Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Учени предложиха "пикови граници" за животновъдството до 2030 г., за да се справим с климатичната криза
Учени предложиха "пикови граници" за животновъдството до 2030 г., за да се справим с климатичната криза
Еко криза
12-12-19
добавено
664
прегледа

Необходимо е животновъдството да спре да се разраства през следващото десетилетие, за да се справим с климатичната криза, предупредиха учените.

 

Те призовават правителствата във всички, освен в най-бедните страни, да определят дата за „пикова точка“, тъй като животновъдството е огромен и бързо развиващ се източник на глобални емисии на парникови газове.

 

Говедата и овцете отделят големи количества метан, а горите се унищожават, за да се създават пасища и да се отглеждат културите, с които се хранят интензивно отглежданите животни.

 

Световните учени са съгласни, че огромни количества въглероден диоксид ще трябва да бъдат отстранени от атмосферата, за да се ограничи глобалното нагряване до 1,5 градуса по целзии. Повече от 80% от обработваната земя се използва за добитък, но тя произвежда само 18% от калориите в храната ни.

 

Намаляването на консумацията на месо и млечни продукти и храненето на растителна основа вместо това, би освободило полетата, които отновно да се превърнат в естествени гори. Според учените това е най-добрият вариант за намаляването на големи количества въглерод в момента.

 

Те подчертават, че подобни промени в глобалното селско стопанство са само част от спешните действия, необходими за справяне с климатичната криза, като намаленото използване на изкопаеми горива е жизненоважно, както и действията в други сектори, като транспорта.

 

В писмо до списанието "Lancet" изследователите призовават държавите да „обявят времеви рамки за пикова точка“, след която производството няма да се увеличава. Някои от тях дори са на срещата на ООН за климата в Мадрид, надявайки се да постигнат напредък към амбициозните нови обещания за климата през 2020 г.

 

„Страните трябва да определят пикова точка за животновъдството в следващите 10 години“, каза Хелън Харват, сътрудник в Юридическия факултет на Харвард и автор на писмото.

 

„Това е така, защото имаме нужда от огромни и бързи намаления на емисиите на парникови газове, тъй като достигаме опасни температурни граници“, добави тя.

 

Производството на месо, мляко и яйца се е увеличило от 758 млн. тона през 1990 г. на 1,247 млн. тона през 2017 г., показват изследвания.

 

„Очаква се търсенето на храна да се увеличи значително, тъй като населението ни ще стане приблизително 10 милиарда“, казва проф. Матю Бетс от Орегонския държавен университет в САЩ.

 

„Намаляването на човешкото търсене на животински протеини, за чието производство са нужни огромни ресурси, значително ще забави темповете на глобалните загуби на гори, с огромни ползи за биоразнообразието и екосистемите", добави той.

 

Писмото е подкрепено от повече от 50 водещи експерти, включително проф. Пийт Смит от Междуправителствена експертна група по климатични промени, който е главен автор на проучването за използването на земите и изменението на климата, публикувано през август.

 

„Месото е от 10 до 100 пъти по-вредно за климата, отколкото растителната храна. Човечеството трябва да премахне зависимостта си към добитъка, точно както трябва да премахне и добива на изкопаеми горива, ако искаме да постигнем целите на Парижкото споразумение за климата. Броят на добитъка трябва да достигне своя пик много скоро и след това да намалее значително“, каза той.

 

Смит твърди, че отделните правителства трябва да определят собствените си пикови точки.

 

"Въпреки това, предвид спешността на климатичните промени, това със сигурност ще трябва да се случи през следващото десетилетие, но преходът ще трябва да бъде управляван справедливо, за да позволи на гражданите да променят хранителните си режими, а фермерите, производителите и хранително-вкусовите вериги да се диверсифицират.

 

В бедните страни, където над 800 милиона души все още са недохранени, приоритетите очевидно се различават", добави той.

 

Харват твърди, че промените, необходими за постигане на пикови граници за животновъдството, са осъществими, тъй като селското стопанство може да се промени по-бързо от всеки друг сектор. Тя призна обаче, че много по-ниските нива на консумация на месо изискват значителни промени в поведението.

 

„Днес виждам много повече вегански варианти по магазините, които не бяха там дори преди година. Напълно осъзнаваме, че призивът ни изисква мащабна промяна в обществото и не е нещо, което може да бъде постигнато за една нощ или без предизвикателства“, каза тя.

 

Харват също заяви, че изменението на климата ще има огромно въздействие върху обществото, и че един закон за пикови граници що се отнася до животновъдството ще помогне да се ограничат щетите, да се помогне на дивата природа, както и да се намалят здравословните проблеми при хората.

 

 

Източник:  The Guardian