Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Вашето споделяне е един глас в подкрепа на Зоополиция в България
Чернобил: Гробище на мечти
Чернобил: Гробище на мечти
По света
03-01-19
добавено
4648
прегледа

"Тези сгради са надгробните плочи на животите, които са се водили тук. Просто едно огромно гробище на мечти."

 

Това каза Сергей Плохий - американският историк, спечелил наградата "Baillie Gifford" за книгата си за Чернобил, който посети Припят 33 години след трагедията.

 

"Градът вече е доста далеч от представата ни за Припят, който през 80-те захранваше атомната индустрия на Съветския съюз." 

 

Работници от цялата държава се стичали да работят там, Украйна била желано място за живот от много хора и правителството приоритизирало ресурсите си към такива "атомни градове".

 

През април 1986 година обаче, експлозия в четвъртия реактор на АЕЦ "Чернобил" променя всичко за хората в Припят и света като цяло. 

 

Тогава учените в централата направили тест дaли мoжe дa бъдe избeгнaтo нapyшaвaнeтo нa paбoтния пpoцec пpи cпиpaнe нa пoдaвaнe нa тoĸ oт eлeĸтpoeнepгийнaтa мpeжa, заради чecтo cpeщaнoто прекъсване на токоподавне в пocлeднитe гoдини нa Cъвeтcĸия cъюз.

 

Дo aвapиятa ce cтигa тъй ĸaтo oпитът e бил нeдoбpe плaниpaн. B peзyлтaт peaĸтopът ce взpивявa, a в aтмocфepaтa нaд Уĸpaйнa, Бeлapyc и peгиoнa ca изxвъpлeни тoнoвe paдиoaĸтивeн пpax.

 

В началото властите отказвали да поемат отговорност и основна причина за аварията според тях била човешкият фактор, в опитите си да покрият трагедията. 

 

Плохий, който през годините проучил редица мемоари и доклади от КГБ твърди, че въпреки грешката на учените истинският проблем лежал в системата на управление на Съветския съюз и по-точно приоритизацията на икономическо развитие без никакви хуманитарни и екологични опасения.

 

"Бях готов да напиша книгата много по-рано - дори започнах, но емоциите ми не позволиха да го направя. Дистанцията във времето ни позолява да открием по-добри научни факти и гледни точки за това какво точно се е случило. Да не забравяме, че също така имаме и достъп до архиви, до които не сме имали през 80-те и 90-те, включително и тези на КГБ."

 

В книгата той разказва за героичните подвизи на пожарникарите, които трябвало да премахнат радиоактивни материали от покрива на реактора. Много от тях били облъчени с фатални дози радиация, но също така и над 600,000 души, които помагали за ограничаването на щетите от пламъците и разпространяването на радиация. Без тяхната помощ последствията можели да бъдат още по-катастрофални.

 

"Ако другите три реактора на Чернобил бяха засегнати от експлозията, то най-вероятно нямаше да остане нито един жив организъм на планетата. Главният проблем е , че правителството стоя тихомълком и не предостави никаква информация на света и дори на своите собствени граждани в Припят. След експлозията КГБ пое пълен контрол над информацията между града и останалата част от света - всичко бе строго секретно", разказва той.

 

Сега там има само няколко останали сгради - дървените такива трябвало да бъдат унищожени, защото не можело да бъдат изчистени от радиоактивни замърсявания.

 

Тридесет и три години след експлозията, Украйна все още се опитва да се справи с радиоактивните отпадъци. Там построиха гигантска арка на стойност 1.5 милиарда евро, която запечатва радиоактивния "саркофаг" в опитите си допълнително да ограничат нивата на радиация. 

 

"Тя не решава реалния проблем, защото не знаем какви реакции се случват в ядреното гориво запечатано в реактора. Единственият начин да се справим с това е да го премахнем, но ще струва много повече милиарди. Арката само покрива проблема - не го решава. Предизвикателството не е само финансово - правителството не знае как да извлече горивото, защото много хора ще умрат. Каквото и да е оборудване също не работи там поради екстремно високите нива на радиация", твърди Плохий.

 

"Чернобилската трагедия е важна за цялостната история на Съветския съюз, защото вотът за независимост на Украйна го уби. Тя бе втората най-голяма икономика и втората най-голяма република в Съюза." 

 

Може би това така или иначе щеше да се случи и по-късно, под различни обстоятелства, но не можем да отречем значимостта на Чернобил - там бе началото.

 

Днес международни организации все още  продължават да набират средства за по-нататъчното обезопасяване на Чернобил, а според доклади около 5 милиона души продължават да живеят в замърсени по време на бедствието територии в Украйна, Беларус и Русия.

 

Трагедията е едната от двете аварии от максималното 7-мо равнище, според Международната скала за ядрените събития - другата е ядреното бедствие във Фукушима, Япония, през 2011 г.

Източник: The Guardian