Разследване на журналистката от bTV Мария Црънцарова показа космическите заплати, които си раздават десетината служители в станалата скандална платформа за набиране на средства за лечението на нуждаещи се “ХелпКарма”.

Новината предизвика вълна от негодувание сред организациите и фондациите, за които разкритието е фатален удар по дарителството у нас. Дневник събра някои от реакциите им в социалните медии.

От дарителската платформа “ХелпКарма” са си раздавали заплати по над 20 000 лв, показа разследване (видео)

Красимира Величкова, Български дарителски форум:

Да развиваш дарителството в България е работа в полза на обществото и тя се върши като:

1. Бориш се за по-добро законодателство.

2. Насърчаваш дарители да даряват и намират правилните и коректните партньори; да реализират смислени инициативи с даренията си в полза на хората.

3. Помагаш на каузи да намират съмишленици.

4. Разказваш историите на дарителите (не на корпулентните), за да вдъхновяваш други….

5. Правиш кампании, за да популяризираш изконния смисъл на дарителството за обществото.

6. Създаваш образователни програми, за да възпитаваш ценностите за отговорност, съпричастност и гражданска активност (което включва и дарителството).

И всичко това в рамките на закона и морала.

Това не е и не може да бъде бизнес за лично обогатяване. Ако е, тогава е подмяна и носи щета за всички – за дарителите, за тези, които разчитат на дарения, и за организациите като нас, които от години работят в това поле.

Евелина Христова:

Огромна щета, рана в обществото се отвори със случая с “ХелпКарма” и разследването на Мария Цънцарова. За развитието на благотворителността трябва да се работи много и целенасочено. Бизнесът може да дава за благотворителност и да бъде насърчаван, но благотворителността не може да бъде бизнес!!!

Няма нищо нередно работещите в сферата на благотворителността да получават заплащане за труда си, НО това трябва да е при гарантирана прозрачност на процеса без никакво съмнение за злоупотреба. Един такъв случай може да демотивира хиляди хора да дават и да нанесе огромни щети. Чакам с нетърпение репортажа в следващите дни …

Мария Черешева, журналист:

Силно се надявам оправданият гняв към фондация HelpKarma Fundraising да се насочи към тези, благодарение на които това е възможно, а именно българските институции. Тези, които затриха Фонда за лечение на деца в чужбина и реално не помагат, и на тези, нуждаещи се от лечение в България. Тези, които оставиха спасяването на човешки животи да се случва на пазарен принцип.

Ще го илюстрирам. Аз съм организирала кампания в помощ на дете чрез платформата. Семейството на детето се нуждаеше от пари, за да може изобщо да лекува детето в България. Да пътува до София, където единствено той можеше да се лекува, да плаща лекарства, изследвания и хотели. Първоначално събирах пари на моята сметка от приятели, но това нямаше как да продължи от гледна точка на отчетност. И започнах да търся начини това да стане по-организирано.

И познайте какво, нямаше друг начин. DMS кампаниите бяха невъзможен вариант, защото нямат тази гъвкавост. А пазарът, издигнат в култ в нашия изкривен постсоц капитализъм, предлага именно това – гъвкавост. Знаех ли, че платформата удържа от средствата за оперативна дейност – знаех. Реално това е упоменато в условията при организиране на кампании. Разбира се, изобщо не съм предполагала, че заплатите на служителите може да са толкова високи. Но не бих казала и че съм изненадана. Вижте заплатите на шефовете на Amnesty International, Human Rights Watch и всички международни организации, работещи на корпоративен принцип, който тук се продава като висше постижение на развития свят, и тогава пак ще си говорим.

Но да се върнем към “ХелпКарма”. Парите за детето се събраха за дни. Семейството получи спокойствие и ресурси да води тежка битка. Която проведе успешно. Екипът на фондацията, който се занимаваше с кампанията, беше изключително бърз и разбиращ и помогна много. Длъжна съм да го кажа. Това явно струва скъпо. Лошият вкус в устата е налице. Но днес детето е живо и здраво. Имаше ли друг начин да се помогне в този частен случай? Нямаше.

Това, за което се моля, е грозната истина да помогне за преосмисляне на това какво имаме като държава и като възможности за дарителство. Защото, опасявам се, разочарованието в случая ще е за сметка на най-нуждаещите се.

Валентина Каменарска, адвокат:

Когато за пръв път видях платформата да ми се рекламира във “Фейсбук”, казах на съпруга ми, че това е измама и ще падне яко крадене от даренията.

После подкрепих много каузи, защото реших да дам шанс. До момента, в който случайно забелязах, че при дарение от 100 лева от сметката ми липсваха 118, а надареният беше получил… 100.

Изобщо не ме учудва подобна арогантност. Да си сложиш заплата на себе си от 26 – 50 хиляди, а на служителите си по 4-5-6, докато развиваш… благотворителност.

Атанас Чобанов, журналист:

За този ми пост от 15 май 2020 г. относно комисионните и бизнес модела на Help Karma бях квалифициран като “доста неприятен социалист-анархист”:

“Левски” събрал над 40 000 евро за няколко дни в платформата “ХелпКарма”. От които платформата гушва 5% за разходи по платформата. Отделно 3% за PayPal. Добър бизнес модел е тая карма, няма спор. Ако феновете съберат необходимите 1,5 милиона лева, платформата ще гушне 75 000 лв.

Основателят Константин Кръстев се свърза с мен и обясни за какво са тези комисионни – имат голям щат от програмисти, кол-център, маркетинг и т.н., но самият той не получава заплата и за него това е кауза. Въпреки това считам, че 5% са много за процеси, които могат да се автоматизират и оптимизират.

