Следва: Вирусът на Covi...

„Македонско малцинство“: едно плашило за вътрешнополитически нужди

12 Октомври 2020
0 408

Вместо да решат проблемите с малцинствата, властите в България ги използват като плашило. И то 21 години след като уж казахме: „Сбогом на патриотарството и на всякакви екстремизми“, пише Емилия Милчева за Дойче веле.

Какви са условията на България пред членството на Северна Македония в ЕС

“Остави го, той е от малцинствата…“ е популярен израз в България от десетилетия, а 21 години след ратификацията на Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, плашилото на сепаратизма и национализмът са все така на въоръжение сред политическите партии.

“На бой, другари”

На заседание преди ден Националния съвет на БСП прие позиция по отношение на Резолюцията на Европейския парламент (EП) от 8 октомври 2020 година. Според приетия текст “споменаването под линия на решения на ЕСПЧ (Европейския съд по правата на човека – б.р.) относно регистрацията на ОМО “Илинден” е вредно и няма място в резолюция на ЕП, отнасяща се до принципите на правовата държава. Българският съд е счел, че регистрацията на тази организация влиза в противоречие с Конституцията и затова тя ѝ е отказана. БСП ще продължи да отстоява твърдо националния интерес, териториалната цялост на страната и единството на нацията”. Последното изречение създава усещането, че ОМО “Илинден” вече са строили войски по границата на Благоевградска област и аха-аха ще взривят унитарния характер на държавата.

Катарзисът на Сергей Станишев в Скопие

Разбрало-недоразбрало, българското общество беше зашеметено от глашатаите на пропагандата за вкараното в Резолюцията “македонско малцинство”. Тръбеше го и премиерът Борисов. Не за първи път отказът за съдебна регистрация на ОМО “Илинден” се размахва като плашило за вътрешнополитически нужди. Вредно и обидно за институционалната мощ на държавата е да се допусне, че може да ѝ се опре едно сдружение. От 1995 до 2018 г. ЕСПЧ е приел общо 14 решения, свързани с казуси на ОМО “Илинден” – било за отказ на регистрация или за отказано разрешение за митинг на площад “Македония” в Благоевград, с който да бъде почетен Гоце Делчев. Това е близо ¼ от всички решения на ЕСПЧ, които не са въведени в България, в т.ч. за отказ от разследване и за полицейско насилие.

Комитетът за наблюдение на изпълнението на решенията периодично поставя проблема, че българската държава игнорира решенията на ЕСПЧ, пред Комитета на министрите на Съвета на Европа. В началото на октомври т.г. с две резолюции Комитетът на министрите сигнализира, че България системно не изпълнява решения на ЕСПЧ и един от конкретните случаи беше с “неоправданите откази на българските съдилища да регистрират сдружения на граждани, целящи признаването на “македонско малцинство в България”.” ЕСПЧ не смята, че те застрашават националната сигурност, както твърди българската държава.

Митология vs. прагматизъм

“Бележките под линия” в Резолюцията на ЕП идват в момент, в който отношенията София-Скопие са поставени на изпитание. Проявеното от българските управляващи упорство по отношение на македонския език и идентичност може да разрушат надеждите на Северна Македония да започне преговорите за членство с ЕС по време на германското председателство.

Вижте целия текст на резолюцията за България и с гласовете на кои парламентарни групи беше приета (видео)

В меморандума с условията за българската подкрепа за Скопие македонският език е представен като “писмена регионална норма на българския език”, а македонската нация единствено като плод на югопропаганда. Преобладаващите коментари и отзиви от българската страна показват френетична подкрепа за тези позиции. В ситуацията на гражданско недоволство и искания за оставки, защитата на подобни тези може отново да напомпа подкрепа за Бойко Борисов. Македонската тема има потенциала да префокусира енергията от продължаващите над 90 дни граждански протести в глух коловоз. Коалиционните му партньори от ВМРО вече се възползват от този нов коз, въпреки че в становище за меморандума учени и историци отбелязаха проблема с “господството на едно изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене (за Македония – бел.а.) в самата България”.

Национализмът не е снеман от въоръжение на Балканите, макар през 1999 г. премиерът Иван Костов да обяви, че с ратификацията на Рамковата конвенция за правата на националните малцинства “ще кажем: Сбогом на патриотарството и на всякакви екстремизми!”. Сбогуването не изглежда на приключване, а дефиниция за “национално малцинство” в българското право трайно няма.

