Следва: България е въ...

Тръмп може и да си тръгне от Белия дом. Но в България тръмпизмът ще живее дълго

13 Ноември 2020
1 1167

Тръмп може и да напусне Белия дом, но тръмпизмът няма да изчезне. Той ще живее още дълго и в България. Защото има много почитатели. Дори и Бойко Борисов е заклет тръмпист, пише Даниел Смилов за Дойче веле.

Какво става с броенето в САЩ, докъде са делата за измами на Тръмп и какво следва нататък

Демократът Джо Байдън е избраният нов президент на САЩ, за когото гласуваха рекорден брой американци – около 80 милиона, с над 5 милиона повече от гласовете за Доналд Тръмп. Каквото и да се случи оттук нататък, тези факти не могат да се променят. Европа ги прие с неприкрита радост и облекчение – лидерите на ЕС вече поздравиха бъдещия президент с избирането му. Това е напълно разбираемо. Байдън многократно е заявявал, че ще си сътрудничи с традиционните партньори от либерално-демократичния свят и няма, за разлика от предшественика си Тръмп, да заплашва ЕС и НАТО с разграждане.

Въпреки тези позитиви за европейците, особено в Източна Европа мнозина изпаднаха в мирова скръб от развитието на изборите в САЩ. Това се случи и в България, където се оказа, че тръмпизмът е пуснал корени. Унинието на различните “Тръмп обащества” си е редно и нормално – те са на път да изгубят и патрон, а и кауза, и са оправдани да скърбят по този повод. Но по-интересни са не тези маргинални организации, а представителите на по-големи групи политици и граждани, които очевидно са успели да се очароват поне от някои елементи на тръмпизма.

Консервативното ядро

В САЩ тръмпизмът разчита на силно консервативно ядро – база, която се отличава с радикален национализъм, религиозно мотивирани възгледи за абортите и сексуалността, издигане на носенето на оръжие в култ и няколко други каузи. Това ядро от идеологически мотивирани избиратели ходи най-активно на митингите на Тръмп, носи червени MAGA шапки, вее знамена и т.н. Само по себе си това ядро никога не би могло да спечели изборите в САЩ, но то има силен емоционален заряд, разделя обществото и поляризира дебатите.

У нас към това ядро на тръмпизма принадлежат безспорно “патриотите”, които нито имат голяма лоялност към конституционната (либерална) демокрация, нито са защитници на светската държава. Както едно от по-малките копия (или оригинал?) на Тръмп – Виктор Орбан – се стреми да направи, и те биха се възторгнали от изграждането на една нелиберална демокрация: полу-теократична държава, организирана на базата на религия и автокрация.

Ядрото на тръмпизма в този смисъл е антисистемно: то цели дълбоки промени на установения конституционен ред както във вътрешната, така и във външната политика. У дома ядрото би искало ограничаване на правата на малцинства от най-различен вид (и особено хомосексуалните и ромите), въвеждане на де факто държавна религия, затрудняване на дейността на НПО-та и т.н. Като цяло те са привърженици и на концентрацията на властта в една персона-лидер.   

Идеологическото ядро на тръмпизма в България обаче се разпростира и извън “патриотите”. Части от ГЕРБ (депутати, “десни” центрове и др.) се опитват да насочат цялата партия в подобна тръмпистка посока. И донякъде успяват, както показва настоящата позицията на България по отношение на Северна Македония. Слабостта на Борисов в момента (и желанието му да се задържи на власт на всяка цена) дава допълнителни възможности партията му да бъде успешно “тръмпизирана”, което ще е комично с оглед упадъка на тръмпизма в собствената му родина.

По-куриозното е, обаче, че Корнелия Нинова от БСП, която има определена фиксация върху харизмата на Виктор Орбан, също иска да се присламчи към политическото ядро на тръмпизма. Този факт остава една от загадките на родната политика. Той е една от причините БСП да ограничава влиянието си до предимно силно консервативни райони с малки населени места.

Стратегически гласуващата периферия

Успехът на тръмпизма зависи от способността му да привлича не само идеологическите гласоподаватели на ядрото, но и по-широка периферия, в която има хора с по-прагматична нагласа и центристки възгледи. Тези избиратели може и да не се възторгват от консервативния катехизис, но използват емоционалния заряд и антисистемните послания на Тръмп, за да постигнат свои цели. Всъщност, те ползват радикализма на ядрото като плашило, за да стреснат политическите си опоненти и да могат да извлекат опортюнистични предимства за себе си в силно картелизирана политическа среда.

Основното, което тръмпизмът предлага на средния избирател, са ниските данъци. Тръмпизмът не е социал-демокрация, която чрез данъци разпределя в полза на най-уязвимите групи на обществото. Тръмпизмът е обещание към средния избирател, че неговото финансово бреме няма да расте и по-уязвимите групи (бедни, малцинства) няма да получат допълнителни средства или подпомагане. Когато е необходимо увеличаване на публичните разходи, в държавата на тръмпизма това се постига с нови държавни заеми, а не с нови и по-големи данъци. Затова и държавният дълг и бюджетен дефицит на САЩ са на рекордни нива, но същевременно тръмпистите се опитват да отнемат здравните застраховки на най-бедните и уязвими групи.

Снимка: Evan Vucci/AP

Този тип социален егоизъм на средната класа е привлекателен за мнозина и в САЩ, и в България. Стратегичеки тръмписти в този смисъл са либертарианците и някои десни, за които данъците са единственият важен фактор в политиката. За тях радикализмът е спасение, защото чрез него става възможно “сплашването” на малцинствата и ограничаването на техните претенции. Тръмпизмът също така представя средния избирател като виктимизирана група, което по принцип изключва задължението му да бъде солидарен спрямо останалите.

В България такива стратегически тръмписти има доста: от различните либертарианци, до представителите на марксоидната десница, за която икономическият класов интерес е основата на политиката. Тази тръмпистка периферия не би отишла при Корнелия Нинова, колкото и радикално-консервативна БСП да става обаче – нещо, което лидерът на социалистите не отчита.

Поляризация и партизанщина

За да действат като политически таран и плашило за опонентите, тръмпистите използват тактика на поляризиращото говорене и преследване на партийни интереси на всяка цена. Обиден език, персонални нападки, използване на държавни инструменти за партийна разправа – всичко това са “легитимни” средства за тръмпизма. Най-вероятно Доналд Тръмп ще си отиде от Белия дом след грозни сцени на политизиране на съдилищата, за да “докаже” имагинерни масови избирателни измами. Но и целият му мандат ще остане в историята като управление на агресивността, което не е склонно на никакъв компромис спрямо опозицията.

Този начин на упражняване на власт има много и големи поклонници у нас. Те са основно в кафявия медиен сектор, прокуратурата и техните политически поддръжници. За тях между правова държава и партизанска държава няма особена разлика – това е и причината България редовно да бъде критикувана за нарушаване на принципите на върховенство на правото в ЕС.

Целта оправдава средствата

Мнозина привърженици на Тръмп признават, че от личностно морална гледна точка той има сериозни дефекти, но те гласуват заради “неговите политики”. Тръмпизмът в този смисъл е затваряне на очите за моралния интегритет на политика, стига той да е в състояние да реализира определени цели. Бойко Борисов и много негови поклонници са заклети тръмписти от тази гледна точка.

Тръмпизмът, русофилството и соц носталгията

Една от родните странности на политиката е, че русофилите и соц носталгиците в голямата си част харесват Тръмп и страдат заради неуспехите му. Парадоксът обаче е само привиден. Поклонниците на Владимир Путин виждат сродна душа в лицето на Доналд Тръмп. Но още по-важно е, че те се надяват политиката на Америка на оттегляне от международната арена да остави поле за връщането на Русия на Балканите (и на световната сцена като цяло). Тяхното сърце се стопля при мисълта за разпад на ЕС и НАТО, а Тръмп им дава надежда в тази посока.

Снимка: Алексей Дружинин/DPA

Соц носталгиците и бивши агенти на ДС, които също с голям ентусиазъм приветстваха тръмпизма, просто се надяват на реабилитация на своите идеи. Ето, сигурно си мислят те, самата Америка използва някои от нашите методи на безогледна пропаганда и очерняне на опонента. В лицето на Тръмп те виждат и упадък на САЩ като световен лидер, както и възможност за (въз)раждането на един свят, в който силата е единственото, което има значение. В този свят Путин, Ким Чен Ун, Лукашенко, Ердоган и т.н. ще са нормата, а не изключението. И Европа ще трябва да се самоотрече, като започне да им подражава. 

Едва ли е изненада, че толкова черти на тръмпизма са оставили неизличимо клеймо върху българската политика. В крайна сметка Тръмп стъпи на раменете на гиганти като Берлускони, Льо Пен, Фарадж, Орбан, Вилдерс, а и на множество родни полу-гиганти. Съвременният популизъм, започнал шествието си още през 90-те години на миналия век, няма да изчезне със загубата на Тръмп в САЩ. Няма да изчезне и в България. Но ще свие платна и няма да надува непрекъснато корабната си сирена.

В кадрите по-горе можете да си припомните типичния Тръмп-стил от речта му на предизборен митинг веднага след излекуването на президента от коронавирус.

Източник: Дойче веле

Прочети повече Прочети малко

Коментари

  • Danielle Ganeva

    20 Ноември 2020

    Прекрасен анализ!👏👏👏 От много време намирам прилика м/у Рики с перчема и ББ.. само размаха е различен.. като Доберман и Пинчер..!😂🤣

Реакции