<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=98307" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Испания вакс...

Ще има ли пета вълна? А трета доза? Отговори на най-задаваните въпроси

03 Септември 2021
0 756

Няма точна научна дефиниция за „епидемична вълна“. Изразът се налага от графиката, която изобразява хода на развитие на един епидемичен взрив като брой случаи – с неговото нарастване, пик и спад, пише Надежда Цекулова за Свободна Европа.

Ако следваме тази логика и данните за България, то в страната четвъртата вълна е започнала в средата на юли – с плавно, но неотменно покачване на броя случаи.

С какво е по-различна четвъртата вълна?

Данните от държавите, при които тази четвърта вълна настъпи по-рано, отколкото в България, могат да бъдат тълкувани спрямо условията в тях. Там „вълната“ се разви по-бързо, отколкото предходните, броят на заразените беше значителен, но броят на нуждаещите се от болнично лечение, интензивни грижи, и на починалите е несравнимо по-малък от предходните вълни.

Условията в България обаче са различни, и поради тази причина няма как данните автоматично да бъдат екстраполирани – страната ни е с най-ниско ваксинално покритие в Европа. В същото време практически приложените мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 са незначителни. Това кара специалистите да са тревожни в прогнозите си.

Епидемиологът д-р Петър Марков отбелязва: “Погледнато сравнително, по смъртност страните видимо се групират в три категории: Група с ниска смъртност – страни, където показателят е под 1 на милион, страни със средна смъртност – между 1 и 3 на милион, и трета група – висока смъртност – България, сама в собствената си лига, с над 6 на милион (дотук).“

По-опасен ли е вариантът “Делта”?

На този въпрос изпълнителният директор на кризисната програма на Световната здравна организация (СЗО) д-р Майк Райън отговаря така:

„Той е по-бърз, по-адаптивен и ще избере по-уязвимите по-ефективно от предишните варианти“.

Данните сочат, че хората, заболели от варианта “Делта” на коронавирус стават заразни по-рано в хода на инкубационния период, спрямо предишните варианти, и могат да заразят повече хора при по-кратък контакт.

Засега няма категорични изводи дали “Делта” се характеризира с по-висок процент на тежкото протичане и смъртен изход. Ясно е обаче, че се разпространява по-успешно сред децата и младите хора от предходните варианти.

Кога бяха първите три вълни?

В началото на 2020 г., когато Европа се сблъска с първата вълна на пандемията, България взе много крайни мерки за превенция на разпространението на много ранен етап. Това допринесе у нас на практика да няма епидемичен взрив.

Подобно на първата вълна, втората и третата настъпваха в страната с известно закъснение спрямо държавите от западната част на Европа. Съответно техният пик се разви през есента на 2020, от октомври до декември, и в края на зимата, от февруари до април 2021 г.

Ще има ли пета вълна?

Експертите не са единодушни в прогнозите си и виждат четири възможни сценария за развитието на пандемията оттук нататък: изкореняване, елиминиране, съжителство и пожар.

Изкореняването изисква дълготраен имунитет, който предпазва от вторично предаване и повторно заразяване, както и от всякакви вирусни варианти, и според учените е теоретична постановка, по-скоро неприложима на практика.

Елиминирането изглежда по-възможно: за да се случи е нужна масова ваксинация в световен мащаб, която да покрива и нововъзникващите варианти.

При съжителството ваксиналната защита би стигнала дотам, че да предотврати най-тежките прояви на COVID-19, да прекъсне веригата на предаване на вируса и да противодейства на повечето нововъзникващи вирусни варианти.

Последният сценарий, пожарът, предполага че поради ограничения в достъпа до ваксини или съмнения голям дял от световното население ще остане неваксинирана. Това би дало възможност на вируса да развива нови варианти и периодично да образува нови, значими огнища.

Докога ще продължи тази пандемия?

Директорът на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус казва, че „това зависи от нас“.

Важно е да се знае, че всички научни хипотези за края на тази пандемия почиват на комбинация от исторически данни за предходни пандемии, математически модели и епидемиологични прогнози. Няма как тази задача с много неизвестни и променливи да даде категоричен краен отговор.

Историята обаче показва, че повечето болести бележат спад в разпространението си, понякога успешно биват потиснати в световен мащаб, но никога не изчезват напълно.

В момента това е и една от доминиращите научни прогнози – че пандемичният взрив може да бъде овладян, но COVID-19 ще продължи да се разпространява бавно, но устойчиво.

Работят ли ваксините срещу “Делта”?

Да. Ваксинираните продължават да са над 90% защитени от тежко протичане или смърт от COVID-19 и с висока защита от заразяване. Въпреки това данните сочат, че вариантът “Делта” по-често успява да зарази ваксинирани от предишните варианти.

България вече има и собствени наблюдения в тази посока. По последни данни на Националния център по заразни и паразитни болести, в момента над 98% от болните са заразени с “Делта”. В същото време над 95% от хоспитализираните са неваксинирани, а сред тежко заболелите ваксинираните са единици.

Няма спешна нужда от трета доза от ваксините срещу Covid-19, сочи официален европейски доклад

Трябва ли да си слагам трета доза?

Регулаторните органи в Европа и САЩ все още не са се произнесли по този въпрос категорично. Много държави обаче взимат политическо решение да предложат трета „бустерна“(подсилваща) доза на своите граждани.

Осем държави в ЕС вече предлагат тази възможност, други 13 са заявили, че ще го правят от есента, а в САЩ кампанията за трета доза започва на 20 септември. От Американските центрове за контрол на заболяванията обявиха, че се надяват тази трета доза да осигури дългогодишен имунитет срещу COVID-19, подобно на много други ваксини.

Очаква се Европейската агенция по лекарствата (ЕЛА) да изпрати в България становище по въпроса дали да се поставя подсилваща доза, дали всички видове ваксини изискват такова подсилване, колко време след втората доза, може ли да се допусне „кръстосване“ на ваксини и т.н. От Министерството на здравеопазването обявиха, че в момента, в който получат зелена светлина от ЕЛА, подсилващи дози ще започнат да се правят и в България.

Към настоящия момент няма официални регулаторни инструкции на международно ниво относно смесването на различни видове ваксини. Проучване в Обединеното кралство обаче изследва възможността след основно тестване с ваксина на Pfizer да се постави подсилваща доза AstraZeneca и обратното.

Резултатите показват, че при такова „кръстосване“ се получава по-интензивен имунен отговор, отколкото при поставяне на подсилваща доза от същия продукт. Австралия вече официално обяви, че стъпвайки на тези изводи, ще разреши „кръстосването“ на ваксините.

Бум на фалшиви Covid сертификати в Европа и САЩ

Защо се разболяват и ваксинирани?

Специалистите не спират да припомнят, че в света не съществува ваксина срещу каквото и да било заболяване, която да осигурява 100% защита на всеки ваксиниран от заразяване.

Такъв е и случаят с ваксините срещу COVID-19. Те дават почти сигурна защита срещу тежко протичане на заболяването и смърт, но не изключват напълно „пробиви“ във ваксинационната защита или иначе казано – заразени ваксинирани.

Макар вероятността от заразяване да е десетки пъти по-ниска, отколкото при неваксинираните, това все пак е възможно.

Може ли ваксиниран да заразява?

Да. Проучванията сочат, че вариантът “Делта” се разпространява по-лесно. Една от разликите му с предишните варианти е, че в определена степен може да бъде пренесен включително от заболели ваксинирани.

Проучванията на този етап не дават категорични отговори, но данни от САЩ, Обединеното кралство и Сингапур водят до извода, че при “Делта” заболелите ваксинирани са също толкова заразни, колкото неваксинираните, но за по-кратък период.

Тези, които се заразят без да развият симптоми пък са най-често ваксинирани и с много по-малък вирусен товар, т.е. по-малко заразни.

Източник: Свободна Европа

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции