за! създаването на зоополиция
подкрепиНямам фейсбук

Този сайт използва "бисквитки" от Google за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Информацията за използването му от ваша страна се споделя с Google. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки".

Кои са кюрдите и защо нямат собствена държава?
По света
добавено 10-19-19

Между 25 и 35 милиона кюрди живеят в планинския район край границите на Турция, Ирак, Сирия, Иран и Армения, пише OFFNews. Те представляват четвъртата по големина етническа група в Близкия изток, но никога не са имали национална държава. 

 

Кои са кюрдите?

 

Кюрдите са едни от най-ранните обитатели на Месопотамия, населяващи платото между Югоизточна Турция, Североизточна Сирия, Северен Ирак, Северозападен Ирак и Югозападна Армения. Днес те формират общност, обединена от расата, културата и езика, въпреки че нямат общ диалект. Поклонници са също така на различни вероизповедания и религии, макар че в по-голямата си част са мюсюлмани-сунити. 

 

Защо нямат държава?

 

В началото на 20-ти век много кюрди се замислят за създаването на своя държава, наричана често от тях Кюрдистан. След Първата световна война и падането на Османската империя, победените западни съюзници предвиждат създаването на кюрдска държава в Севърския договор от 1920 година (мирен договор, подписан между държавите победителки в Първата световна война и Османската империя, който е част от Версайската система от договори).

 

Надеждите потъват три години по-късно с Договора от Лозана, който определя границите на съвременна Турция, но не предвижда кюрдска държава и оставя кюрдите със статут на малцинство в съответните им страни. През следващите 80 години всеки опит на кюрдите за създаването на независима тяхна държава бива брутално отхвърлян.

 

Защо кюрдите бяха начело на войната срещу Ислямската държава?

 

В средата на 2013 година, джихадиската организация Ислямска държава насочва вниманието си към три кюрдски анклава, които граничат с територия под техен контрол в Северна Сирия. Започват многократни атаки, които до средата на 2014 г. са отблъснати от Отрядите за защита на народа - въоръженото крило на сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз. 

 

Военното настъпване на Ислямската държава в Северен Ирак през юни 2014 година въвлече кюрдите във военните действия. Правителството на автономната област Кюрдистан в Ирак изпраща въоръжените сили Пешмерга в районите, изоставени от иракската армия. През август 2014 г. джихадистите започват изненадваща офанзива и Пешмерга се оттеглят от няколко области. Падат редица градове, населени с религиозни малцинства, по-специално Синджар, където бойци от ИД убиват и пленяват хиляди язиди.

 

В отговор Мултинационалната коалиция, ръководена от САЩ, започва въздушни удари в Северен Ирак и изпраща военни съветници да помогнат на Пешмерга. На помощ пристигат и отрядите за защита на хората и Кюрдската работническа партия, която се бори за кюрдска автономия в Турция от три десетилетия и притежава бази в Ирак.

 

През септември 2014 година, Ислямската държава организира покушение срещу анклава около северния сирийски град Кобане, населен с кюрди, принуждавайки десетки хиляди хора да избягат през близката турска граница. Въпреки близостта на събитията, Турция отказва да вземе участие в нападението над анклава или да пусне турските кюрди да се включат. 

 

През януари 2015 година, след взела 1600 жертви битка, кюрдите си връщат контрола си над град Кобане. 

 

Кюрдите воюват заедно с няколко местни арабски милиции под знамето на Сирийските демократични сили и подпомагат ръководените от САЩ коалиционни въздушни удари, оръжия и съветници - след това стабилно изтласкват ИД с десетки хиляди квадратни километри територия в Североизточна Сирия и установяват контрол върху голям участък от границата с Турция.

 

През октомври 2017 година изтребителите на Сирийските демократични сили превземат фактическата столица на Ислямска държава Ракка, а след това тръгват на югоизток към съседната провинция Дейр ал Зур - последната територия на джихадистите в Сирия.

 

Последното парче територия, държана от ИД в Сирия - около село Багуз - пада от Сирийските демократични сили през март 2019 г. Те приветстват "пълното премахване" на "халифата" на Ислямската държава, но предупреждават, че джихадистките спящи клетки остават "голяма заплаха".

 

Сирийските демократични сили са оставени да се справят с хилядите заподозрени бойци от Ислямската държава, заловени през последните две години от битката, както и с десетките хиляди разселени жени и деца, свързани с бойците на джихадиската организация. САЩ, от своя страна, призовава за репатриране на чуждите граждани сред тях, но повечето от собствените им страни отказаха това.

 

През октомври 2019 г. американските войски се изтеглят от границата с Турция, след като президентът Ердоган заявява, че е напът да започне операция за създаване на 32-километрова дълбока "безопасна зона", чиста от бойци на Отрядите за защита на народа, и да пресели до 2 милиона сирийски бежанци там. Сирийските демократични сили отвръщат, че за тях това е "нож в гърба" от страна на САЩ и предупреждават, че офанзивата може да преобърне поражението на Ислямската държава - борба, която вече не може да бъде приоритет. 

 

Турските войски и съюзническите сирийски бунтовници постигнат стабилни победи през първите няколко дни. В отговор Сирийските демократични сили се обръщат за помощ към сирийското правителство и постигат споразумение за разгръщане на сирийската армия по границата. 

 

Сирийското правителство обещава да си върне контрола върху цяла Сирия.

 

Защо Турция вижда кюрдите като заплаха?

 

Съществува дълбока враждебност между турската държава и кюрдите в страната, които представляват между 15% и 20% от населението. 

 

Кюрдите срещат сурово отношение от страна на турските власти в продължение на поколения. В отговор на въстания през 20-те и 30-те години на миналия век много кюрди са преселени, кюрдските имена и костюми са забранени, използването на кюрдския език също става ограничено и дори съществуването на кюрдска етническа идентичност е отречено, а хората биват определяни като „планински турци“.

 

През 1978 г. Абдула Йоджалан създава Кюрдската работническа партия, която призовава за независима държава в рамките на Турция. Шест години по-късно партията започва въоръжена борба. Оттогава повече от 40 000 души са убити и стотици хиляди разселени.

 

През 90-те Кюрдската работническа партия се отказа от искането си за независимост, като призова вместо това за по-голяма културна и политическа автономия, но продължава да се бори. През 2013 г. е договорено прекратяване на огъня след провеждане на тайни преговори.

 

Целия анализ на OFFNews прочетете тук

 

All rights reserved © 2019
Design & Development by TaraSoft