчева след поредния отказ на съда да я освободи от ареста. През последните месеци

 

процесът срещу нея се е превърнал в емблема.

 

От едната страна са КПКОНПИ и прокуратурата, които я мачкат с всички средства. И колкото по-успешно го правят, толкова повече у обществото се увеличава съмнението, че тя е жертва. От прокуратурата се опитват да се намесят по безпрецедентен начин в работата на съда и предлагат материалите срещу Иванчева да не се дават за проверка. Все пак такава е направена и са установени нарушения. Проверяваните съдии от апелативния спецсъд обаче пишат писмо срещу Панов до Висшия съдебен съвет. Съветът решава, че председателят на ВКС трябва да бъде проверен от инспектората. Такава проверка, на пръв поглед безобидна, всъщност е много опасна. Ако инспекторатът реши, че Панов се е намесил в работата на съдиите, това би могло да доведе дори до отстраняването му от поста. Подобно нещо досега не се е случвало, но с оглед дългогодишните атаки срещу председателя на ВКС, всичко е възможно.

 

Ако Панов бъде отстранен, това ще е поредното и може би най-ярко доказателство, че статуквото в съдебната система и изпълнителната власт не прощава. Впрочем, това е видно и сега. През изминалите четири години може  ясно да се проследи една червена нишка – всеки път, когато председателят на ВКС каже нещо неудобно, върху главата му се стоварват удари от всички страни. И при всеки следващ случай те са по-силни.