<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=86843" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: ГЕРБ и БСП с о...

Социологическите агенции се провалиха грандиозно в прогнозите си за тези избори (графики)

06 Април 2021
0 1646

Всички повтаряха, че тези избори ще са най-трудни за прогнозиране. Твърдеше се, че избирателната активност ще е ненормална заради Covid-кризата. Лансираха се варианти, при които “от 4 до 8 партийни листи” можели да прескочат бариерата за парламентарно представителство. “Барометри” с обилно медийно отразяване публикуваха всевъзможни сложни сценарии за бъдещето след 4 април, всеки от които се оказа неверен. 

Играта на вероятности този път не се получи, пише Булевард България.

Не вярвайте на предварителни данни за изборни резултати. Гласувайте! (Коментарът на “Господарите”)

10 социологически агенции не успяха да предскажат поражението на БСП спрямо първия и втория, a поне девет от тях са се разминали с резултата на партията, като излизат извън границите на обичайната 3-процентова грешка. Нито една агенция не позна, че “Има такъв народ” на Слави Трифонов ще се окаже втората по големина политическа сила. 

Демократична България” беше подценена с такива отклонения, които поставят под въпрос какво изобщо са измервали някои анкетьори преди изборите. Коалицията, която почти достигна 10% от доверието на гласувалите граждани, дори беше проектирана като потенциален аутсайдер в една от прогнозите. 

Само 2 от 10 агенции са претеглили коректно гласовете в полза на ВМРО, като прогнозират правилно, че партията на Красимир Каракачанов няма да влезе в 45 Народно събрание. При една от “позналите” агенции обаче се виждат толкова необясними данни в полза на БСП, че само те поставят под съмнение качеството на цялото изследване. 

Какво е отклонението  на прогнозните изследвания на съответните агенции спрямо почти финализирания резултат (при 98.93% обработени СИК протоколи може да се предположи, че промените ще са само след десетичната запетая)?     

Кой е облагодетелстван и кой е ощетен?

Най-големите отклонения на партийно ниво се виждат при прогнозите за БСП – свръхнадценяване и неправилно разбиране за вътрешните изпитания, пред които партията е поставена на тези избори.

В случая с анализа на “Рего” (институт, основан от Калоян Методиев – бившия началник на кабинета на президента Румен Радев) става дума за около 13 процентни пункта изкривяване в полза на Социалистическата партия на фона на действителната ѝ позиция след изборите на 4 април.

Пет дни преди изборите “Рего” постави БСП на първо място с твърдението, че тя ще изпревари ГЕРБ. На 4 април се оказа, че Социалистическата партия под ръководството на Корнелия Нинова слиза до трета политическа сила с невиждано слаб резултат от 20 години насам, с по-малко от 500 000 гласа. 

Още по-озадачаващи са данните, които “Барометър България” показа на 30 март. Агенцията публикува три отделни варианта за разпределението на гласовете на парламентарните избори в зависимост от избирателната активност, за която беше заложен интервал между 34,8% и 55%.  

И в трите сценария е допуснато, че “Изправи се! Мутри вън!” няма да успее да влезе в Народното събрание. “Демократична България” е поставена на последно място сред потенциалните парламентарни групи, като в един от сценариите на “Барометър” коалицията не получава и 4 на сто.

За сметка на това ВМРО е надценено до максимални стойности от 9,6%, т.е. повече от двойно по-висок резултат от реалния. Прогнозата за позицията на “Има такъв народ” е сгрешена с почти 9 процентни пункта.

По незнайни причини е допуснато, че ГЕРБ-СДС ще спечели най-малко 32% от гласовете на избирателите – отново много грешен изстрел в тъмното. 

Листата на Васил Божков БНО, която се оказа на около 10 000 гласа разстояние след ВМРО не беше засечена като  играч, който ще изпревари други две “патриотични” листи – “Възраждане” и “Воля-НФСБ”.  

Какво означават големите отклонения за всяка от партиите? 

Да сбъркаш данните на БСП с 13 процентни пункта, означава над 88% отклонение от реалността. Оценката на електората на ВМРО на 8-9 на сто от избирателите, при положение че партията не прескача бариерата, представлява почти 140% разлика. Това е не просто количествено, а качествено неточна прогноза и тя няма нищо общо с професионалната социологическа работа. 

Ако средното подценяване на “Има такъв народ” при всички социологически агенции е с около 28% под реалното ниво на подкрепа, то грешките в претеглянето на “Демократична България” са дори по-сериозни.

Стойности, които ѝ дават прогнозите, са средно с 35-39% по-ниски в сравнение с истинската електорална тежест на коалицията. 

“Демократична България” остана пета политическа сила, но е с доста близък резултат с този на ДПС. С изключение на “Маркет Линкс” тази тенденция не е забелязана от никого сред социолозите.

Да мериш обществените настроения в условията на пандемия, не е най-лесното занимание. Всички условности около улавянето на нови политически субекти на радара имат своето основание. И все пак социологията не би трябвало да е безпомощна спрямо промени в обществения живот, които се развиват в продължение на повече от една година. 

Вижте какви избиратели привлякоха партиите по пол, възраст, етнос и образование (таблици)

Възходът на Слави Трифонов не започва от днес, а от кампанията му за националния референдум, на която бяха мобилизирани над 2 милиона гласоподаватели. Обединяването на “Демократична България” стана факт още преди Росенец и за първи път не доведе до предизборни скандали около листите. Да се прогнозира, че най-активната протестна група от 2020 г. ще остане пасивен зрител на парламентарния вот, не е съвсем логично.  

Проблемът не е в това, че единични изследвания показват големи отклонения – свикнали сме с това. Проблемът е, че социологията през 2021 г. като цяло се оказа не особено достоверен измерител на обществените настроения преди изборите.

Публикуването на предварителни данни преди изборите е поставило криво огледало пред очите на избирателите за това как би изглеждала колективната воля на 4 април. Колебаещите се граждани са планирали собственото си поведение по информация, която не е отговаряла на действителността. 

Дали социолозите са заблуждавали сами себе си заради неточна методология, или някои от тях умишлено са ударили везните в полза на “таен клиент”, отговорът е без значение, след като ефектът вече е налице.

2021 година ще произведе поне още един национален избор, след който ще си проличи кой спазва професионалните стандарти и кой тенденциозно стъкмява резултати в името на енергизирането на партийни ядра. 

Източник: Булевард България

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции