Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Това, че сме в ЕС и НАТО ни спира от гражданска война, показва изследване
Това, че сме в ЕС и НАТО ни спира от гражданска война, показва изследване
12-04-18
добавено
173
прегледа

Проф. д-р Илона Томова е старши научен сътрудник в Института за изследване на населението и човека при БАН. Тя е сред най-видните изследователи на демографските тенденции у нас и на ромската общност.

 

Шест екипа в института представиха доклади по проекта „Мерки за преодоляване на демографската криза в България“, възложен от Министерския съвет. Проф. Томова обобщава резултатите на ръководения от нея екип, работил по „Уязвими групи и общности” и факторите за демографските дисбаланси:

 

От научната литературата става ясно, че в страните с високи социални неравенства хората живеят по-кратко и в по-лошо здраве, майчината и детската смъртност, както и насилствената смъртност са по-високи, отколкото в страните със сходен брутен вътрешен продукт на глава от населението, но с по-равномерно разпределение на доходите.

 

Включително богатите хора живеят по-кратко,

 

а миграцията е висока, тъй като хората не желаят да живеят в такава страна. Страни с високо социално неравенство са с неустойчиво икономическо, политическо и социално развитие.

 

Анализ на съдържанието на публикациите в шестте най-посещавани в интернет новинарски сайтове в България през 2016 г. показа, че темата за социалните неравенства в тях на практика липсва, въпреки огромната социална значимост на това явление.

 

А ако се погледне коефициентът на Джини, който е универсален измерител на неравенствата на доходите, през 2000 г. – т. е. след жестоката криза и след „голямата приватизация“ у нас, този коефициентът е 25, а през 2017 г. – 40,2.

 

Много показателен е коефициентът на поляризация, който измерва съотношението между доходите на 20-те процента хора с най-високи доходи спрямо тези 20% с най-ниски доходи. През 2012 г. в България той е бил 6,1 към 1, а сега – 8,2 към 1 (бел. ред. – следно за ЕС е 3,6 към 1). Толкова пъти доходите на 20-те процента с най-високи доходи в страната превишават тези на 20-те процента с най-ниски доходи.

 

В момента, в който това съотношение надвиши 6,

 

светва червена лампичка, че в тази страна

 

неравенствата са прехвърлили граница, след която държавните институции, политическите партии, интелигенцията няма да са в състояние да формулират общи цели и ценности, сплотяващи хората в такова силно поляризирано общество.

 

При това положение доверието в институциите пада рязко, защото обикновено те са силно подвластни на хората/групите с огромни финансови възможности, особено ако те държат и медиите в свои ръце. Тези групи могат да свалят правителството всеки път, когато то не изпълнява волята им или да предизвикват финансови кризи, когато преценят, че това е в тяхна изгода. Наблюдавали сме неколкократно след 1990 г. как всеки път, когато е имало финансова криза, тя винаги е била в угода на мощни финансови групировки и как те фактически стават по-богати при масовото обедняване на населението; как се създават монополни структури, които могат да изсмукват ресурси за сметка на всички останали.

 

Какво се случва, когато съотношението между най-високите и най-ниски доходи надхвърли 8? Със съотношение над 8 са шепа страни предимно в Африка и Латинска Америка.

 

В Европа това са Русия и България

 

При коефициент на поляризация над 8 във всички други държави или има гражданска война, или има война с друга държава – т. е. войната се изнася навън. Дестабилизацията на институциите и на икономиката е много голяма. Политическите режими стават все по-авторитарни.

 

В България война слава Богу няма, удържа ни това, че сме в ЕС и в НАТО. Но има срив по показателите за демократично развитие на държавата. Ако погледнем промяната в индикаторите за демократично развитие от периода преди присъединяването на България към Европейския съюз досега се установява, че повечето от тях са се влошили. Това се отнася до правовия ред, законността, съдебната система, корупцията, свободата на медиите и т.н. Преди 2007 г. бяхме на 31 място по свобода на печата, сега сме над 100-то място.

 

 

В страни с високи неравенства спада качеството на публичното образование, на медицинското обслужване, ограничен е достъпа до тези основни социални блага и до всички видове социални услуги, висок е делът на лицата в риск от бедност и социално изключване.

 

Рязко нараства и рискът от насилствена смъртност

 

Заради всичко това пада качеството на живот, увеличава се миграцията сред младите хора, които не желаят да живеят в такива страни. Колкото повече млади напускат, толкова се смалява контингентът от жени, които са способни да раждат.

 

При последните преброявания се вижда колко нараства групата на децата, за които българският език не е майчин. Политиците и медиите постоянно засилват страховете, че се нарушава етническият баланс на населението, че се раждат деца предимно в групите на нискообразовано „инородно“ население…

 

Нашият апел е, че българската държава и общество не могат да продължават да пренебрегват проблемите с образованието на

 

децата, чийто майчин език не е българският

 

Ако през 2011 г. те са били към 29% от децата ни, сега са една трета и техният дял постоянно ще се увеличава. Затова обществото трябва задължително да се мобилизира и да осигури по-добро качество на образование за всички деца, защото от тях ще зависи дали производителността на труда ще се повиши, дали делът на бедните в страната, включително на бедните пенсионери, ще намалява.

 

Изследвания на Евростат показват, че при българите децата в риск от бедност са 15,7%, а при ромите – 77,2%, че близо една четвърт от домакинствата на етническите българи и над четири пети от домакинствата на ромите живеят в тежки материални лишения. От Евростат са категорични, че това са домакинства, които живеят в абсолютна бедност.

 

Предучилищното образование е ключово за развитието на децата и за подготовката им за училище. Външните експерти, които изследваха постиженията на българските деца при външното оценяване след четвърти и седми клас по български и математика, показаха: за децата, за които българският не е майчин, две години посещение на предучилищни занимания водят до увеличаване на показателите им с над 120-140 точки по български и математика, което се равнява на над половин година обучение дори при оценяването на седмокласниците.

 

Затова е необходимо до 2025 г. да се създадат условия още за 4-годишните да тръгнат задължително на предучилищна подготовка. Към това са насочени редица мерки, които предлагаме за обсъждане.

 

В сферата на здравеопазването също се предлагат серия от мерки, като основната част са за подобряване достъпа до здравеопазване. У нас здравеопазването не е защитено срещу безкрайното увеличаване на неравенствата и бедността. Напротив – нормативната уредба става все по-рестриктивна. Все по-затруднено е

 

възстановяването на здравноосигурителните права

 

Това е удар срещу всички бедни, срещу всички заети в сивата икономика и в сезонни дейности, тук не става дума само за ромите. От 2005 г. НЗОК не плаща на лекарите прегледите на неосигурените им пациенти. Тогава по данни на проф. И. Търнев и проф. М. Грекова неосигурени са били 18% от всички роми. В трудоспособна възраст, но здравно осигурителните права можеха да се възстановят, ако се заплатят последните 6 месечни вноски. От 2007 г.  възстановен осигурителен статус имат тези, заплатили последните 12-месечни вноски. Към края на 2008 г. делът на здравнонеосигурените роми нараства на 25.8% (по данни на международното сравнително изследване „Здравето и ромската общност“) .

 

Политиците са последователни при увеличаването на рестрикциите, ограничаващи достъпа до здравни услуги на здравно неосигурените и приемат нормативни промени, които правят невъзможно бедните да възстановят осигурителния си статус. Действията им се разминават с вижданията на мнозинството от българските граждани: близо 80% от българите искат облекчаване на режима за възстановяване на здравноосигурителните права на бедните. Такива са и някои от препоръките на екипа учени.

 

 

Източник: "Е-вестник"