Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Урсула Ле Гуин: Не ме натиквайте в проклетата си класификация
Урсула Ле Гуин: Не ме натиквайте в проклетата си класификация
култУРА!
08-14-19
добавено
1332
прегледа

В началото на 60-те години на миналия век, когато Урсула К. Ле Гуин започва да публикувa творбите си, научната фантастика беше доминирана от така наречения "твърд сай-фай": спекулативна проза, основана на физика, химия и до по-малка степен - биология. Разбирането за технологичния прогрес като нещо задължително добро беше неоспоримо. По това време Америка се радва на безпрецедентна значимост в световните дела, и станалия известен като "златен век" на американската науча фантастика проектираше същото това усещане за изключителност в космоса. Космическите приключения, които изпълваха страниците на списанията "Amazing Stories" ("Невероятни истории") и "The Magazine of Fantasy & Science Fiction" ("Списането за фентъзи и научна фантастика") изглеждаха като написани от, за и относно бели мъже с много малко и случайни забежки в посока към расово и полово разнообразие. 

 

Първият роман на Ле Гуин - "Светът на Роканон" ("Rocannon`s World"), от 1966 г., в който главният персонаж е класически мъж учен, прави твърде малко, за да се противопостави на установеното положение. Но промяната вече се задаваше. 

 

УИЛЯМ ГИБСЪН: ИЗКУСТВОТО НА ФАНТАСТИКАТА

 

Никоя друга единична творба не е направила повече за разрушаването на законите на жанра от "Лявата ръка на мрака" ("The Left Hand of Darkness") от 1969 г. (Романът е носител на наградите "Хюго" и "Небюла" - бел. ред.) В тази книга, нейна четвърта, Ле Гуин представя един свят, в който човешките заселници нямат фиксиран пол: сексуалните им роли се определят от контекста и се изразяват само по веднъж в месеца. Формата на романа е мозайка от първоизточници, работна тетрадка на междузвезден етнограф, променящ се от записки във фактологичен журнал до извънземни митове.

 

Автори, толкова различни, колкото са Зейди Смит и Алгис Бурдис, са посочвали "Лявата ръка на мрака" като книга, която силно им е повлияла, а критикът Харолд Блуум я е включил в "Западният канон" - едно изследване за основите на западната литература.

 

В десетилетията, които следват, Ле Гуин продължава да разширява едновременно и обхвата си и почитателите си, пишейки фентъзи поредицата, с която може би става най-известна - "Землемория", както и анархистката утопична алегория "Освободеният" ("The Dispossessed: An Ambiguous Utopia") (също така носител на наградите "Хюго" и "Небюла" - бел. ред.), ако трябва да споменем само няколко книги сред многото. Продуктивността ѝ е забележителна.

 

 

 

 

Урсула Крьобер е родена в Бъркли, Калифорния, през 1929 г. Дъщеря е на видния антрополог Алфред Л. Крьобер и Теодора Крьобер, авторка на бестселъра-биография на Иши - "последният див индианец в Северна Америка". Прекарва детството си в компанията на множеството си роднини и техните чести академични гости, както и членове на местната индианска общост.  Учи в Радклиф и Колумбия, което ѝ осигурява образователна степен по Френска и Италианска ренесансова литература през 1952 г., когато е на 22 години. На параход на път за Франция тя среща историкът Чарлз Ле Гуин, за когото се омъжва няколко месеца по-късно. 

 

През последните 50 години от живота си Урсула и Чарлз, преподавател по история в Портландския щатски университет, живеят в симпатична, но непретенциозна викторианска къща, близо до портландската гора. Ле Гуин умира на 22 януари 2018 година, на 88-годишна възраст, оставяйки едни от най-добрите научно-фантастични романи след себе си. 

 

Предлагаме ви част от интервю с нея, направено от Джон Рей за The Paris Review през 2013-та, пет години преди смъртта на великата писателка. 

 

 

 

 

- Какво е усещането ви към термина "научна фантастика", приложен спрямо вашата работа?

 

У. Ле Гуин: Да кажем, че е много сложно за обяснение.

 

- Съжалявам! В мир ли сте с него? Смятате ли го за ограничаващ?

 

У. Ле Гуин: Не мисля, че "научна фантастика" е много добро определение за моето писане, но това е името, с което разполагаме. То е различно от другите видове писане, така че смятам, че заслужава отделно име. Но това, което наистина ме ядосва е да ме наричат "сай-фай" автор. Не съм такъв. Аз съм романист и поет. Не ме натиквайте в проклетата си класификация, където аз не пасвам, защото съм една цялост. Пипалата ми стърчат от тесния ви гълъбарник във всички посоки. 

 

- Точно така някой може да определи сай-фай писателя, предполагам - пипала, излизащи от гълъбарник.

 

У. Ле Гуин: Би могло.

 

- На мен ми се струва, че има автори, чиито творби много по-точно се вписват в термина "научна фантастика", отколкото вашите - някой като Артър Кларк, например, чиято работа често е директно обвързана със специфична научна идея. Във вашата проза е точно обратното - твърдата наука е може би най-малко важна, в сравнение с философията, религията или социалните теории. 

 

У. Ле Гуин: "Твърдите" писатели на научна фантастика пренебрегват всичко друго освен, да кажем, физиката, астрономията и може би химията. Биология, социология, антропология - това за тях не е наука, това си лигавщини. Те не са заинтересувани от това, което човешките същества наистина правят. Но аз съм. Аз се опирам на социалните науки до голяма степен. Взимам много идеи от тях, особено от антропологията. Когато измислям друга планета, друг свят с общество в него, аз се опитвам да обърна внимание на сложността на социума, който създавам, вместо просто да описвам някаква империя или нещо подобно. 

