Следва: Побоят, който...

“Рестартът на системата” зависи от ДПС. Въпрос на аритметика

24 Август 2020
0 1119

Бойко Борисов иска “рестарт на системата”, но има само един начин да постигне това – ако получи подкрепата на ДПС. Това показват аритметиката, процедурата и законите в страната, пише Полина Паунова за Свободна Европа.

Под “рестарт” премиерът разбира свикване на Велико Народно събрание (ВНС) и приемането на нова конституция. Предложението му идва след повече от 40 дни на протести срещу кабинета и главния прокурор, като един от основните аргументите на демонстрантите е обвързаността между управляващите и ДПС. Излиза, че с плана си за “рестарт”, зависещ от ДПС, Борисов предлага точно това, срещу което е насочен гневът по улиците и площадите.

Каква е процедурата

Според основния закон, за да бъде свикано Велико Народно събрание (ВНС), промяната на Конституцията трябва да бъде поискана от поне 120 народни представители от действащия парламент или от президента. Депутатите заявяват тази си воля, подписвайки се под готов конституционен проект.

Ако бъдат събрани 120 подписа и проектът бъде внесен, парламентът разглежда искането за свикване на ВНС нaй-paнo двa мeceцa и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Проектът може да бъде отхвърлен или приет. Приемането му става с гласовете нa минимyм 2/3 oт нapoднитe избpaници, тоест c пoнe 160 гласа „зa“.

Ако е събрана необходимата подкрепа от 160 души, започва да тече нова процедура – за свикане на самото Велико Народно събрание. Това задължава президента да насрочи избори за ВНС в тримесечен срок от решението на депутатите.

Аритметика, етап I

В първия етап – събирането на 120 подписа за внасяне на проекта за конституционни промени, който изобщо да стартира дебат за нов основен закон, ГЕРБ трябва да си осигури още 25 подписа. Парламентарната група на Борисовата партия се състои от 95 души. По тази причина те трябва да намерят още 25.

БСП вече огласи решение на партийното си ръководство, че няма да подкрепи подобна инициатива. От ДПС твърдят, че все още нямат решение, а Веселин Марешки („Воля“) заяви, че групата му няма да подпише предложението, но „ако управляващите намерят подписи, за да внесат проекта, „Воля“ в крайна сметка ще участва в дебатите“.

Така за първия етап от изпълнението на намеренията им (внасянето на текстовете) ГЕРБ зависят от техните коалиционни партньори – “Обединените патриоти” и независимите депутати в парламента.

Необходимостта нечленуващите в парламентарни групи да бъдат привлечени към начинанието се налага, защото “Обединени патриоти” са 21 човека (след напускането на “Атака”). Това означава, че дори всички те, заедно с цялата група на ГЕРБ, да се подпишат под проекта, събраните подписи ще са само 116.

От ГЕРБ неофициално твърдят, че нямат проблем да привлекат четирима души от деветимата независими депутати. Все пак хората на Волен Сидеров са декларирали, че подкрепят управлението, въпреки че напуснаха коалицията „Обединени патриоти“. Депутатите на Сидеров са шестима души. Така че хипотетично, с техните подписи и тези на патриотите, първият етап от пресмятането на подкрепящите депутати може да се преодолее. Ако наистина всички подпишат, ГЕРБ ще могат да внесат проект на конституция и да започнат обсъждането на свикване на Велико Народно събрание.

Защо сметката може да не излезе

Тази сметка обаче може да се окаже неправдоподобна, защото “Обединени патриоти” засега твърдят, че не биха подписали проект за нов основен закон, ако в него не са залегнали шест техни искания. Те са: образователен ценз за участие в избори, задължително гласуване, гарантирани права и гражданство на всеки етнически българин, връщане на задължителната казарма, гарантиране на семейството като съюз между мъж и жена, както и предоставянето на президента на право на законодателна инициатива и на искане на вот на недоверие.

„Очакваме тази седмица, за да видим какво ще стане с предложенията, които ние сме формулирали“, каза заместник-председателят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки. „Колкото и нашите предложения да се виждат спорни за част от обществото, те са наши политически убеждения. Ако не намерят място в проекта за нова конституция, не виждаме смисъл да го подписваме“, допълни той.

По този начин дори само депутатите от ВМРО да не подпишат конституционния прокет, а останалата част от “Обединени патриоти” – НФСБ на Валери Симеонов – да го сторят, той няма да може да бъде внесен.

Аритметика, етап II. Ключовата роля на ДПС

Междувременно от ГЕРБ съобщиха през уикенда, че от вторник започват консултации, за събиране на подписи с всички парламентарни партии.

„Няма нито да участваме в събирането на подписи, нито, ако се съберат такива, ще подкрепим проекта“, каза по този повод Крум Зарков от БСП.

Тази декларация на социалистите (чиято група е от 78 депутати) се добавя към твърдението на Веселин Марешки, че „Воля“ няма да даде подписи за внасянето, както и към колебливата позиция на ВМРО. Така единственият изход на ГЕРБ остава ДПС.

Досега от движението не са коментирали по същество нито възможността да подпишат предложенията за нова конституция, с което да подпомогнат стартирането на процедурата, нито вероятността да гласуват впоследствие в подкрепа на свикване на Велико Народно събрание.

„ДПС ще се събере на 1 септември на заседание. На него ще обсъдим полическата обстановка, в това число и предложението за нова конституция“, каза пред Свободна Европа народният представител Хамид Хамид. По думите му тогава партията ще реши как действа: „решенията са две – дали да подпишем конституцията и впоследствие (ако има внесен проект) да подкрепим свикването на Велико Народно събрание“, допълни Хамид.

По този начин Движението за права и свободи, със своите 25 народни представители, се превръща в ключов и желан съюзник от страна на ГЕРБ за „рестарта“, обявен от Борисов.

На първо място ДПС и ГЕРБ (със съответно 25 и 95 депутати) могат безпроблемно да внесат проекта за нов основен закон. Дори да не се стигне до приемането му впоследствие, така правителството може да спечели до пет месеца за дебати по предложенията. С такъв ход могат лесно да бъдат избегнати предсрочни избори, тъй като аргументът на управляващите е, че ако не съберат подписи, те ще подадат оставка, но съберат ли ги, започват обсъждането на новата конституция, за да „рестартират“ системата.

На второ място, дори хората на Борисов да намерят първоначално необходимите 120 подписа и без помощта на ДПС, те няма как да свикат Велико Народно събрание без движението. Това е така, защото втората фаза на придвижването на конституционните промени зависи от 2/3 (минимум 160 души) от депутатите. При категоричния отказ на БСП да участват в „рестарта“, това означава, че ГЕРБ разчитат на всички други формации в парламента, за да гласуват свикването на ВНС. Практиката до момента показва, че „Воля“ и патриотите подкрепят Борисов в критични моменти. Те, заедно с ГЕРБ и независимите обаче имат общо 137 гласа.

Допълването до нужните 160 зависи само от ДПС.

Copyright: Радио Свободна Европа/Радио Свобода © 2019 RFE/RL, Inc. Всички права запазени.

Снимки: Булфото

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции