Филм разкрива последните години от живота на параолимпийка, осъществила евтаназия, пише The Guardian.

Марике Верфорт осъществява евтаназията си на 22 октомври 2019 година само на 40-годишна възраст след дългогодишна борба с прогресивно и нелечимо гръбначно заболяване. Преди да стигне до изпълнението на решението си тя печели няколко златни, сребърни и бронзови медала от различни Параолимпийски игри.

Едва 14-годишна Марике проявява първите симптоми на това, което медицината ще нарече впоследствие нелечимо дегенеративно състояние на гръбначния стълб. Диагнозата не я спира да осмисли живота си през мъчителните болки и страданието и да достигне до световна известност.

По време на Параолимпиадата в Лондон през 2012 година тя печели златен и сребърен медал на състезанията с инвалидна количка съответно на 100 и 200 метра. А четири години по-късно добавя сребро и бронз от Рио де Жанейро на 400 и 100 метра. Въпреки тези и редица други спортни постижения, медиите се вълнуват преди всичко от решението ѝ да умре, тъй като за мнозина е известно, че тя е попълнила документите си за легална евтаназия.

Испания стана четвъртата страна в Европа, която легализира евтаназията

Легална евтаназия в Белгия

„Ще взема златото и тогава ще сложа край на живота си“, отбелязва британски таблоид по време на звздното ѝ представяне в Рио. Реалността обаче е малко по-различна. Марике не възнамерява да сложи край на живота си веднага след като слезе от подиума. Тя всъщност е подписала документите за евтаназия още през 2008 година.

Белгия е сред малкото държави в света, които позволяват хора да осъществят асистирано самоубийство. Условията за това обаче са строги: желаещите евтаназия трябва да са безнадеждно болни. Също така трябва да са подложени на физическо и психическо страдание ден и нощ. Наред с това трябва да са в ментално разположение да вземат подобно решение.

„Пристрастена към живота“

Историята във филма Marieke, Addicted to Life започва за авторката му Пола Рапапорт с едно интрвю през 2016 година в родния дом на героинята. Базираната в Ню Йорк авторка споделя, че е запленена от белгийската атлетка, след като прочита статия във вестниците. Двете жени разговарят часове наред.

„Беше изключително интервю“, споделя Рапапорт. Предварителните съмнения и етичните дилеми около създаването на филма се разкриват още при това първо интервю с Марике, която изпада в безсъзнание.

Капсула за “хуманни” самоубийства ще бъде одобрена в Швейцария?

„Тя не можеше да диша и имах притеснения, че може да умре пред очите ни. Беше ужасно“, спомня си тя и допълва, че е имала първоначални колебания дали ще се получи проникновен портрет или разказът ще остане на повърхността.

Снимките продължават три години, в което време състоянието на Марике се влошава.

„На 38 съм и вместо да съм в пика на силите си, всчко движение ми проичинява болка“, разказва тя във филма.

Резултатът от работата е 90-минутен интимен портрет на Верфорт, докато преминава през последните години от живота си. Заедно с русата късокоса атлетка с остро чувство за хумор, кадрите ни срещат с близките и приятелите ѝ. Марике Верфорт издъхва в родния си дом в градчето Диест, заобиколена от любимите си хора. А Пола Рапапорт, която посредством работата си също се сближава със семейството и подкрепя правото на евтаназия, се надява да доведе филма до международната публика.

Филм разкрива последните години от живота на параолимпийка, осъществила евтаназия

Видео: Associate Directors