Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Наследството на Сталин
Наследството на Сталин
03-08-19
добавено
2023
прегледа

Днешните употреби на миналото ни казват много и за самото това минало, обичал да повтаря един от бащите на френската нова история Люсиен Февр. И наистина е така. Потвърждението е в един тревожен инцидент, случил се тези дни.

 

Двама млади руснаци – Олга Савченко и Евгений Сучков – бяха арестувани до Кремълската стена в Москва, защото си позволили на 5 март 2019 г. да запокитят червени карамфили със скършени стъбла към гроба на Сталин с възгласите:

 

"Да гориш в ада палач на народите, убиец на жени и деца!". На 5 март всяка година на същото това място, по призива на руските комунисти, върволици от хора носят по "два червени карамфила за другаря Сталин", а пък тази година се навършиха 66 години от смъртта на един от най-големите сатрапи в историята на човечеството.

 

В Русия обаче, независимо че престъпленията на Сталин са известни, той продължава да се величае в учебниците по история и от официалната пропаганда като "великия Вожд" и "генералисимуса на Победата". Съответно всяка акция, подобна на тази, предприета от Савченко и Сучков, търпи санкция: арест, задържане за петнайсет дни в следствения изолатор, може би и присъда. Заради незачитане на руската история и "неговото" място в нея.

 

Такива са "законите за миналото" в Путинова Русия, която някои продължават да ни тикат като пример в лицето. Ето защо гробът на "Бащата на народите", както можете да се убедите от снимката, е обсипан с грамада от карамфили. Не от камъни, а от яркочервени цветя, които, като "река от кръв", опаковат паметника на вожда. Тази кървава символика говори достатъчно много. Поне за онези, които искат да чуят и знаят, а не да живеят с митовете за "наследството на Сталин".

 

А митотворци не липсват. Вярно е, че по време на "перестройката" на Горбачов и при Елцин бяха казани и изговорени много истини за времето на Сталин. Той обаче не беше разобличен изцяло. Победата му във Втората световна война продължава да охранява Вожда от разкриването на всичките му престъпления и вписването им в руските учебници – неща, които хората по цял свят знаят отдавна.

 

Вярно, архивите бяха отворени, оповестени бяха и списъци с имената на безброй много разстреляни "врагове на народа" по време на Големия терор (1937-1938 г.), по които с червен молив се виждат "подчертаванията" на Вожда и резолюциите му: "Да! Йосиф Сталин". Става дума само за онези, които той е "удостоил" с вниманието си. Общо жертвите в този период са над 1 млн. уши. А има още толкова много други колосални трагедии: на "разкулачванията" от края на 20-те години, на милиони украински селяни, обречени на гладна смърт в Голодомора, на цели "малки народи" – депортирани в неотопляеми влакове към степите на Караганда или снеговете на Колима.

 

Всички тези съдби са зависели от устното разпореждане на Вожда. В това отношение Сталин доста напомня на Хитлер, ограничил се също с устно разпореждане за "окончателното решение" срещу евреите, довело до Холокоста. От своя страна и Сталин, който е не по-малък антисемит, е подготвял разправа с евреите след репресиите срещу Еврейския антифашистки комитет и лекарите-евреи, наричани от него "убийци с бели престилки".

 

Била е в ход депортацията на евреите в Далечния Изток и само смъртта му на 5 март 1953 г. на практика отменя разправата. Хрушчов споменава в спомените си, че Сталин сериозно обмислял дали да не избеси публично лекарите-евреи на Червения площад, а после частите на НКВД да проведат останалата операция. Диктаторите наистина си приличат много. Не само външно и не само в това отношение. Човек от дистанцията на времето не вижда в тях нищо забележително.

 

Взети сами по себе си, те са просто хора от нищото, дошли отникъде. Нищо в личния им живот не предвещава ролята, която им е било съдено да играят. Сякаш Историята сама търси диктаторите и те – незабележими дотогава – излизат на преден план, вследствие на определени събития.

 

Продължете да четете ТУК