Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Откриха нов мистериозен слой на границата между Слънчевата система и звездното пространство
Откриха нов мистериозен слой на границата между Слънчевата система и звездното пространство
По света
11-07-19
добавено
529
прегледа

Космическият апарат "Вояджър 2" на НАСА излезе от Слънчевата ни система преди близо година, като стана вторият космически кораб, който навлиза в междузвездното пространство.

 

Той е на шест години зад "Вояджър 1", достигнал границите на Слънчевата система през 2012 година. Инструментът за измерване на плазма на "Вояджър 1" обаче беше повреден и сондата не можеше да събере важни данни за прехода от нашата слънчева система към междугалактическия вакуум.

 

"Войаджър 2", който напусна Слънчевата система с непокътнати инструменти, допълни набора от данни, като учените споделиха своите открития за първи път в понеделник, чрез пет доклада, публикувани в списанието "Nature Astronomy".

 

 

 

 

Анализите показват, че между границата на нашата Слънчева система и междузвездното пространство има мистериозни допълнителни слоеве. "Вояджър 2" е засякъл слънчеви ветрове - потоци от заредени газови частици, които идват от слънцето и изтичат от Слънчевата система.

 

Точно отвъд ръба на нашата система обаче, тези слънчеви ветрове взаимодействат с междузвездни ветрове - газ, прах и заредени частици, движещи се през космоса в резултат на експлозии на свръхнови преди милиони години.

 

"Материалът от границата на нашата слънчева система изтича навън, нагоре по течението в галактиката на разстояния до милиарди километри", казва Том Кримигис - физик, който е автор и на един от докладите, в разговор с репортери.

 

Новите гранични слоеве предполагат, че има етапи в прехода от нашата система към пространството отвъд нея, за които учените преди не са знаели.

 

Слънчевите и междузвездни ветрове

 

На 5 ноември 2018 г. "Вояджър 2" напусна средата, известна като „хелиосфера“ - гигантски балон от заредени частици, изтичащ от слънцето, който обгръща нашата слънчева система. По този начин сондата е преминала граничната зона, наречена хелиопауза.

 

В тази област, на ръба на балона на нашата Слънчева система, слънчевите ветрове срещат потоците от междузвезден вятър и се обръщат обратно върху себе си.

 

И на двата космически кораба отнело по-малко от ден, за да преминат през цялата хелиопауза. Сондите близнаци дори вече преминават през регион, известен като "шок от лък", където плазмата на междузвездното пространство тече около хелиосферата, подобно на водата, която се разделя в носа на подвижен кораб.

 

 

 

 

И двете сонди измерват промените в интензивността на космическите лъчи, докато преминават през хелиопаузата, заедно с прехода между магнитните полета вътре и извън балона, но тъй като голяма част от прехода от нашата Слънчева система към пространството отвъд е белязана от промени в плазмата (горещ йонизиран газ, който е най-често срещаното състояние на материята във Вселената), повреденият инструмент на "Вояджър 1" имаше затруднения с измерването му.

 

Сега, новите измервания от "Вояджър 2" показват, че границите между Слънчевата система и междузвездното пространство може да не са толкова прости, колкото учените предполагаха.

 

Данните сочат, че малко преди хелиопаузата e открит неизвестен досега граничен слой. В този район именно слънчевите ветрове изтичат в космоса и взаимодействат с междузвездните ветрове, като интензитетът на космическите лъчи е бил само 90% от тяхната интензивност по-далеч в космоса.

 

„Изглежда има регион точно извън хелиопаузата, където все още сме свързани - все още има някаква връзка обратно към Слънчевата система“, твърди Едуард Стоун, физик, който е работил по мисиите "Вояджър" от 1972 г. насам.

 

Други резултати от новите данни също показват и сложната връзка на междузвездното пространство с нашата слънчева система в нейните краища.

 

Учените открили, че отвъд тайнствения, новооткрит слой, има и друг, много по-дебел, където междузвездната плазма "тече" над хелиопаузата. Там плътността на плазмата скача с коефициент 20 или повече за огромен регион, обхващащ милиарди километри. Това предполага, че мистериозна сила компресира плазмата извън хелиосферата, но учените все още не знаят каква е тя.

 

"Изправени сме пред пъзел", каза Дон Гърнет, астрофизик, който е автор на един от петте доклада.

 

Освен това, новите резултати също показаха, че в сравнение с предшественика му, "Вояджър 2" е имал много по-плавен преход от хелиопаузата към силнното магнитно поле отвъд Слънчевата система.

 

Учените се надяват, че ще имат възможността да продължат да изучават тези граници през следващите пет години, преди двата космически апарата да изчерпят горивото си.

 

"Хелиопаузата е пречка за междузвездното течение. Искаме да разберем това сложно взаимодействие в най-голям мащаб", добави Стоун.

 

Ограничено време за събиране на данни

 

 

 

 

НАСА стартира проектът "Вояджър" през 1977 г., като "Вояджър 2" стартира две седмици преди "Вояджър 1" с мисия за изследване на Уран и Нептун и все още е единственият космически апарат, посетил тези планети.

 

 

 

 

Обходът обаче означавал, че "Вояджър 2" ще достигне междузвездно пространство шест години след "Вояджър 1", като това е най-дългата мисия на НАСА.

 

„Когато пуснаха двата "Вояджъра", космическата ера беше само на 20 години, така че по това време беше трудно да предположим, че нещо би могло да продължи над 40 години“, каза Кримигис.

 

Сега той твърди, че учените очакват да получават данни от апаратите за още около пет години, докато те навлизат в междузвездното пространство. Екипът се надява "Вояджърите" да стигнат до далечната точка, където пространството е необезпокоявано от хелиосферата, преди да им свърши горивото.

 

След като космическите апарати "издъхнат", те ще продължат да се движат в космоса и в случай, че някога бъдат намерени от извънземни форми на живот, всеки един от тях е снабден със златен запис, съдържащ кодирани звуци, изображения и друга информация за живота на Земята.

 

В бъдеще учените биха искали да изпратят повече космически апарати в различни посоки към краищата на нашата Слънчева система, за да изучат по-подробно различните гранични слоеве.

 

"Определено ни трябват повече данни. Обградени сме от цял балон и преминахме само през две точки, а два примера не са достатъчни", добави Кримигис.

 

 

Източник: Business Insider