На 4 март 1960 г., френският товарен кораб "La Coubre", доставящ белгийско оръжие до пристанището на Хавана в Куба, експлодира, убивайки 101 човека. Фидел Кастро моментално обвинява САЩ в саботаж. В знак на протест към "гнусния акт", другарите Че Гевара, Рамиро Валдес, Камило Сиенфуегос, Уилям Морган, Елой Гутиерез Менойо, Освалдо Дортикос Торадо (който ще остане президент на Куба до 1976) и Фидел Кастро се спускат рамо до рамо надолу по улица "Нептун", в драматичен контраст между блестящите неонови реклами наоколо и чисто зелените им униформи, както и със съсредоточеността на тяхната мисия. 

Във фотография направена на 5 март 1960 г. от Алберто Кода на церемонията за отдаване на почит на жертвите от трагедията, се вижда Че, изпълнен с мъка, гняв и решителност. Тази снимка ще стане изключително популярна по целия свят – запазена марка, появяваща се по тениски и безбройни аксесоари. Че надскочи своята личност и стана символ едновременно на борбата срещу тиранията и на самата тирания. Неговата душевност изглежда успява да впечатли дори философи-нихилисти като Жан-Пол Сартр, който, заедно със Симон дьо Бовоар, също е там, в този скръбен ден, в който е направена снимката.

Един от първите въпроси на Че, като поема управлението на Националната Банка на Куба през ноември, е къде е депозиран резервът на Куба от злато и долари. Когато му отговарят, че е във "Форт Нокс", той нарежда грубо златото да бъде продадено и обърнато в канадска и швейцарска валута. По време на реч в банката два месеца по-късно, Че се извинява: "Заради това, че моят начин на говорене е много по-яростен, отколкото бихте очаквали от поста, който заемам, ви моля за прошка, но аз съм повече боец, отколкото президент на Националната Банка!" И като че за да го докаже, той подписва банкнотите с военното си име: "Че". За него на дневен ред е борбата и "La Coubre" само потвърждава необходимостта от довеждането ѝ докрай. 

По това време почти всеки четвъртък американският посланик Филип Бонсал вечеря с Ърнест Хемингуей и други приятели. Една вечер той пристига с тревожно съобщение: американското правителство ще скъса отношенията си с Куба. Вашингтон изисква от Хемингуей, като най-популярния и очевиден американски изгнаник, да напусне Куба колкото се може по-скоро и публично да обяви разочарованието си от правителството на Кастро. Ако не го стори, може да е сигурен, че ще се сблъска със сериозни и неприятни последствия. Хемингуей протестира: работата му не е политиката, а писането, а Куба е негов дом от 22 години. Бонсал му казва, че високопоставени служители имат по-друго виждане за нещата и няма да се поколебаят да го обявят за "предател".

Американският посланик казва на Хемингуей, че трябва да вземе насериозно съобщението, което му носи, след което разговорите на вечерята поемат в друга посока, а гостите се опитват да мислят за по-весели неща, макар да е трудно да забравят за какво е ставало дума току-що. Хемингуей не е от хората, които лесно приемат заповеди, и човек може да си представи доколко тази новина за надвисналата опасност да загуби обичания си дом в Куба, го разстройва. А и от предупреждението на Бонсал е трудно да се предвиди строгостта на последствията, в отговор на акта на "предателство" от страна на Хемингуей. Писмо с порицание, загуба на гражданство, глоба, затвор или нещо още по-сурово? 

При следващото им събиране Фил съобщава, че самият той е отзован, а дипломатическите взаимоотношение между САЩ и Куба са прекъснати. Той си тръгва на другия ден. Опитват се да бъдат оптимисти, казвайки си, че е временно, че ще отмине. Преди да замине обаче, Фил деликатно напомня на Ърнест за предупреждението, което му е направил при предишната им среща.

Въпреки, че Ърнест се гордее със своята лоялност към страната си и с това, че е добър американец, при дългогодишния си престой на острова той си създава дълбоки връзки с кубинския народ и няма как да остане безразличен към времето, в което същият най-накрая постига нещо, което смята за "значим момент в историята си". Така че Хемингуей не изоставя къщата си и не говори срещу Фидел Кастро, а вместо това го кани, заедно с Че Гевара да идат на риболов. Годишният турнир "Хемингуей" за улов на марлин (вид голяма океанска риба – бел. ред.), организиран на 16 май, привлича ентусиасти от целия свят на едно от първите международни събития след Кубинската революция. Напълно пренебрегвайки предупрежденията на посланик Бонсал, Хемингуей се сприятелява с младите революционери и позволява на репортери да го снимат заедно с Кастро. 

Риболовът в дълбоко море изисква умения, натрупвани с години практика. Фидел не е рибар, но той се радва на късмета на начинаещия. Спазвайки правилата и без да мами, той успява да улови два марлина на първия ден и един на втория. Гледайки през биноклите си от тяхната лодка "Pilar" как Фидел лови риба, а Че чете "Червено и черно" на Стендал, Мери и Ърнест едва вярват на очите си, когато Фидел хваща двата марлина и не позволява на асисента си да ги отстреля с харпун, а ги изважда от водата сам (точно според правилата).

Въпреки натоварената си програма по време на първите крехки месеци след революцията, Фидел обръща внимание на състезанието цяла една седмица. Когато го питат дали планира да остане до края на турнира, Фидел отговаря, че състезанието е организирано от националния Институт по Туризъм, затова той участва в шоуто, за да промотира туризма на острова. "Не се смятам за кой знае какъв риболовец, но бях поканен и ми казаха, че и Хемингуей ще участва… Както знаете, той винаги е защитавал Куба и Революцията. Той е писател, чието присъствие тук ни носи голямо задоволство." 

Фидел успява да спечели множество индивидуални награди.  Още повече, че Ел Команданте се среща очи в очи с един от своите любими герои на церемонията по награждаването: Ърнест Хемингуей, носителят на Нобелова награда, който е достатъчно смел да подкрепи неговата кауза. Кастро взима сребърния трофей, който писателят му връчва същата вечер на пристанището.

"Аз съм начинаещ в риболова", казва Кастро, неочаквано срамежлив в компанията на белобрадия писател, изглеждащ по-тънък отколкото на всяка друга негова снимка, която сме виждали. 

"Вие сте щастливия начинаещ", отговаря Хемингуей. "Поздравявам ви, Команданте! От друга страна, аз рядко имам такъв късмет. Никога не съм имал късмет по време на състезания. Като цяло, съм голям карък!" 

Те се засмиват. След това Хемингуей и Кастро разговарят за около 30 минути, отделени от тълпата.

"Той каза, че е чел "Камбаната" на испански и е използвал идеите ѝ в Сиера Маестра", промърморва Ърнест на съпругата си на път за вкъщи, вероятно съмнявайки се в искреността на Кастро, след като го е срещнал лично. Смело подкрепил Кастро публично, Хемингуей чак сега може би усеща как е нагазил до шия в кубинската политика и чувства несигурност как ще се обърне революцията, а заедно с нея – и неговата роля в нея. 

Откъс от книгата "Ернесто: Неразказаната история на Хемингуей в революционна Куба" от Андрю Фелдман, публикувана от Melville House.

Източник: The Paris Review