<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=80409" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Спешна среща ...

Училище по време на пандемия: “Масово се преписва, правим тестовете колективно”

21 Декември 2020
0 816

Пандемията свари неподготвени не само българските учители – интегрирането на информационните технологии в образованието се случи непланирано. Как протича електронното обучение? Емилия Милчева от Дойче Веле попита двама десетокласници от София.

Плаши ли ви онлайн обучението? Розалина Лъскова от Котел има решение (снимки)

Непланирано, без предварителна подготовка и обучение. Ето така, заради Covid-19, се случи интегрирането на информационните технологии в образованието, както и в много други области. Дали това ще доведе до устойчив хибриден модел на училищно образование или дефицити в обучението – отсега е трудно е да се прогнозира. Факт е, че пандемията свари неподготвени не само българските учители, които са сред най-застаряващите в ЕС – почти половината са близо до или са навършили възрастта за пенсия. По данни на Евростат, обявени тази есен, почти 20% от тях са на възраст от 50 до 54 години, други 20 на сто – от 55 до 59 години, а около 10% са от 60 до 64 години. Около 3% е делът на учителите над 65 години.

Заради е-обучението просветното министерство промени Наредба 10 за организация на дейностите в училищното образование, а парламентът – Закона за предучилищното и училищно образование. А какво всъщност става?

Дойче Веле разговаря с двама десетокласници от столични училища, Траян и Петър* – ето техните обобщени отговори. Впрочем, и двамата предпочитат присъственото обучение, независимо че през седмиците у дома са повишили успеха си – и се тревожат за задължителните изпити след X клас, които ще се проведат за първи път догодина, независимо че не са матури.

Учителите се стараят повече, отколкото в училище. Налага им се да правят големи усилия. Не всички, зависи от учителя. Има такива, които си подготвят презентациите и ги показват на екрана. Други гледат само да говорят и като цяло не се оправят много добре с програмите. Обаче дават много повече домашни, един вид да компенсират, защото часовете са по 35 минути, но тия домашни се преписват, индивидуално почти нищо не се прави. А дори и да не предадеш домашна, не е чак такъв проблем”.

“Някои учители си пускат камерата, други не – въпрос на индивидуално решение. И ние сме така, не е задължително да съм на живо. Често първите два часа спя, но и да ме хванат, рядко пишат отсъствия. Ако в това време решат да ме изпитат, някой приятел звъни по телефона – оставям го на вибрация, но не винаги ставам, зависи при кой учител съм. Като цяло нямаме много устни изпитвания”.

За тестовете и изпитите

“За някои това си е чист бизнес. На един от нашия клас му платиха 20 лева от другия клас, за да подскаже на тест по математика. Защото точно тази госпожа дава едни и същи тестове, просто сменя числата. Когато правим тест, двама от класа му правят архив – снимат с телефоните и качват с верните отговори, за да може всеки да види и да свери. Имаме си групи в много платформи и работата върви. Аз имам училищния акаунт на моя приятел – и той моя, и един път, когато спеше, направих вместо него тест и никой не разбра”.

“Правим колективно тестовете, говорим заедно, изслушваме се, има изключителна координация. Мога да кажа, че екипната работа сега е много повече – повече си помагаме, отколкото в училище. Имаме няколко схеми. Например, за някой тест правим две групи – едната решава отгоре надолу, другата отдолу нагоре. Или, ако са ти дали тест от друг клас, за който знаеш, че е същият, но въпросите са разбъркани – тогава един чете, а другите търсят отговорите”.

За дигиталните умения

“Имам съученици, които могат да намерят отговорите на повечето тестове. Например, учителят е взел тест от някой сайт, който не е толкова голям и е vulnerable, не мога да се сетя как се казва на български… да, уязвим. Има места в интернет, където се обменят кодове – там може да намериш скриптове и инструкции как да ги използваш, ако искаш да намериш отговорите на теста. Отваряш конзолата на сайта, изпълняваш инструкциите, които рънват неговия скрипт в сайта. И получаваш верните отговори.

Какво трябва ли? Ами ученикът да е достатъчно любопитен и да притежава що-годе добри технологични умения. Не е кой знае какво – просто пействаш и цъкаш ентер, но трябва да знаеш какво търсиш и къде да го намериш”.

За оценките

“Много е важно всичко, което се преписва, да е вярно. Хората преписват за определена оценка и си я изчисляват – колко грешки трябва да направиш и къде, ако искаш 4.50 например. Като цяло внимаваме. Естествено, че ако цял срок си имал двойки и тройки, няма как да преписваш за шестица. Буди съмнение.”

“Много често се разделяме за някои въпроси от теста, тъй като, ако всички направим една и съща грешка, ще се разбере, че сме преписали. Трябва да има девиации, така някои “изгарят”, но пък не е съмнително… По физическо на никой не му пука – аз имам петица на теста за бадминтон”.

Образование в дигитална среда – не за всички

Но проблемите на дигиталното образование в България опират и до невъзможността такова да се осъществи. Причината е, че не всички деца и учители разполагат с компютри. През декември просветният министър Красимир Вълчев обясни в парламента, че МОН тепърва ще купува 108 000 компютъра, като за 80 000 от тях разчита на средства от европейския инструмент REACT-ЕU за справяне с последиците от пандемията. Тези 80 000 преносими устройства ще се насочат към 60 000 ученици и 20 000 учители, за да гарантират образователния процес за тези, които нямат компютри. Ще стане бавно заради тежките процедури и дефицита в световен мащаб заради пандемията, обясни Вълчев, който се надява напролет да има устройства за 24 000 учители. А за учениците без такива кога?

В системата на българското училищно образование има всичко на всичко 90 000 компютъра, две трети от които стационарни.

*Имената са сменени по желание на учениците

Източник: Дойче Веле

Заглавна снимка: DPA

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции