Вниманието на света отново се насочи към Афганистан покрай връщането на власт на талибаните, но векове преди това там е една от интригуващите нерешени мистерии в историята на евреите: съдбата на някои от Десетте изгубени племена на Израил.

Талибани ползват за люлки изоставени военни самолети от американците (видео)

Това пише за в. “Джерузалем пост” Майкъл Фройнд, като отбелязва, че макар възможността, изразена в тази хипотеза, да звучи на някои нелепо, доказателствата не предполагат тя да се заклеймява.

Темата периодично се появява във вестниците в Израел и повдига отново и отново въпроса “дали пущунските племена, към които спадат повечето талибани, са всъщност наши отдавна изгубени роднини, потомци на Бану Исраил, изпратени в изгнание от Асирийската империя преди над 2700 години,” пише Фройнд, основател на организацията Шавей Исраел, която изследва (и помага на потомци на) скрити еврейски общности и Десетте изгубени племена.

“Смята се, че пущуните или патани наброяват десетки милиони хора, като повечето живеят в Пакистан, Афганистан и Индия. Състоят се от няколкостотин клана и племена, които ревностно пазят наследството си насред вълни от чужди завоевания и окупация,” пише Фройнд.

“Преди възхода на ислямския фундаментализъм в региона много от пущуните се самоопределят като Бани Израел (Синовете на Израел), устна традиция, която прадедите им предават през поколенията.” Това отбелязват и неколцина ислямски пътешественици и историци, още от 13 в., когато далеч не може да се получи полза от говоренето за древна израилска идентичност в Централна Азия. В такава възможност се убедили през 19 в. и западни посетители: цитиран е Жозеф-Пиер Ферие, написал през 1858 г. в книгата си “история на афганистанците”, че главатарят на едно от главните пущунски племена, Юсефзаите (синове на Йосиф) предал на персийския шах Надер Шах Афшар като подарък “Библия, написана на иврит, и няколко други предмета, използвани при древното им богослужение, които са съхранили.”

Друго свитеделство е от майор Хенри Белю, слушил в британската колониална армия в Индия и написал в труда си The Lost Tribes през 1861 г. за пущуните, че “номенклатурата на племената и районите им, както в древната география, така и днес, потвърждава тази универсална традиция.” Според него в имената на спирките по пътя на Бану Исраил от Мидия до Афганистан и Индия ясно се отбелязват “етапите от дългото и тежко пътуване”.

В друго изследване, от 1957 г., отбелязва Фройнд, покойният президент Ицхан Бен-Цви е посветил цяла глава на “афганските племена и традициите на произхода им”. Тези племена, “сред които евреите са живели поколения наред”, са “мюсюлмани, които до днес пазят невероятната си традиция за произхода си от Десетте племена”. Доказателствата са оскъдни, признава, но е красноречив фактът, че тези племена пазят традицията.

Освен индийски изследовател от пущунски произход, като автор от по-ново време е цитиран д-р Еял Беери, водещ израелски учен по темата за пущуните, отбелязал идентични с тези на евреите традиции и обичаи: обрязване на осмия ден след раждането; въздържание да се смесват месо и мляко; палене на свещи преди шабат; левират (братът на покойник е длъжен да се ожени за вдовицата му).

Фройнд продължава с други научни аргументи като сравнение с древния пущунски племенен код и израелски традиции. Признава, че доказателствата от ДНК анализи също са ограничени, но цитира изследване от 2017 г. за “генетична връзка” с хатак – пущунско племе, което наброява над 3 млн. души.

Традициите не умират въпреки усилията на талибаните, а според някои изследователи доказателствата са убедителни, но не бива да се забравят крайните “антиизраелски” нагласи на талибаните и “не е известно пущуни да са показвали никакъв публичен интерес за връщане към еврейските корени.” Дори да се докаже историческата и “биологична” връзка, както казва д-р Беери, това не означава, че “утре ще приемат юдаизма” и ще дойдат да живеят в Израел. Дори самото говорене по темата може да попречи на регионалното сътрудничество и разбирателство, казва той.

Въпреки това – и въпреки съществуването на съвсем различни теории за пущуните – демографската им роля в Азия предполага, че би било “разумно за евреите” да търсят диалог; основа за дискусия може да е “дори само възможността” за споделена историческа идентичност. А това би могло да подобри перспективата за бъдещето. Диалогът трудно може да се води с фанатичните талибани, но има “много други пущуни по света”, с които трябва да се търсят мостове, “независимо дали човек вярва или не, че са наши отдавна изгубени братовчеди”.

Източник: Дневник