Гледам сега тук ври и кипи от неприятни соцанархисти. А този, дето ми се обясняваше, че не получавал заплата, но пък имали големи разходи, получавал апартаменти, доколкото разбрах от материала на Мария Цънцарова.

Такава платформа може да се направи с много малко пари:

– WordPress – безплатен;

– Хостинг – 100 евро на година за много добър хостинг план;

– GiveWP плъгин – 400 евро на година;

– Stripe – 2% комисионна за картови плащания

– Epay.bg. – 0,5 лв. комисионна за входящ превод по търговска микросметка (за благотворителност даже май няма комисионна);

– IT специалист: два часа работа за настройка на всяка кампания.

За всяка кампания се правят и настройват отделни акаунти в Stripe и Epay на името на крайния получател. Така парите отиват директно при нуждаещите се. Може и PayPal да се добави, но там комисионната за малки дарения е голяма.

Айде, къде са доброволците, които даряваха 15 000 часа IT труд на правителството?

Димо Господинов, адвокат:

Гледах интервюто на Мария Цънцарова с хората от HelpKarma Fundraising и не мога да си обясня нито възторга от журналистическия материал, нито всеобщото възмущение за раздадените заплати.

Първо това не е разследване, тъй като не открива нещо скрито, а интервю, базирано на публична информация и вероятно такава на вътрешни лица. Всичко, което бе “разкрито”, всъщност си го казаха самите участници в интервюто.

Второ, това, което са си разпределили за разходи, е около 2 млн, при събрани над 20 млн. Нека и хората, които се занимават с дарителство, да се изкажат, но за мен 10% административни разходи и то за първите 3 години (после ще спадат), и то при тези обороти, са малко. Само се замислете това колко административна работа е. Като знам тези, които обикалят по подлезите колко събират (60-70% от дарението е за тях), като знаем и държавните пари с какъв коефициент на прахосване се харчат, то 10% си е направо супер.

И в тоя контекст, ако има IT специалист, който може да свали разходите от 20% на 10%, що да не му се плати половин милион или повече? Изнесените заплати са напълно нормални за IT бизнеса, а всички оптимизации, които са постигнали при даренията, са благодарение на добрата си информационна система (навярно, не съм им правил одит).

В заключение, от едно интервю, от едни прибързани изводи може да се унищожи един работещ инструмент за събиране на дарения, помогнал реално на много хора. Ако за някой 10% разходи са много, да направи по-добър такъв, но се съмнявам.

Елисавета Белобрадова, “Майко мила”:

Случаят с HelpKarma е ужасен и не мога да спра да мисля за него от сутринта.

Да си дадем сметка, че няма в България институция или механизъм, които толкова бързо и категорично да помогнат на човек в критична здравна нужда.

Фондът за лечение на деца беше умишлено и съзнателно съсипан от държавата и единственото спасение за родителите и въобще за хората остана тази организация.

Но какво направиха хората, създали най-ефективния инструмент за събиране и обработка на дарения? Пренебрегнаха социалния ефект. Пренебрегнаха най-важното, което кара хората да даряват, а именно силната емоционална връзка между дарителството и морала.

Системното дарителство се крепи на един-единствен крак – доверието. И когато този крак бъде отрязан, няма сила, която да го оправи.

За мен този казус е ужасен финал на нещо, което можеше да бъде пример за подражание. Платформа, създадена от млади хора, които знаят как се работи и наистина имат познания в дигиталната среда. Хора, които работят бързо и ефективно. Те, обаче, не са потърсили съвета и експертизата на тези, които пък имат познанието на социалния ефект, за да изградят доверие.

Сега единствените въпроси, които си задавам, са:

Какво ще правят родителите на децата в една държава, която отряза всякаква помощ по институционален начин?

Какво ще прави целия сектор, за да възобнови доверието към организациите, които си скъсват задниците от работа?

Как ще бъдат убедени хората, че всяка организация, макар и благотворителна, има значителни разходи, които някак трябва да бъдат заплатени, за да може тази организация да функционира и някой да ходи на работа в нея?

И най-вече, къде е пресечната точка между истинска, съвременна, впечатляваща ефективност и сериозна работа по изграждане на доверие, пълна прозрачност, удовлетворение у всички, които работят за каузата.

Социалната работа не е просто машина за ефективност. Колкото и да си добър в това, което правиш, трябва да си отговорен и към обществото. Звучи тежко и емоционално, но когато те изправят срещу един от водещите журналисти в България, трябва да можеш публично да покажеш уважение. С подготовка, яснота, прозрачност, дори разходите да са големи.

Сега не знам кой друг би се осмелил да направи това, което направиха HelpKarma, дори и да е чист като сълза, да ходи със скъсани сандали и да яде сух хляб. Доверието на хората е перо, което трябва да фигурира във финасовия отчет на всяка подобна организация и да напомня за какво сме се събрали.

Надежда Цекулова, БХК:

Може ли всички потресени да влезете в сайта на НЗОК, да отворите отчетите за лечение в чужбина, които институцията иначе съвестно изготвя и качва, и да осмислите какво означава фактът, че за 6 месеца е платила лечение на деца в чужбина на стойност около половин милион лева.

Просто, толкова да ми се повръща от способността ни като общество да се шокираме от неща, дето ги знаем от сто години!

Междувременно стана ясно, че Софийска районна прокуратура се е самосезирала по случая с “ХелпКарма” с цел установяване наличието на данни за престъпление.

Източник: Дневник

Видео: bTV