Следва: Опасността е ...

Следенето на телефоните на карантинирани е противоконституционно, постанови съдът

18 Ноември 2020
0 173

Законовата възможност МВР да проследява без ограничения телефоните на неспазващи карантина и едва впоследствие да уведомява за това съда противоречи на конституцията и представлява непропорционално навлизане в личния живот на гражданите. Това постанови Конституционният съд (КС) по повод приетата по време на извънредното положение поправка на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), даваща на полицията директен достъп до трафичните данни на хората под карантина, предава Свободна Европа.

Законовата промяна, прокарана от ГЕРБ и коалиционните им партньори от „Обединени патриоти“, беше разкритикувана от редица юристи. Още през март от парламентарната група на БСП сезираха и конституционните съдии.

„Правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива – в условия на кризи“, посочва КС в решението си по казуса, постановено с 10 гласа и две особени мнения – на Павлина Панова и Анастас Анастасов.

Противоконстиуционната поправка в ЗЕС предвиждаше мобилните оператори да съхраняват необходимите на МВР трафични данни в продължение на шест месеца. Целта беше „принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение“ на нарушители на предписаната им карантина.

Националната полиция, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и всички областни дирекции на МВР получиха право на незабавен достъп до тази информация без да се налага да искат предварително разрешение от съдия. Единственото условие беше, след ползването на такива трафични данни, да уведомят председателя на съответния районен съд, който да утвърди проследяването пост фактум. При отказ от съда да го направи, МВР следваше да унищожава събраната информация.

Според мнозинството от конституционните съдии обаче тази процедура не дава достатъчно гаранции срещу евентуални злоупотреби, а „открива просторен информационен хоризонт“ пред полицията. Чрез него тя би могла да разбере не само необходимата ѝ във връзка с карантинните мерки информация, но и „трайните, обичайните и инцидентните“ прояви и контакти на проследяваните лица.

„Всяко ограничаване на правата на гражданите трябва да бъде достатъчно точно, съответстващо на обстоятелствата за вмешателство и да осигурява силни и надеждни защитни средства срещу евентуална злоупотреба. Тоталното превантивно събиране на трафични данни за местоположение, без точни критерии за начало и край на предписани от здравните власти задължителни здравни мерки […] представлява сериозно, непропорционално навлизане в правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни”, посочва Конституционният съд.

Сред изпратилите на КС становища в подкрепа на отмяната на тази законова поправка бяха Съюзът на юристите в България, Българският хелзинкски комитет, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Българската асоциация за европейско право и проф. Нели Огнянова.

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Източник: Свободна Европа

Снимки: БулФото

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции