<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=88263" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Намалява про...

“Фрийдъм хаус”: България 10 години упорито се плъзга към “хибриден режим”

28 Април 2021
0 1386

Проблеми с функционирането на съдебната система са причина и тази година демокрацията в България да продължи отстъплението и плъзгането си към “хибриден режим”, което плавно се наблюдава с малко изключение от десетилетие насам. Голяма част от проблемите ѝ се наблюдават и в повечето от останалите държави в региона.

Тези изводи следват от оценката за България в годишния доклад за страни в преход (Nations in Transit) на американската фондация “Фрийдъм хаус”. Изследват се 29 държави от Източна Европа и бившите съветски републики – т. нар. Източен блок от времето на Студената война – за да се проследи демократичното им развитие (това е причината Гърция и Турция от нашия район да не са обхванати), пише “Дневник”.

“Фрийдъм хаус” понижава оценката за работата на съдебната система в България заради “притеснения за политизацията на прокуратурата, липсата на отчетност за нередности при работата на полицията и прокуратурата и дискриминационно отношение към граждани роми по време на пандемята от Covid-19”.

Съдебната система е една от седемте категории, наблюдавани от фондацията (другите са национални институции, избори, гражданско общество, медии, местни институции и борба с корупцията).

“Политическият климат на страната се влоши още повече през 2020 г.”, като поляризацията в обществото не намаля в резултат на настъпването на пандемията, се отбелязва в отделния доклад*, посветен на България. Същевременно през миналата година се наблюдава и “влошаване на работната среда за журналисти”, с използване на сила и нападения срещу представители на медиите. Отвъд посочените в промяната на рейтинга проблеми в съдебната система се споменават и първите санкции, наложени от Съединените щати срещу български съдия – Андон Миталов.

Обзорният за всички изследвани държави доклад на “Фрийдъм хаус” сочи, че тази низходяща тенденция се наблюдава в много страни. Влошаване на оценката има в 18, подобрение – едва в 6, без промяна са 5. На практика консолидирани демокрации сред изследваните са само балтийските страни, Чехия, Словакия и Словения.

Организацията открито говори за “антидемократичен завой”, тъй като “атаките срещу демократичните институции се разпространяват по-бързо от всякога” в Европа и Евразия. “Опортюнисти… прикрити под идеологически дневен ред” подхранват антидемократичните практики. “В много столици” ерозията на либералния демократичен ред означава, че демокрацията, която поне на думи политиците приемат като желан модел, все повече губи от популярността си – включително защото съществуващите институции не могат да се справят с проблемите в обществата.

В тази картина проблемът на България е постепенното намаляване на оценката заради проблеми с качеството на демокрацията – основно, но не само, в медиите, борбата с корупцията, съдебната система и работата на институциите, защото запазване на тенденцията я тласка към превръщане в същия режим, какъвто вече се наблюдава и в Унгария.

Едва 35% от българите предпочитат демокрация пред авторитарен лидер

Какво означава сегашната оценка на България

Държавите и категориите, на които е разделен демократичният им живот, се оценяват от 1 (авторитарен режим) до 7 (консолидирана демокрация) пункта.

Общата оценка за демокрацията в България е 4.50 – с 0.04 пункта под предходната година. Спадът е по-малък, отколкото предходната, защото намаляването е само в една от седем категории, а не в 2, колкото през 2020-а. И тази година обаче промяната потвърждава тенденцията за десетилетие (с изключение само на 2016 г.) България устойчиво да намалява резултата си всяка година.

“Процентът на демокрация” спада с един пункт – 58 от 59 на сто – и намалява при повечето от разгледаните 30 държави (без Босна Северна Македония, Латвия, Литва, Словакия и Узбекистан). Заедно с Латвия и Черна гора България е с десети по интензитет спад на демократичните параметри за последните четири години, измервани от “Фрийдъм хаус”. Най-голям е сривът в Полша, Унгария, Сърбия и Черна гора.

Промяната на България, 0.04 точки спад, не е най-значимата в историята на рейтингите. Не е и най-значимата за годината – същата е в Румъния, малко по-голяма е в Албания и Сърбия, цели 0.25 точки в Унгария и 0.36 в Полша, като в последните две има срив в повечето категории. Тя обаче приближава страната до нов тип режим, какъвто в момента в ЕС е единствено Унгария, заедно с всички държави от Западните Балкани, които не са в ЕС.

