Следва: Най-смъртоно...

Новите роби: как Русия съживява ГУЛАГ

28 Май 2021
0 688

Точно както по съветско време, днешна Русия иска да използва “доброволния труд” на затворниците за гигантските строежи на путинизма. Това ще ги превърне в роби и ще възроди ГУЛАГ, смята Иван Преображенский в свой коментар за Дойче веле.

Руските власти възнамеряват да подменят трудовите мигранти от Централна Азия със… затворници. Това предложение за пръв път в пряк текст направи Федералната служба по изпълнение на наказанията. И начаса се оказа, че сред ръководството на Русия няма противници на идеята. Подкрепа за нея оповестиха Министерството на правосъдието, Следственият комитет и дори Валерий Фадеев, председател на Съвета за правата на човека. За този Съвет трябва само да уточним, че не е обществен, а е към президента Владимир Путин.

Властите твърдят, че за „трудоустрояването“ на затворниците има както пазарно, така и юридическо основание. Но дали да им вярваме?

Снимка: DPA

Робски труд за гигантските проекти на путинизма

Всъщност новата идея изобщо не е нова: затворниците в Русия открай време полагат труд. Федералната служба по изпълнение на наказанията е един от най-едрите работодатели в страната, а нейният „персонал“ нито може на своя глава да прекрати трудовия договор, нито да поиска повишение на заплатата. За учредяване на собствен синдикат пък и дума не може да става.

Оборотът от труда на затворниците възлиза на милиарди, установява разследване на „Новая газета“ и „Трансперънси Интернешънъл“. В системата процъфтява и корупцията. Бившият шеф на Федералната служба Александър Раймер дори сам попадна зад решетките заради измами. А днес тъкмо тази комерсиализирана, обрасла с десетки фирми и податлива на корупция служба иска да се захване с „насочването“ на затворниците към „доброволен труд“.

Шефът на Министерството на правосъдието Константин Чуйченко, който е състудент на бившия премиер Дмитрий Медведев, казва съвсем откровено, че новият проект се бил родил в резултат от големия интерес на властите към „крупни инвестиционни проекти, при които числеността на лицата, изтърпяващи наказания под формата на изправителен труд, ще съставлява хиляда и повече човека“. С други думи: точно както по съветско време, тук става дума за използването на затворници в гигантските строежи на комунизма. И по-точно – на путинизма.

Обещават на хората работа по специалността и достойно заплащане. Но в очертаващата се схема те всъщност ще бъдат просто ресурс, който Федералната служба ще разпределя между държавните и комерсиалните поръчки. Точно както навремето Петър Първи разреши крепостните селяни да се закрепостяват не само към земята, но и към фабриките. Тоест, в това отношение Русия има доста по-стар и по-богат опит от съветския ГУЛАГ. Макар че ГУЛАГ е нещо безпрецедентно в световен мащаб, като се имат предвид размерите на принудителната трудова експлоатация на затворниците.

Чудно ли е при това положение, че успоредно с изграждането на нова „затворническа трудова империя“ руските власти правят и цинични опити да реабилитират старата? Стига се дотам, че в държавна медия откриваме рубриката „ГУЛаг“, а статии описват съветските лагери като „социален асансьор“ за най-бедните прослойки в СССР, които трябвало да бъдат щастливи, че в лагерите ги хранят по три пъти на ден, а понякога дори ги лекуват.

Затворници в съветския лагер ВС-389/36 в Пермския край

Самият Съветски съюз, особено по времето на Сталин, определено не изглеждаше като рая на земята, но в ГУЛАГ беше много, много по-страшно от живота на средностатистическия гражданин. Не говоря само за това, че шансовете да излезеш жив от лагера, дори когато си с относително кратка присъда, не бяха окуражаващо високи. Имало е периоди, в които там е умирал всеки пети затворник.

Няма никакъв смисъл да спорим с циничната аргументация, че „строежът на столетието“ през 21 век трябвало да се изгражда отново с трудовата сила на затворниците. Авторите на подобни статии очевидно не са чели разтърсващите описания на Александър Солженицин и Варлам Шаламов – на тях явно им стигат книгите, които описват Сталин като ефективен мениджър. Нека обаче само за миг да си представим завод на „Тесла“, където работят хиляди затворници. И рекламния слоган: „Ръчното сглобяване – по-благонадеждно от Ролс Ройс!“.

ГУЛАГ 2.0?

В цялата тази дискусия на преден план излиза един ключов въпрос: за доброволността на въпросния труд. Та нали срещу Китай например постоянно се отправя обвинението, че използва принудителния труд на затворници?

Разбира се, руските власти непрекъснато уверяват, че всичко ще бъде организирано на пазарен принцип. Затворниците щели да бъдат трудоустроявани според специалността им и щели да получават адекватни заплати. Което очевидно означава заплащане, сравнимо с това на трудовите мигранти от Централна Азия. Сега вместо тези хора, на акулите на руския бизнес ще бъдат хвърлени затворниците. Това важи на първо място за строителния бранш, където винаги трябват голям брой ниско квалифицирани работници.

А след като са ниско квалифицирани – за какви адекватни заплати можем да говорим? Същото важи и за така наречената „доброволност“. Добре известно е, че и в момента в затворническите колонии, където функционират някакви производствени предприятия, затворниците са принудени да работят. За методите на тази принуда можем само да си правим догадки.

Та нали добре знаем, че в структурите за изпълнение на наказанията в Русия изтезанията са нещо обичайно. Признава го дори споменатият министър Чуйченко, макар да използва предпазливия израз „отделни недостатъци“. А там, където изтезават, просто не може да става и дума за доброволен труд. Затова не е случайно, че руските власти се опитват да поизлъскат имиджа на ГУЛАГ: в сегашната ситуация и при този подход към темата нищо друго не им и остава.

Навални се появи изтощен и отслабнал в съда след края на гладната си стачка (снимка)

Иван Преображенский е кандидат на историческите науки, експерт по Централна и Източна Европа и автор на седмична колонка за Руската редакция на Дойче Веле.

Източник: Дойче веле

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции