Следва: 216 са новите с...

Огледайте се: ДПС е навсякъде

29 Септември 2020
3 4691

Влиянието на ДПС е проникнало в ключови сфери. Неговата сила е в зависимостите. От 1992 насам само двама премиери не пожелаха да угодят на ДПС по време на мандатите си. И двамата днес са извън политиката, пише Емилия Милчева за Дойче веле.

Преди броени дни бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че ДПС са били “обслужвани с всичките горски в цялата страна” от властта на ГЕРБ и Борисов. Той обаче пропусна много други неща. Благодарение на системата от задкулисни договорки, ДПС не са излизали нито от горския сектор, нито от Държавен фонд “Земеделие” от началото на този век. А благодарение на кръга на Пеевски не са излизали и от съдебната система, държавни регулатори, Българската банка за развитие (ББР)…

“Ипотека” в Сараите

Това вече не е обществена тайна. Това е статуквото. Контрол върху горските в страна като България, където корупцията е безобразно висока, а бедността – най-голяма в ЕС, е реална власт. Първо: за хората в планинските и полупланински райони това означава достъп до гората за дърва. Лоялност и глас за ДПС или пък студуване – изборът е предпоставен. Второ: за горската мафия, а и за фирмите за дърводобив и дървопреработване това означава достъп до дървесина, т.е. контрол върху цял един икономически сектор.

Така че няма как да бъде извадено ДПС от властта (формално не е партньор на ГЕРБ). Но да се извади властта от ДПС – това ще е сизифов труд. Радикалната промяна, рестартът на демокрацията, какъвто го поискаха многолюдните летни протести, означава не просто Борисов да подаде оставка, а да не се повтори схемата на “ипотекиране в Сараите”, както определи управлението на ГЕРБ лидерът на “Да, България” Христо Иванов.

Христо Иванов на плажа “Росенец”. Снимка: Стопкадър

Влиянието на ДПС е проникнало в ключови сфери, макар гласовете за партията да намаляват. Ако през лятото на 2009 година, когато Бойко Борисов и ГЕРБ печелят своя първи мандат, ДПС получава 610 521 гласа – значително постижение, на следващите през 2013 година взима 370 186. След краха на кабинета “Орешарски” през 2014 година, ДПС има 487 134 гласа, а на последните парламентарни избори резултатът е най-слаб – 315 976.

Само двама премиери не угодиха на ДПС

ДПС може и да не надхвърли 400 000 на предстоящия вот, но силата на Движението отдавна не е в урните, а в наложените зависимости. Част от избирателите на ДПС избраха съдбата на гастарбайтери. Защото партията не се постара за електората си така, както го направи за почетния председател и управленския си елит.

Реториката срещу ДПС като организация на етническа основа, като “турската партия”, изследователят Румен Аврамов определя като ирационална в книгата си “Икономика на възродителния процес”, тъй като “…въпросната партия всъщност развива до краен предел пороците на българския политически живот и се използва (или е била замислена) като инструмент на етнически българската олигархия”.

Борисов с Ахмед Доган. Снимка: Свободна Европа

Този инструмент беше ползван от почти всички политически сили. От 1992 година насам, когато “силният депесарски шут”, както го нарече Ахмед Доган, свали кабинета на СДС и премиера му Филип Димитров, само двама премиери не пожелаха да угодят на ДПС по време на мандатите си – Жан Виденов и Иван Костов. И двамата са извън политиката. А Виденов бе зачеркнат и от собствената си партия – БСП. По онова време “ДПС” и “главен прокурор” още не бяха обвързани в едно изречение, както сега, а Пеевски е празнувал пълнолетието си. В едно от редките си интервюта – пред сп. “Правен свят” преди 10 години Виденов заяви: “Мисля, че ДПС не е партия. ДПС защитава единствено корпоративни интереси. И то на фирми, които не са възникнали в естествен пазарен процес, а са назначавани в мътния първоначален период на прехода”. В книгата си “Свидетелства на прехода” Иван Костов, който дойде на власт именно след краха на кабинета “Виденов”, припомня как “ръководството на ДПС и особено Ахмед Доган започнаха да стават близки със създадения от репресивните служби на комунистическия режим конгломерат “Мултигруп”.”

Не са убедителни опитите на Борисов и приближените му да отричат, че негови министри – Румен Порожанов, Емил Караниколов, Владислав Горанов, са обвързани с ДПС. Имаше едни скандали с “къщи за гости”, едни приватизационни сделки с ИПК “Родина”, “Булгартабак” и Дипломатическия клуб в Бояна, едни схеми в ББР, от които се възползваха определени фирми – и това са само публично известните дела.

ДПС държи менюто

Има ли шанс ДПС за политическа нормализация, за реална трансформация в либералната партия, чието лице показва в Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)? Ако за ГЕРБ би имало живот и без Бойко Борисов, хипотеза за ДПС без Доган и Пеевски няма – това би значело край на ДПС.

Това ли иска протестът? “ДПС” и “Пеевски” не се чуват откъм групата на левите – Мая Манолова, Румен Петков, Александър Томов, активистите на партия “Възраждане”. Те са фокусирани единствено около искането за оставка на Бойко Борисов. И президентът Румен Радев не назовава ДПС и Пеевски в контекста на задкулисие. Приносът на ДПС за избора му е известен. А лидерът на БСП Корнелия Нинова може и да говори за “задкулисната коалиция ГЕРБ-ДПС” и зависимостта на Борисов от Пеевски, но ще спре ли обслужването, ако социалистите се нагърбят със следващ кабинет? Защото ДПС държи менюто. 

Източник: Дойче веле

Снимки: БулФото

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции