<iframe width="560" height="315" src="https://gospodari.com/embed-2?id=131410" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>
Следва: Лавров отрич...

Как Путин губи Запада, но се бори за Африка

30 Май 2022
0 675

Путин губи Запада, но не се отказва от Африка. Засега той печели този континент, в който сякаш няма друга “суперсила”, пише Свободна Европа.

През 2019 г. Владимир Путин успя да събере лидери от 40 африкански държави на голямо събитие в Сочи. Една от целите беше да се демонстрира, че Русия отново е основен играч на континента.

Тогава събитието дойде пет години след незаконната анексия на Крим, която отблъсна част от западните партньори на Москва, a нa изток не стихваха различни конфликти. В тази ситуация руският президент се обърна към Африка. Той се опита да възобнови част от връзките, изграждани по времето на Съветския съюз.

Доставчик на оръжие в редица държави

Според анализатори тогавашните действия на Путин са се увенчали с успех, главно защото Русия е успяла да демонстрира, че не е напълно изолирана. На няколко места като Централноафриканската република (ЦАР) Москва се превърна в доставчик на оръжия, а частни руски компании помогнаха на властите в борбата им с бунтовнически групи.

От диамантите на диктатора до “Вагнер”: какво става в ЦАР, където убиха руски журналисти

„Африка представляваше интерес, защото той (Путин бел. ред.) видя вакуум от присъствие на суперсила там. Това беше плодородна почва за изграждане на съюзи и дори зависимости към Москва“, казва Шон Макфейт, старши анализатор към Атлантическия съвет, който се занимава с частни военни проекти в Африка.

С началото на войната в Украйна последиците за Кремъл не са свързани само с противопоставянето от Запада. Руската инвазия вече предизвиква криза с храната в Африка, а в същото време западните санкции и тежките загуби на фронта поставят под съмнение възможността за доставка и инвестиции във въоръжението на африканските страни.

Заедно с това се нарушава и сигурността на редица други сделки в енергийния и минния сектор, а Западът започва да гледа на Африка като на място, от което може да получи алтернатива на руските газ и петрол.

Как санкциите развалят отношенията

След като Русия нападна Украйна, нейната икономика и част от водещите ѝ бизнесмени бяха изолирани от Запада и от някои азиатски държави. Заедно с това беше спрян и руският достъп до множество технологии. Това влияе и на целите на Кремъл в Африка.

Според старшия изследовател във Виенския център за разоръжаването Хана Ноте, африканските страни започват да се съмняват във възможностите на Русия да „обслужва и поддържа стратегически технологии, било то за армията или за ядрените централи“.

Москва е най-големият доставчик на оръжие за континента, а руската „Росатом“ има сключени сделки за построяването на ядрени централи.

Въпреки това, по думите на Джоузеф Сийгъл, който е изследовател в американския Център за стратегически проучвания,Русия дори ще удвои усилията си на африканския континент заради все по-голямата изолация от Запада.

Освен това Москва ще положи усилия за унищожаването на всички модели на управление, които са близки до либералната демокрация и ще търси осигуряването на присъствие в стратегически пристанища в Северна Африка и на Сомалийския полуостров.

„Това, в което Москва инвестира, е относително евтино като кампании за дезинформация или военни наемници, но въпреки това постигна значими резултати“, каза Сийгъл.

Авторитарните лидери и нестабилното управление

Русия е добре посрещана в Африка и заради нестабилността в по-голямата част от страните, които са управлявани от авторитарни лидери. Москва предоставя точно това, от което управляващите имат нужда, за да се задържат на власт – оръжие, наемници, дезинформация и намеса в изборите.

В същото време изискванията на Запада за инвестиции са свързани със засилването на демокрациите и съдебните системи – нещо, което за руснаците не е от значение. В декларацията, която беше подписана през 2019 г. в Сочи за руско-африканските отношения, не се споменават нито думата „демокрация“, нито изразът „човешки права“.

Войната в Украйна и липсата на храни вече доведе до проблеми в няколко държави, част от които трябва да проведат избори като Ангола, Кения и Либия.

Африканските лидери се притесняват от войната. Това може да бъде прочетено в едно посещение, което не беше широко отразено. На 23 февруари, ден преди началото на инвазията на Русия, лидерът на Судан ген. Мохамед Хамдан Дагало летя до Москва за среща в Кремъл. Дагало беше поел властта в страната след военен преврат през октомври и отстрани преходното правителство, което управляваше след свалянето на авторитарния президент Омар ал-Башир.

Руските частни военни организации са активни в Судан от 2017 г., когато помагаха именно ал-Башир да се удържи на власт.

През май делегация от Мали също посети Москва.

Руските наемници

ЦАР, Мали и Судан, където Русия търсеше възможност да създаде военноморски бази, са само част от африканските държави, в които се срещат руски наемници. Данни от американски мозъчен тръст през 2019 г. посочват, че в Африка действат 25 операции на наемници, свързани с Москва.

Как Путин губи Запада, но се бори за Африка

Най-известни, разбира се, са „Вагнер Груп“. Американското разузнаване съобщи, че близкият до Путин Евгени Пригожин е човекът, който координира нейната дейност с официалните власти, както и с евентуалните клиенти. Путин и Пригожин многократно са отхвърляли твърденията за връзки между тях и „Вагнер“.

Бруталните наемници от руската група “Вагнер”: кои са тези мъже? (видео)

Според Сийгъл „Вагнер“ оперира не просто като наемническа група, но и като средство за „изнудване“ и за увеличаване на руското политическо влияние в Африка. Част от групировката са множество служители от руското контраразузнаване.

Самият Пригожин пък е заинтересован от възможните приходи от енергийни и минни концесии, които получава в страните, в които се подвизават „Вагнер“.

Да си купиш съюзници

Русия не успя да убеди голяма част от света в това, което твърди, че цели в Украйна. Кампанията ѝ обаче се радва на успехи в Африка.

Твърдението на Путин, че войната е превенция срещу „експанзията на НАТО“ до момента работи добре сред африканците, твърдят анализатори.

Това се видя също и по време на гласуването на Общото събрание на ООН, с което беше осъдена руската инвазия в Украйна. Малко над 50% от африканските страни подкрепиха декларацията, докато това направиха около 80% от страните от останалата част на света.

Гласовете в полза на Русия в ООН са част от целите, които Путин си поставя за влиянието в Африка. Бившият съветник по сигурността в администрацията на Доналд Тръмп Джон Болтън директно обвини Москва в това, че продава оръжия срещу гласове в ООН през 2018 г.

А може ли да има разрив

Евентуалният разрив между Африка и Русия ще може да се види през ноември, когато Путин ще проведе втората си голяма среща с лидерите от континента. Западът вероятно ще окаже натиск над африканските лидери да се откажат от поканата в опит да овладее руското влияние на континента.

Как Путин губи Запада, но се бори за Африка
ТАСС

Според професора по международни отношения в Държавния университет Насарава в Нигерия Джидефор Адибе решението на африканските лидери ще зависи от това „какви моркови ще им предложат Русия и Запада“.

„Те няма да заемат позиция преди да видят цената и ползата от приемането или отхвърлянето на поканата“, каза още Адибе.

Как Путин губи Запада, но се бори за Африка

В същото време и американският президент Джо Байдън ще бъде домакин на среща с африканските лидери по-късно през годината. Проблемът с американската страна е, че представителите на демократите и републиканците в Конгреса и изобщо в администрацията на Белия дом, не приоритизират темата, свързана с Африка.

„Твърде често на Африка се гледа повече като на място за съревнование, отколкото като на дестинация за изграждане на партньорства във връзка с взаимен интерес“, казва Джоузеф Сийгъл.

Как Путин губи Запада, но се бори за Африка

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Прочети повече Прочети малко

Коментари

Реакции