Това е резултат от процес, продължаващ десетилетие – нито веднъж от доклада от 2012 г. насам показателят не е променял – поне за кратко – посоката нагоре и непрекъснато се е влошавал.

“Фрийдъм хаус” в момента смята България за полуконсолидирана демокрация. Държавите в тази категория са демокрации с работещи избори с добри стандарти за избирането на лидери, но имат слабости в защитата на политическите права и гражданските свободи. Те са всички с оценка 4.01-5.00 и се описват накратко по следния начин:

– свободни избори, но с възможност да има нередности;

– активно гражданско общество, но с ограничени организационни възможности и зависимост от чуждо финансиране, както и рискове за политически и икономически натиск;

– специални интереси “упражняват влияние” върху отразяването в медиите и редакционната независимост и може да доведат до автоцензура, въпреки независимост на медиите по принцип;

– проблеми с механизмите за проверка и баланс на властите и с централизацията на властта;

– ограничена независимост на съдебната система със слаба възможност за защита на основни права, нередности и забавяне в съдебния процес;

– ширеща се корупция, а резултатите в борбата с нея са слаби.България се оказва с новата си оценка точно в средата на категорията – 4.50, при 4.86 преди точно десетилетие. Ако устойчивият спад продължи, следващата категория (3.01-4.00) е на “преходни или хибридни режими” или демокрации, които “изпълняват само минималните стандарти за подбор на национални лидери”, с крехки институции и неясна перспектива за създаване на либерална демокрация.

В тях се наблюдават тормоз и натиск над журналистите (отделни случаи са описани в доклада, а и оценката от 3.50 за България съответства на тази категория) и превръщането на корупцията в пречка за политическото и икономическото развитие (България е с оценка, съответстваща на тази категория – 3.75).

“Опасна реторика с политически ползи”

Особено видим е спадът в Полша и Унгария, като този на Варшава е по-рязък в последните няколко години от този на Будапеща, макар първата да е в категорията на София (докато Унгария е “хибриден режим”). В Унгария се изтъкват посегателствата срещу съдебната система и медиите (последните са силно атакувани и в Сърбия). Сделката, с която държавен енергиен гигант изкупи повечето регионални вестници в Полша (блокирана тази година), също се посочва като тежък удар по медийната свобода. Тревожна за организацията е и почти пълната забрана на абортите.

Изтъква се, че тенденциите във всяка от четирите от държавите (Сърбия, Полша, Унгария и Словения) с най-голям спад влияят и на останалите – например “пленяването” на медиите, атаките срещу журналисти или словото на омразата срещу определени групи в обществото. Особено тревожни са атаките срещу медиите, защото ако те са силни и в безопасност, могат да помогнат да се решат проблемите на демокрацията, продължава “Фрийдъм хаус”.

<strong>Тъмнозелено</strong>: консолидирани демокрации - с рейтинг 5.01 - 7.00;<br /><strong>Светлозелено</strong>: полуконсолидирани демокрации - с рейтинг от 4.01 до 5.00;<br /><strong>Жълто</strong>: преходен или хибриден режим - с рейтинг от 3.01 до 4.00;<br /><strong>Светлолилаво</strong>: полуконсолидиран авторитарен режим - с рейтинг от 2.01 до 3.00;<br /><strong>Тъмнолилаво</strong>: консолидиран авторитарен режим - от 1.00 до 2.00.
Тъмнозелено: консолидирани демокрации – с рейтинг 5.01 – 7.00;
Светлозелено: полуконсолидирани демокрации – с рейтинг от 4.01 до 5.00;
Жълто: преходен или хибриден режим – с рейтинг от 3.01 до 4.00;
Светлолилаво: полуконсолидиран авторитарен режим – с рейтинг от 2.01 до 3.00;
Тъмнолилаво: консолидиран авторитарен режим – от 1.00 до 2.00.

Друг проблем в повечето разглеждани държави е свързан с управлението на коронакризата, белязано от “трагична комбинация” на некомпетентност, небрежност, дезинформация, промени, правещи гласуването по-опасно, дискриминация и повсеместна корупция. “В крайна сметка правителствата се провалиха в отговора на Covid-19 и на изблиците на недоволство и насилието, които направиха 2020 г. толкова мрачна.” В част от тези държави гражданското общество реагира срещу проблемите в кризата, упадъка на демокрацията и по други важни въпроси, но то “не може да свърши работата” на държавните институции.

В сравнение с държавите от Източна Европа и Западните Балкани обаче в Русия и постсъветското пространство наблюдаваният срив затвърждава режими от съвсем различна категория. “Консолидираните авторитарни режими”, от Русия и Беларус до централноазиатските страни – почти всички са регистрирали спад до най-ниската възможна оценка за десетилетие (1.00). В Русия това е отчасти свързано със системните атаки срещу пространството за инакомислие.В тази обща част на доклада обаче България се споменава няколко пъти като пример за негативни тенденции. Заедно с Киргизстан например тя е изтъкната като държава, в която “опасна реторика е инструментализирана за политически ползи” – например ветото, наложено на Северна Македония за преговорите с ЕС (в същата част се говори и за атаки срещу медиите и малцинствата в Словения, Полша и Унгария). Външната политика не влиза в нито една от категориите, но се отбелязва от фондацията, когато помага за очертаване на тенденции.

Едновременно с това е любопитно споменаването на България – заедно с балтийските страни, Румъния и Словения – като източноевропейски държави, отдръпващи се от рамката за взаимодействие на Китай и Източна Европа (заради срещата на формата “17+1”, където тези страни не изпратиха лидерите си).

Демокрацията в България по категории

– Национално демократично управление – оценката остава непроменена (4.25) от няколко години; само през 2012, 2013 и 2016 г. е 4.50. Тук става въпрос за работата на институциите, отношенията между тях и между основните партии, особено в контекста на коронавирусната криза, и противопоставянето между президента Румен Радев с управляващите, от една страна, и главния прокурор Иван Гешев, от друга. Тема е и неуспелият проект за нова конституция.

– Изборен процес – оценката остава непроменена от 2020 г., когато е 5.50, но през 2012 г. е 6.00. Акцент е дебатът за машинното гласуване.

– Гражданско общество – оценката и тази година, и през почти цялото десетилетие е 5.50; единствено през 2014-2016 г. е 5.75. Тук се споменават протестите и провокациите на някои от тях, проектозаконът, който би принудил НПО да обявяват “чуждо финансиране”, кампанията на ВМРО срещу измененията в Закона за социалните услуги и други.

– Независими медии – също без промяна спрямо 2020 г. (3.50). Сривът от 2012 г. е плавен, но постоянен – за въпросната година рейтингът е 4.25. Освен атаките срещу журналисти се изтъква и консолидацията на мейната собственост с продажбите на двете водещи телевизии – Би Ти Ви и “Нова” – и влизането на United Group и PPF на пазара.

– Местно демократично управление – оценката е 4.75, като през предходните 3 години. Преди десетилетие е 5.00. Споменават се водната криза в Перник и другаде и натоварването на здравната система на местно ниво заради коронавируса.

– Рамка и независимост на съдебната система – това е единственото понижение на оценката тази година, 4.25, или с 0.25 пункта под 2020 г. Това е първият спад от 2015 г. насам (когато е понижена на 4.50 от 4.75). Фокусът е върху работата на главния прокурор Иван Гешев (например конфронтацията с държавния глава Румен Радев и акцията в президентството) и първия доклад на ЕС за върховенството на закона във всички държави членки.

– Корупция – оценката остава 3.75 от 2014 г., когато е установена след понижение с 0.25 пункта спрямо предходните 2 години. Говори се за събитията около Васил Божков, разследването на “къщата в Барселона” и др.

Препоръки

Част от препоръките на “Фрийдъм хаус” за справяне с кризата на демокрацията в повечето изследвани държави са:

– да се даде нов живот на съюзите с други демокрации, подкрепа за многостранни институции, чрез които засегнатите държави взаимно да си търсят отговорност за антидемократични практики;

– да се инвестира в независими избори и да се вземат мерки срещу дезинформацията в интернет пространството и изборната намеса в региона;

– подкрепа за гражданското общество и независиите медии; ЕС трябва да се погрижи системата на “пленени медии” в Унгария да не се възпроизведе в Полша и други държави в блока;

– правителствата трябва да внимават с т. нар. Стратегически дела за гражданско участие (SLAPP), използвани в опит да се заглуши разследващата журналистика;

– активно използване в ЕС на новия механизъм за обвързване на евросредства с върховенството на закона в дадена членка.

Източник: “Дневник”

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции