<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=38859" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Френски пенс...

От Чернобил до концентрационните лагери: Защо болезненото привлича толкова туристи? (видео)

05 Юли 2019
0 1948

Защо места, на които са се случили ужасни, болезнени трагедии, привличат туристи с такава сила? Джесика Алис от Гардиън се опитва да намери отговор на този въпрос.

 

ХИТ: ДА СИ НАПРАВИШ СЕЛФИ ОТ ЗОНАТА НА СМЪРТТА В ЧЕРНОБИЛ (ВИДЕО И СНИМКИ)

 

В началото на 2016 г. отидох на обиколка в Европа с агенция, специализирана в „дестинации, от които майка ви предпочита да стоите далеч“. Една от най-популярните им дестинации е Северна Корея. Моят партньор вече беше в КНДР и сега искаше да се насочи към Източна Европа, в Украйна, за да посети мястото на ядрената катастрофа от Чернобил.

 

Това беше преди хитовия сериал на НВО, който тази пролет така развълнува публиката. Единствените скорошни асоциации, които можех да направя, бяха с филми на ужасите, които използват стереотипите за мутации от радиация. Бях скептична, че дори е възможно да посетя това място. Очаквах, че ще се нуждаем от подкупи и сделки, за да ни вкарат там – но, разбира се, нямаше такива. Уебсайтът за тази цел е отворен за обществеността от 2010 г. насам. И когато се придвижихме до границата на опасната зона, на около 150 км северно от столицата Киев, чакахме на опашка от автобуси за около половин час.

 

Посещението в Чернобил е странно преживяване: сканират тялото ви на границата, за да измерят нивата на радиация, и трябва да подпишете декларация, с която приемате рисковете, свързани с настъпването на радиация. Все пак нивата в зоната са безопасни – като се има предвид, че оставате само за кратко. Прекарахме деня край някои обекти в Припят – изоставения училищен лагер и сградите в центъра на града – в ръцете ни имаше гайгерови броячи.

 

Напоследък има много истории за чернобилски селфита, снимки, направени на зловещ фон, които създават впечатлението, че туризмът в тези места внезапно процъфтява. Но този вид туризъм не е нов. Той е така наречения "тъмен туризъм" – пътуване до местата, където се е случила смърт или трагедия. Сериалът на Давид Фариер от 2018 г. Dark Tourist показа феномена в лицето на журналиста от Нова Зеландия, който изследва наркотуризма в Колумбия и Мексико, ядрения туризъм във Фукушима, стрелбищата в Пном Пен и обиколките, свързани с убийствата на семейство Менсън в САЩ, наред с други дестинации.

Хората често са очаровани от смъртта и бедствието – може би болезненото любопитство е неизбежно. Ранните примери за тъмен туризъм са познати под формата на средновековни публични екзекуции или поклонения на гробища и бойни полета. Но защо сме толкова очаровани? Философът Деймън Йънг вярва, че това ни извежда от обикновеното ежедневие. Въпреки това, подчертава той, човек може да почувства тръпка около смъртта, ако е в безопасност. 

 

След моето съветско турне определено се почувствах неудобно. Сред предимно младите, бели западни пътешественици, главно мъже, имаше бегло усещане, че това, което правим, е престъпление.

 

Писателката Мария Тумаркин е автор на Axiomatic – колекция от есета, смесващи мемоари и репортажи в изследване на травми и скръб. На въпрос дали е етично изобщо да посещаваме местата на смъртта, тя казва, че докато има разлика между туризма и посещаването на място за отдаване на почит, мотивите може да се припокриват. Хората чувстват инстинктивно желание физически да маркират местата на трагедиите от уважение и да се събират там заедно.

 

Често "няма време между края на травмата и началото на туризма", казва тя. Така например, скоро след като Първата световна война приключила, много хора посетили бойните полета, за да видят местата, където са изгубени толкова много животи.

 

Рик Бринкс беше един от моите приятелип по време на пътуването до Чернобил. Днес той управлява собствената си "тъмна туристическа компания".

 

"Има много предразсъдъци за някои страни", казва той за нашето очарование от тези места. "Особено за по-трудно достижимите дестинации, като Пакистан, Северна Корея, Ирак или Ангола, които трябва да се справят с много негативизъм. Донякъде е разбираемо, като се има предвид как тези страни са представени в медиите, тъй като те не са известни със своята стабилност и безопасност, но аз видях другата страна на монетата. Тези страни често имат красиви пейзажи и прекрасни жители, а голяма част от страната е безопасна за пътуване."

Критиците на тъмния туризъм често говорят за неуважителното поведение на местата на бедствията, като тези, документирани от украинския режисьор Сергей Лозница във филм за Аустерлиц. В него посетителите на концентрационния лагер Аушвиц се шегуват, блъскат се, за да снимат, или се скитат отегчено от стая до стая. 

 

Проблемът на тъмния туризъм е, че като се фокусира върху миналото, той често пренебрегва продължаващата, жива култура на местата и хората, които живеят там. Тумаркин се съгласява: „Обиколките са абсолютна глупост за хората там."

 

СЦЕНАРИСТЪТ НА "ЧЕРНОБИЛ" ПРИЗОВА INSTAGRAM-ТУРИСТИТЕ ДА УВАЖАВАТ МЯСТОТО НА ЯДРЕНАТА КАТАСТРОФА (ВИДЕО)

 

Твърде често има остър подход към по-голямата част от отношението на Запада за пътуванията като цяло. Но всяко посещение би трябвало да е от полза, а не от експлоатация на местните общности. Както казва Йънг: „Трябва да се отнасяте към местните хора като към човешки същества, а не към инструменти за забавление. Трябва да спрете и да задавате въпроси, да разбирате контекста."

 

Може би всички посетители трябва да се запитат защо въобще искат да посетя такова място?

 

 

Източник: Гардиън

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции