Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Първият хибрид между маймуна и човек създава притеснения сред учените
Първият хибрид между маймуна и човек създава притеснения сред учените
По света
08-04-19
добавено
6954
прегледа

Усилията да се създаде хибрид между човек и животно (така наречената "химера"), предизвикаха етичен дебат в научните среди, след като стана ясно, че изследователи в Китай са произвели маймунски ембриони, съдържащи човешки клетки, пише The Guardian.

 

Химерата е организъм, чийто клетки идват от два или повече индивида, като в последно време стремежът е това да бъде комбинация от два различни животински вида. Думата произлиза от наименованието на звяр от древногръцката митология, който представлява една трета лъв, една трета козел и една трета змия. 

 

УЧЕН ОБЯВИ, ЧЕ ХИБРИД МЕЖДУ ЧОВЕК И ШИМПАНЗЕ Е БИЛ РОДЕН В ЛАБОРАТОРИЯ И СЛЕД ТОВА УБИТ

 

Последният доклад, публикуван в испанския вестник El País, обяви, че екип от изследователи, воден от професор Хуан Карлос Изписуа Белмонте от американския институт Салк, са създали химера между маймуна и човек. Опитите са се провели в Китай, за да се избегнат "законови пречки", според доклада.

 

 

Хуан Карлос Изписуа Белмонте

 

 

Химерите се възприемат като потенциален метод да се компенсира постоянната липса на органи за трансплантация, както и за разрешаване на проблеми с отхвърлянето на вече трансплантирани органи. Учените вярват, че органи, генетично съвпадащи с определен човешки реципиент, един ден ще могат да бъдат отглеждани директно в живи животни. Методът се базира върху взимане на клетки от възрастен човек и препрограмирането им, за да се превърнат в стволови клетки, които да могат да възпроизведат всякакъв вид клетки от човешкото тяло. След това така обработените клетки се въвеждат в ембрион от друг животински вид. 

 

 

 

 

Белмонте и други учени преди това са успявали да създадат свински и овчи ембриони, съдържащи човешки клетки, въпреки че пропорциите им са доста малки - в последния такъв случай изследователите изчислиха, че само 1 на 10 000 клетки е била човешка. Прасе-човек и овца-човек химерите са атрактивни най-вече защото имат органи с точния размер за трансплантация в хора.

 

Както и при предишната работа на Белмонте с прасета и овце, маймуна-човек химерите са оставени да се развиват само няколко седмици - тоест преди органите да започнат в действителност да се оформят.

 

Професор Робин Ловел-Бадж, биолог от лондонския институт "Франсис Крик" казва във връзка с последните опити: "Аз не смятам, че в това има нещо притеснително от етична гледна точка, тъй като ембрионите не се оставят достатъчно дълго, за да развият нервна система, всъщност те са просто топка от клетки." Но добавя, че ако химерите бъдат оставени да се развият по-нататък, това може да създаде проблем.

 

"Как ограничаваш разпространението на човешките клетки само до органа, който искаш да създадеш?", пита той. "Ако това е панкреас или сърце, или бъбрек, то е добре, ако успееш да направиш само тях. Но ако оставиш тежи животни да се развият през целия процес и им позволиш да се родят, ако имаш значително разпространение на човешки клетки в нервната им система, то това очевидно би създало огромни притеснения."

 

Новините за маймуна-човек химерите дойдоха малко след като беше съобщено, че японски изследователи, в това число професор Хиромицу Накаучи, са полуили правителствена подкрепа за създаването на мишка-човек химери.

 

През март тази година Япония вдигна забраната за развитие на подобни ембриони в рамките на повече от 14 дни, както и тази да бъдат имплантирани в утроба, което означава, че химерите ще могат, ако има разрешение за експеримента, да бъдат доведени до раждане. Въпреки това Накаучи обяви, че засега не смята да отглежда химерите мишка-човек чак до термина им. 

 

Ловел-Бадж казва, че няма никаква вероятност тези животни, ако бъдат родени, да имат подобно на човешкото поведение, но според него те със сигурност няма да се държат като "нормални" гризачи. 

 

"Така че съществуват както проблеми за чисто животинското благосъстояние на химерите, така и етични проблеми от това да направиш някое същество "малко повече човек", отколкото е", казва той. "Със сигурност ако някое животно се роди с някакъв аспект от човешкия външен вид - неговото лице, неговите ръце или неговата кожа, подозирам, че въпреки научния интерес, хората може доста да се разстроят от това."

 

Психиатърът Алехандро Де Лос Анхелес от университета в Йейл и неговите колеги предполагат, че маймуна-човек химерите биха предоставили нови методи за изучаване на неврологичните и психиатрични заболявания при хората. "На теория за заболявания, за които моделите с примати не са достатъчно добри, да се направи химера между маймуна и човек би ни предоставило много по-добър модел за изследване на мозъчните болести", отбелязва той, като добавя, че при болестта на Алцхаймер например, повече от 150 експеримента са се провалили за 20 години, поради липсата на добър опитен модел на болестта.

 

Но подобни планове отиват директно в областта на етиката, която други с усилие се опитват да избегнат: възможността човешки клетки да се развият в маймунски мозък, което директно да даде като резултат същества съвсем подобни на човек. Изследователите от последния експеримент предварително заявиха, че ще бъдат в състояние да избегнат развитието на човешките клетки в мозъка или репродуктивните органи на химерите.

 

И докато превръщането на маймунски мозък в човешки е червена линия за някои, в известен смисъл други вече са я пресякли. През април учени от Китай публикуваха изследване, в което твърдят, че са въвели човешки мозъчен ген в маймуни, като животните са показали черти като по-добра кратковременна памет и по-късо време за реакция. Такива животни не са химери, но е ясно, че в тази сфера вече са заложени нови граници. 

 

 

Източник: The Guardian