 

ХЕМИНГУЕЙ, КАСТРО И ЕДИН ТУРНИР ПО ОКЕАНСКИ РИБОЛОВ

 

- Докато сме на темата - какво беше за вас да растете като дете на толкова виден антрополог? Това отрази ли се на основанията на писателския ви талант?

 

У. Ле Гуин: Това е въпрос, който са ми задавали милиард пъти, а все още ми е трудно да отговоря на него. Очевидно интересите и характера на баща ми са ми задали някакъв вид... добре, почти ми се иска да кажа - морален тон. Той се интересуваше от всичко. Да живееш с ум като неговия е, разбира се, един вид обучение. Неговото научно поле беше човешкото, а това е наистина голям късмет за един писател.

 

Всяко лято прекарвахме на ранчото, което си бяхме купили в долината Напа. То беше доста занемарено, но там се живееше лесно и родителите ми постоянно имаха купища гости. Баща ми забавляваше както академичните си колеги, така и чужденци - бяха късните 30-те години и пристигаха бежанци от целия свят. Сред гостите имаше двойка индианци, които бяха "осведомители", както тогава ги наричаха - сега не използват тази дума - членове на племе, с които баща ми стана близък покрай работата му с общността им, учейки от тях езика и обичаите им. Единият от тях - Хуан Долорес, беше папаго (индианска етническа група в САЩ и Мексико - бел.ред.) и беше наистина много добър приятел на баща ми. Той оставаше с нас за няколко седмици или за месец. Само да имам около себе си тези хора от коренно различна култура беше безценен дар.

 

 

 

 

- Каква беше същността на този подарък?

 

У. Ле Гуин: Може би  просто опита с "другия"? Много хора никога не са го имали или пък не се възползват от шанса, дори когато им се предоставя. Всеки човек от индустриалните нации сега вижда "другите" по телевизията, но това не е същото, като да живееш с тях. Пък било то и само с един или двама от тях.

 

- Казвала сте, че сте "отгледана толкова нерелигиозна, колкото заек". И все пак интересът към религиите се наблюдава до голяма степен във вашето творчество.

 

У. Ле Гуин: Мисля, че имам - е, добре де, не бих го нарекла религиозен темперамент, понеже проблемът е думата "религия". Дълбоко съм заинтригувана едновременно и от Даоизма и от Будизма, и те са ми дали много. Даоизмът е направо част от структурата на ума ми в момента. А Будизмът ми е изключително интересен. Но ако не го наречеш религиозна настройка на мозъка, трябва да ползваш дума като "духовен", а това е ала-бала. Има ето тези големи проблеми, с които религията се опитва да се справи, и всъщност аз съм заинтригувана именно от тях.

 

- Кърт Вонегът в свое интервю от 1977 г. описва антропологията като единствената негова религия. 

 

У. Ле Гуин: Това не е съвсем достатъчно за мен, но знам какво точно е имал предвид и то е нещото, до което и аз прибягвам. Ако трябва да избера герой, той би бил Чарлз Дарвин - размерите на неговия ум, който включва цялото това научно любопитство и търсене на знания, заедно със способността да подредиш нещата. Има вродена духовност в мисленето на Дарвин. И той също го е усещал.   

 

- Би ли могло - и тук аз вървя по ръба - това търсене на задоволителна или достатъчна религия да е повляло посоката ви като писател? С други думи, ако никоя от съществуващите религии не ви задоволява, защо да не създадете сама една такава?

 

У. Ле Гуин: Аз не съм търсач на истината. Не смятам, че има само един отговор, така че никога не съм тръгвала да го търся. Моят импулс е за по-малко търсене и повече игра. Обичам да пробвам идеи за начини на живот и на религиозни подходи. Просто не съм добър кандидат за цялостно приемане на друга вяра.  

 

- Когато започвахте всичко това, знаехте ли, че искате да пишете спекулативна проза?

 

У. Ле Гуин: Не, не, не. Просто екстремно рано знаех - може и да ви звучи абсурдно, но бях на пет или шест - че писането е нещото, с което ще се занимавам винаги. Но просто писането, а не някакъв определен вид от него. Започна като пезия. Мисля, че бях на девет или десет, когато написах истински разказ. И той беше фантастична история, защото почти само такива четях. Тогава с брат ми спестявахме всеки по четвърт долар, за да си купим списание, което се казваше нещо като "Фантастични приказки". Така че прозата, която четях, защото аз започнах от рано, клонеше към фантастиката. Реализмът е много сложна форма на литературата, прекалено тясно насочена към възрастните. И в това може да се крие неговата слабост. А фантастиката изглежда вечна и повсеместна и е винаги привлекателна за децата. 

 

Но когато хората кажат: "Винаги ли си искала да бъдеш писател?", бих отвърнала - не! Аз винаги съм БИЛА писател. Не съм искала да бъда писател и да водя писателски начин на живот, и да бъда бляскава, и да отида в Ню Йорк. Просто исках да си върша работата с писане и да я върша наистина добре. 

 

ОРХАН ПАМУК: ОПИТВАМ СЕ ДА ГЛЕДАМ НА ЖИВОТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ

 

 

Източник: The Paris Review