България и правата на малцинствата

Последното е отбелязано и от Консултативния комитет по Рамковата конвенция за националните малцинства, чието Четвърто становище за България публично бе оповестено днес. На проблемите с ОМО “Илинден” е отделено специално внимание и тук. Според оценки на мерките, “властите не са започнали диалог с лица, самоопределящи се като македонци, които продължават да искат признаване като национално малцинство и закрила съгласно Рамковата конвенция. Същото е валидно за лица, които се самоопределят като помаци”.

Авторите на доклада припомнят, че по искане на български вицепремиер (Красимир Каракачанов – б.а.) е било поискано разследване за прекратяване на регистрацията на сдружения, подобни на “ОМО Илинден”. Затова се и препоръчва да се осигури възможност да бъде упражнена свободата на сдружаване, която Рамковата конвенция гарантира – а властите да осигурят правна сигурност при прилагането на новата процедура за регистрация спрямо неправителствени организации, представляващи малцинствени групи.

В становището се посочва, че “схемата за финансиране на вероизповеданията e реформирана в полза на мюсюлманската общност”. Имат се предвид законовите промени, които осигуриха и на духовниците от второто най-голямо вероизповедание – мюсюлманското, заплати от бюджета, равностойни на основните учителски възнаграждения.

Със съжаление се констатира, че българските власти все още не събират данни за словото на омразата и престъпленията от омраза, които да разграничават различните мотивации на предразсъдъците. А въпреки задоволителната правна рамка, случаите на наложени санкции за престъпления от омраза са малко. Властите често не реагират и на ксенофобски, антиромски, ислямофобски и антисемитски изявления на политици на високо равнище. Отчетена е и неефективната работа на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, напуснат от ромски организации и такива на турското малцинство.

Препоръчва се да отпаднат политическите назначения за Комисията за защита от дискриминация (КЗД), а членовете ѝ да имат функционален имунитет, за да използва пълния си потенциал.

Отбелязани са по-високата посещаемост на ромски деца в училищата и постепенно намаляване на броя на преждевременно напускащите училище. Но остават проблемите със завършването на средно образование, с качеството на самото образование и липсата на обучение по майчин език. При ромите честата фактическа сегрегация в образованието, в жилищния и в здравния сектор е реалност, а усилията на властите в борбата с това положение са недостатъчни, отчитат още авторите на документа.

Ролята на националните малцинства в националните медии, културната и езиковата среда и образованието не е пропорционална на техния демографски размер. Това се отнася по-специално до най-големите в числено изражение малцинства – ромите и турците, се казва в доклада.

Настоява се за гаранции, че правото на свободно самоопределение на лица, принадлежащи към национални малцинства, ще се спазва стриктно при предстоящото преброяване на населението през 2021 г.

Проблемите на малцинствата остават

Изглежда, че българските управляващи така и не са проумели, че защитата на малцинствата е съществен елемент от интеграционната политика на ЕС, за да се запази културното разнообразие на европейския континент и съответната идентичност на тези групи. В България най-големите малцинствени групи бяха силно засегнати от прехода. След възстановяването на собствеността върху земята стана ясно, че почти всички български турци и роми не притежават такава, а закриването на множество цехове и малки предприятия в планинските и полупланински райони със смесено население повиши безработицата. Неслучайно най-големите групи гастарбайтери, упражняващи земеделски труд в чужбина, традиционно са от тези райони. Политиките на управляващите, дори когато те включваха ДПС, игнорираха тези проблеми.

Плашилата обаче си останаха все така живи.

Най-горе можете да си припомните изказване на премиера Борисов от октомври миналата година, когато той заяви също, че: “Членството на Северна Македония в ЕС е важно, но не може да се случва за наша сметка, като се прекрои историята.”

Източник: Дойче веле

Видео: NOVA, Новините, октомври 2019 г.

Прочети повече Прочети малко

Коментари

  • Georgi Georgiev

    12 Октомври 2020

    Никакви несъществуващи малцинства! Никакви истанбулски конвенции! Никакви отстъпки към Северозападна Македония!

Реакции